Решение № 1506 от 06.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1506 гр. П., 06.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220102432 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от КРЕДИТО ООД, EИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Черни връх“ № 51Г, офис 32, чрез пълномощника адвокат С. С., против И. А.

И., ЕГН **********, с адрес: с. ********, общ. П., ул. *************.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д № 797/2024 г. по описа на Районен съд – П. и в негова полза срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от Договор за кредит № OL00071439 от 01.12.2022 г. за следните суми: 500,00 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 63,76 лева, представляваща лихва за забава за период от 01.01.2023 г. до 08.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Твърди се, че паричните претенции се основават на подписан индивидуален договор за паричен заем № OL00071439 от 01.12.2022 г., сключен от разС.ие между ищеца и И. А. И., при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, по който на ответника била предоставена заемната сума от 500,00 лева, с падеж 31.12.2022 г. Относно задължението им за доказване сключването на договор от разС.ие се сочи, че същият бил сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на КРЕДИТО ООД и направен избор за вида кредит, от дружествтото бил изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла било описано, че ако 1 заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играел ролята на електронен подпис, съгласно уговореното между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се осъществявало чрез въвеждането на СМС код, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя, съобразно попълнено заявление за онлайн кандидатстване за кредит. Според уговорките между страните, при подписване на договора с въвеждане на изпратения със СМС код се считало, че договорът е сключен от страна на клиента, а ищцовото дружество получавало в програмата си статус на кредита „потвърден“. В договора били посочени параметрите на кредита, а именно: общ размер на кредита: 500,00 лева; лихвен процент по кредита: 0,00 %; годишен процент на разходите: 0,00%; лихва: 0,00 лева; такса експресно разглеждане: 110,00 лева; брой погасителни вноски: 1; дата на падеж: 31.12.2022 г.; обща стойност на плащанията: 610,00 лева; срок на кредита: 30 дни, като към договора имало и погасителен план. Твърди се, че сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда сума от 110,00 лева и се дължила въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчаква до 20 дни за разглеждане на заявлението му. Тази такса не била присъдена от съда, издал заповедта за изпълнение. От представената справка от системата на ищцовото дружество за попълнен СМС код и платежното нареждане било видно, че задължението на заемодателя е изпълнено според уговореното. Твърди се, че ответникът не е извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа - 31.12.2022 г. Излага, че до подаване на заявлението ответникът е бездействал виновно, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения от страна на ищцовото дружество, което обусловило правния интерес на заемодателя да претендира и лихва за забава в размер на 63,76 лева, изчислена с помощта на калкулатора на НАП върху главницата за периода 01.01.2023 г. до 08.01.2024 г., съответно да претендира и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Сочи се, че след връчване на заповедта на ответника, от същия било постъпило възражение в срок. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и съгласно разпореждане на съда, за КРЕДИТО ООД възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника по издената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество, въз основа на Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00071439 от 01.12.2022 г., сключен от разС.ие при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, следните суми: 500,00 лева – главница, ведно с законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.01.2024 г., до изплащане на вземането, 63,76 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2023 г. до 08.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 465 от 28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 797/2024 г. по описа на Районен съд – П..

Претендират се сторените в исково производство разноски, както и тези в заповедното производство, съобразно представен списък. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претенцията за адвокатски хонорар на ответника по иска.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на 2 исковата молба от ответника И. А. И., с който се оспорва изцяло предявения срещу него иск, както по основание, така и по размер. Същият оспорва и твърди, че не е сключвал договор за паричен заем № OL00071439 от 01.12.2022 г ., с падеж 31.12.2022г., с ищцовото дружество КРЕДИТО ООД.

Твърди, че никога не е получавал от КРЕДИТО ООД, нито от трето лице, сумата от 500,00 лева - предмет на договора за паричен заем, сключен от разС.ие. Оспорва твърдението, че сумата от 500,00 лева му е изплатена на дата 01.12.2022 г. в офис на Изипей АД. Оспорва се твърдението, че телефонен номер +********** е собственост и се ползва от И. А. И., както и че ел. поща ************* е собственост и се ползва от него. В тази връзка заявява, че оспорва приложените към исковата молба документи, установяващи извършена регистрация от ответника в платформата на ищеца и последвалото потвърждение със CMC, относно съгласие и подписване на договор за паричен заем. Твърди се, че в периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г. неизвестно лице, с фалшива лична карта, представящо се за И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. ********, общ. П., ул. *************, било сключило няколко договора за паричен заем с различни финансови институции. В тази връзка още през м. януари 2023 г., веднага след като е разбрал за измамата, ответникът подал сигнали пред МВР и Софийска районна прокуратура.

Твърди, че трето лице, представяйки се за ответника, чрез използване на неистински документ, е получил от ищеца суми по кредит без правно основание. Със сключване на договора за паричен заем, това трето лице е преследвало користна цел, т.е. да получи сумата по кредита, която изначало е нямало намерение да се задължава по договора. Намира процесният договор за недействителен, тъй като е сключен чрез въвеждане в умишлено заблуждение и създаване на невярна представа относно самоличността на кредитополучателя. Твърди липса на съгласие и воля от страна на И. А. И. за сключването на договора, като прави възражение за неговата нищожност, поради липсата на съгласие от страна на И. за сключването му, съгласно чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗДД. В условията на евентуалност се поддържа, че договорът за паричен заем е унищожаем, поради това, че е сключен при измама, съгласно чл. 27, предл. четвърто от ЗЗД. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендират се направените в производството разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, а с писмена молба поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени с присъждане на разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК по отношение претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява от събраните по делото доказателства, включително находящите се в приложената преписка от заповедното производство, индивидуален договор, погасителен план, стандартен европейски формуляр, декларации, разпечатки от платформата на КРЕДИТО ООД, копия от лична карта, снимки и имейли във връзка с отпускането на кредит на ответника, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разС.ие № OL00071439/01.12.2022 г., съгласно който страните са договорили отпуснатият 3 заем да бъде в размер на 500,00 лева, срокът за погасяване да е до 31.12.2022 г., и в който договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 0,00 %, а договорната лихва е в размер на 0,00 %. Според договора ответникът И. А. И. дължи като обща стойност по плащанията по кредита сумата от 610,00 лева, в която сума е включена и такса за експресно разглеждане в размер на 110,00 лева.

Предвид представените по делото писмени доказателства – платежно нареждане за предоставен заем от 500,00 лева и потвърдителен имейл за получаване на сумата, съдът намира за доказано и обстоятелството, че на 01.12.2022 г. в 14,47,51 часа, ответникът е получил от ищеца КРЕДИТО ООД сумата в общ размер от 500,00 лева.

По делото е представена справка от 28.05.2024 г., изходяща от ищцовото дружество, в която е посочено, че общият размер на дължимата сума по процесния договор е в размер на 610,00 лева, като липсват погасявания по кредита от страна на ответника и същият е в 519 дни просрочие към датата на справката.

Видно е от приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 797/2024 г. по описа на Районен съд – П. и съдържащата се в него преписка по ч.гр.д. № 1553/2024 г. по описа на Софийски районен съд, че същото е образувано по подадено от КРЕДИТО ООД заявление с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. А. И., ЕГН **********, за следните суми: 500,00 лева – главница по Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00071439 от 01.12.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и 63,76 лева – лихва за забава върху главницата от 01.01.2023 г. до 08.01.2024 г. Съдът е издал Заповед № 465 от 28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 797/2024 г. по описа на Районен съд – П., като е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 500,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 63,76 лева – лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 08.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.04.2024 г. В законоустановения срок – на 11.04.2024 г., длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което оспорва дължимостта на претендираното вземане. С Разпореждане № 3835/08.05.2024 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщението, получено от последния на 20.05.2024 г. В едномесечния срок - на 13.06.2024 г., кредиторът е предявил настоящия иск за процесните суми, като паричното вземане предмет на иска, е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, съответно на 14.06.2020 г. е представил и доказателства за предявяването му пред заповедния съд.