Решение № 3471 от 25.07.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5446/2019
- Вид
- Решение № 3471
- Подписан
- 25.07.2019
- В сила
- 14.11.2019
- Състав
- ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5446/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от М.Д.Б., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5406,78лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал период 21.12.2018г.- 20.01.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Банат” № 9, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/13.02.2019г.
В сезиралата съда искова молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, ул. „Банат” № 9. На 09.01.2019г. служители на Електроразпределение Север АД са посетили адреса й и са демонтирали в нейно отсъствие електромер с фабр. №
1125071110173038, който са приели, че служи като СТИ на потребявана в имота й ел. енергия. На негово място да монтирали друг с фабр.
№ 11250711101699078. Съставен бил КП № 11274854 и впоследствие на ищцата била начислена за периода 21.12.2018г. до 09.01.2019г. потребена ел.енергия на стойност 5406,78лева. След отправено от нея запитване и получен отговор от дружеството, че сумата е дължима, на 02.04.2019г. в имота й било преустановено електричеството. Оспорва това допълнително количество да е реално потребено от нея, респ. да е измерено от годно и сертифицирано СТИ. Оспорва документираните констатации в изготвения протокол за проверка. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните и поради това сочи да са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 09.01.2019г. е извършена проверка на измервателната система в обекта на абоната, за която е бил съставен констативен протокол. При проверката е установено, че обектът се захранва от СТИ с фабр. № 1125071110173038, което не е било въведено в базата данни на дружеството. Електромерът е бил демонтиран при показания за нощна тарифа 5031кВтч и дневна 20219кВтч. Изходящият проводник е преместен към СТИ с фабр. № 11250711101699078, заведен на ищцата. Твърди, че за дълъг период от време, в дружеството не е постъпвала информация за потребление от това СТИ. На 13.02.2019г. е издадена фактурата остойностяваща отчетено количество ел. енергия за периода 21.12.2018г. до 09.01.2019г. от електромер с фабр. №
1125071110173038 и отчетеното количество ел.енергия от СТИ с фабр. № 11250711101699078 за периода 10-20.01.2019г. от 194кВтч по нощна тарифа и 542кВтч по дневна тарифа. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищцата са в договорни отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил процесното количество ел. енергия за периода 21.12.2018г. до 09.01.2019г. отчитано от СТИ с фабр. №
1125071110173038, а за периода 10- 20.01.2019г. от СТИ с фабр.
№ 11250711101699078, което е отчетено при изправност на средствата за търговско измерване и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество електроенергия съобразно редовните отчети, както и неговия размер.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и период.
От констативен протокол №
11274854/09.01.2019г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. В протокола е записано, че СТИ е с фабричен номер 1125071110173038 и след подадени сигнали от диспечер е установено, че този електромер не е заведен в база данни, като изходящият проводник следва да бъде преместен към СТИ с фабричен номер 1125071110169078, който е бил заведен на абоната. Така установеното СТИ е било демонтирано и запечатано.
Отчетени са били показанията му по дневна тарифа- 20219кВтч и нощна- 5031кВтч. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол № 1121/10.05.2019г.- АУ-Е-000029-24344/25.04.2019г. В него е документирано, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
На 13.02.2019г. ответното дружество е издало фактура № ********** по партидата на името на ищцата, в която като основание е посочено ел.енергия за периода 21.12.2018г. до 20.01.2019г. за електромер фабричен номер 1125071110169078. Във фактурата е посочено, че са остойностени по показания на електромера за дневна тарифа 542кВтч и отделно служебно са начислени 20761кВтч, а за нощна тарифа 1209кВтч по показания на електромера и 5224кВтч служебно начислени.
От заключението на в.л. инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването му се установява, че до 09.01.2019г. потреблението в имота на ищцата е отчитано от СТИ с ф.№ 1125071110173038, който е еднофазен, двойнотарифен, с дистанционен отчет, вписан в Държавния регистър на одобрените СТИ. В случая, при проверката е констатирана грешка в свързването на инсталацията на абоната към СТИ. От Електроразпределение Север АД в.лице е получило информация, че когато е извършван монтажа на двата електромера /този, който е отчитал и този, който е трябвало да отчита/ в таблото, те е следвало да измерват потреблението на два абоната в един двор. Единият абонат изобщо не е регистрирал електромера си, поради което и същият не се е водил в базата данни на електроразпределителното дружество. Така, абонатът който е ползвал ел.енергия е бил закачан за електромер, който не се е отчитал. Технически това е станало чрез прикачване единият проводник към другия при неясни за в.лице обстоятелства, доколкото липсва нарушаване на пломбите на СТИ, като е възможно това да се е случило още при монтиране на електромерите, разположени на табло, поставено на високо. В.лице посочва, че така начислената служебна консумация е невъзможно да е потребена за посочения период, а касае потребление натрупвано години.
Отразеното във фактурата като реален отчет количество ел.енергия от 542кВтч дневна и 194кВтч нощна тарифа, в.лице посочва, че е на стойност съответно 103,25лева и 20,46лева. Служебно начисленото количество ел. енергия от 20761кВтч за дневна и 5224кВтч за нощна тарифа е на стойност съответно от 3954,76лева и 550,87лева.
При така установените факти, съдът преценява, че исковата претенция следва да бъде частично уважена.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата има качество на потребител, бидейки собственик на електрифициран имот. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е стойност на реално доставена и потребена ел. енергия. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност-реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е реално потребено от абоната. От ангажираните по делото доказателства, безспорно се установява, че това служебно начислено количество е съобразно снети показания на електромер с ф. № 1125071110173038, а именно 20219кВтч отчетена дневна енергия и 5031кВтч отчетена нощна енергия. Ищцата е оспорила констатациите на изготвения протокол от проверката. Протоколът е частен документ, който доколкото не носи подпис на ищцата или нейн представител, й е непротивопоставим относно констатациите отразени в него. И тъй като не се ползва с материална доказателствена сила, обективираните в него констатации не обвързват съда и същият следва да се цени съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. Въпросното СТИ не е било заведено в базата данни на електроразпределителното дружество и респ. не е извършван никога отчет на показанията му. Поради какви причини е станало така, по делото няма доказателства. Категорично, липсват такива, това да е резултат от действия на ищцата, доколкото при изследване на СТИ в БИМ е установено, че липсва нарушаване на неговите фабрични пломби, липсват механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок на електромера, което е дало основание на в.лице да изложи предположение, че поставянето на проводника към това СТИ е възможно да е станало още при монтирането му. В.лице посочва, че СТИ е било поставено високо в електромерно табло, достъпът на абоната, до което реално е препятстван. Следва да се отбележи, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника. Дефицит на доказателства има и относно това кога и при какви показания е бил монтиран въпросният електромер, което внася съмнение за това дали действително цялото това количество е било потребявано от един абонат или не. Последното поставено и в контекста на посоченото от в.лице, че това начислено количество е невъзможно да е било потребено за периода твърдян от ответника, а именно 20.12.2018г. до 09.01.2019г., а касае потребление за години. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото на ответника да получи цената, с оглед периодичния характер на вземането за потребена ел. енергия и променливата във времето стойност на дължимата за него цена. Затова и съгласно чл.18а от ОУ дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да съдържа изрично посочените в ал.2 реквизити, в това количеството електрическа енергия за отчетния период, продължителност на периода, цената за снабдяване, цената за разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителна мрежа, акциза, дължимия данък върху добавената стойност, периода на следващото отчитане, както и срока за плащане. Липсата на проведено доказване относно точния период за доставката, при положение че се установи, че това количество е невъзможно да бъде потребено за близо двадесет дни от битов абонат, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима от потребителя. Да се приеме обратното, би означавало потребителят да се постави в неблагоприятното положение да бъде заставен да плаща потребление назад във времето при цени към момента на проверката, както и да противопостави правопогасящи възражения, пр. такова за давност. Не без значение е и обстоятелството, че в процесната фактура това количество е посочено да е отчетено от електромер с ф. № 1125071110169078, т.е този заведен в базата данни на името на ищцата, а не този, въз основа на чийто показания е извършено начислението. Факт, който явно не отговаря на обективната действителност. В заключение, съдът достига до извод, че ответното дружество не е провело пълно и главно доказване на основанието, на което претендира да е възникнало правото му да получи стойността на начисленото количество ел.енергия от 20219кВтч за дневна енергия и 5031кВтч за нощна енергия, начислено за периода 21.12.2018г. до 09.01.2019г. по снети показания на електромер с ф.№ 1125071110173038.
Разпечатката съдържа 33 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52c330b6-385e-4acd-b689-8e160c057e18