Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 26.02.2025, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 371/2024
Вид
Решение № 48
Подписан
26.02.2025
В сила
05.05.2025
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Ихтиман, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200371 по описа за 2024 година производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН

А. Л. И. ЕГН ********** е обжалвал наказателно постановление № 24-1204000543/04.04.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба от 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е бил спрян със стоппалка.

Въззиваемата страна, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 21.03.2024 г. вечерта св. В. В. и И. И., които са служители на ОДМВР-София работели в района на КПП „Траянови врата“ на 54 кмм. АМ „Тракия“, заедно с екип от Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" към МВР.

Получили оперативен сигнал за приближаващ лек автомобил, в който е възможно да се превозват нелегални мигранти. Когато възприели автомобила св. В. подал сигнал със стоп палка и осветил водача с фенерче. Водачът не спрял, а ускорил движението си и продължил към Тунел „Траянови врата“. Бил подаден сигнал на оперативния дежурен и друг полицейски патрул в състав св. П. П. и В. А. го спрял за проверка в района на пътен възел Вакарел.

След като било установено, че в автомобила няма нелегални емигранти водачъйт А. И. е бил отведен при първоначалния полицейски екип, като св. В. му съставил АУАН № 1164501 от 21.03.2024 г., в който приел, че около 21,30 часа в района на КПП „Траянови врата“ управлява лек автомобил „Опел Мерива“, като при подаден ясен и своевременно разбираем за водача сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР и осветен с фенер 1 не се е подчинил и е продължил движението си в посока гп. София, което представлява нарушение на чл. 103 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на И. за извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба от 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

При установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП макар и лаконично, има точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – че водачът в района на КПП „Траянови врата“ не се е подчинил на ясен и разбираем сигнал за спиране от контролен орган.

Въпреки че по делото няма категорични данни за мястото на съставяне на АУАН, това обстоятелство е без правно значение, доколкото законът не изисква началото на административнонаказателното производство да бъде поставено на мястото, където е извършено нарушението.

По същество съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП. Така съгласно чл. 170, ал. 3 ЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.

Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Законовата регламентация не изключва възможността водачите на ППС да бъдат спирани и по друг начин, стига обаче сигналът да бъде подаден така, че водачът недвусмислено да разбере, че съдържа в себе си разпореждане за спиране, (а не за друг участник в движението или за преминаване на автомобил със специален режим на движение) и че се отнася именно за него. Неизпълнението на задължението за спиране при подаден сигнал от контролните органи, би могло да се вмени в отговорност на водача на превозното средство, само когато той е възприел подадения сигнал.

В случая от показанията на св. И. И., на които съдът няма основание да не се довери, се установи, че полицейските служители са се намирали на КПП „Траянови врата“, което е изградено на между двете платна за движение на автомагистралата и участъкът е осветен, като сигналът за спиране е подаден едновременно със стоп палка и чрез осветяване с фенер.

В този смисъл съдът намира за недостоверно твърдението на жалбоподателя за това, че не е възприел сигнала, тъй като полицейският служител се е намирал край пътното платно в противоположната лента за движение спрямо тази, по която се е движел жалбоподателя, т.е. при подаването на сигнала св. В. е бил вляво от водача, което предполага обективната възможност той да възприеме подадения сигнал за спиране, в случай че се е движел с разрешената скорост от 80 км/ч.

Това дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна и 2 субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 103 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. При определянето на размера на наказанието наказващият орган не е изложил и мотиви относно наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагането на санкцията в максималния, предвиден от закона размер. В случая при последвалата проверка не са установени други нарушения на правилата за движението по пътищата, както и с автомобила да са били превозвали нелегални мигранти, поради което съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено, като наказанието бъде определено в минималния, предвиден от закона размер, а именно глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени раноските сторени от съда в производството в размер на 71,96 лева, представляващи пътни разноски за явяване на разпитани свидетели.

По изложените по-горе съображения, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1204-000543/04.04.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-София, срещу А. Л. И. ЕГН ********** като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ОСЪЖДА А. Л. И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман сторените разноски в размер на 71,96 лв. (седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки).

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3