Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 470 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1779/2023
Вид
Решение № 470
Подписан
08.04.2024
Състав
Валя Цуцакова

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1,ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110201779 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ПРИМА СТРОЙ Д.И" ЕООД, ЕИК 203 832 470, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Арх.

Дабко Дабков" № 17,ет.4,ап.10 , против НП № 03-2100235/01.12.2021 год. на Директор на

Дирекция „Инспекция по труда" Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на осн. чл.416 ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се иска на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗАНН да бъде отменено процесното НП, като се твърди, че е налице допуснато неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.Твърди се също така, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в НП не са описани обстоятелствата при, които е извършено нарушението. Твърди се, че АНО не е обсъдил подадени възражения срещу съставения АУАН преди да се произнесе по преписката, като е издал НП при неизяснена фактическа обстановка.Оспорва се констатацията, че дружеството има качеството на работодател по отношение на лицето К. М. К., който към процесната дата се е намирал в ТПО с друго дружество, който е подизпълнител на санкционираното дружество въз основа на сключен договор. Оспорва се и това, че дружеството е допуснало до работа посоченото лице .Сочи се също така, че в хода на административнонаказателното производство не е била съобразена спецификата на проверявания обект, а именно, че същия е строителен обект, на който участниците са определени от специалната Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за 1 здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ, бр. 37/2004 г.) и в заключение се иска отново НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, не се представлява.

Процесуалният представител на въззеваемата страна в съдебно заседание оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 01.11.2021 год., служителите на Д „ИТ“- Варна, св. Б. Д., съвместно с колегата си М.Д.служители на Д”ИТ”-Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на санкционираното дружество, находящ се в гр.Варна, ул."Тодор Влайков" № 9. На обекта установили лица, които полагали труд, извършвайки СМР, в това число и К. М. К.. На место на работниците били предоставени декларации, в които К. К. попълнил, че работи за санкционираното дружество, от 01.11.2021г., с работно време от 12 до 17ч. , че получава „надник” от 60лв., че има сключен трудов договор и че не е получил копие от заверено уведомление за този трудов договор.След проверка на представените от дружеството документи и извършени справки проверяващите приели, че К. М. К. е бил допуснат до работа на длъжност „монтажист", без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение, явяващо се нарушение на чл.62,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ, за което и св.Д. съставил на дружеството АУАН № 03 2100235/24.11.2021 год..

Актът бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и възражения отразило, че възразява срещу акта.

В срока по чл.44 от ЗАНН били направени възражения, че дружеството било сключило договор за извършване на СМР с „Фруд комерс" ЕООД, чиито работник се явявало лицето К. К. .

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката на 01.12.2021г. АНО издал обжалваното НП, с което наложил на въз.дружество имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.62,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.

По искане на страните съдът заличил св. К. М. и св. С. П., тъй като въпреки многократните опити да бъдат призовани за с.з., същите са останали безуспешни.

Съдът кредитира показанията на св.Д. като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по 2 делото гласни доказателства: показанията на св.Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „ Инспекция по труда " Варна, съгласно приложената Заповед. АУАН също е съставен от компетентно лице.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът формално не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението съобразно приетото за установено такова, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, съобразно приетата за установена в хода на АНП фактическа обстановка.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е преценил в пълнота депозираните възражения срещу АУАН.

Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил като нарушени разпоредби на чл.

62, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели.

Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или служителя и работодател.

Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор преди постъпване на работа, за който законът преписва писмена форма за действителност, следва да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно време за конкретен работодател.

В конкретния случай съдът намира, че събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин наличие на трудово правоотношение 3 между дружеството "ПРИМА СТРОЙ Д.И" ЕООД и К. М. К. към 01.11.2021 г.

В случая изводът на наказващия орган е базиран единствено върху декларацията по чл.402 от КТ, попълнена от К.. Сама по себе си обаче тя не е достатъчна да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение.

Посочената декларация представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила обвързваща съда. "Декларацията, представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение.

Т.е. самото попълване на подобна декларация вече навежда на трудово правоотношение, защото се попълват следните графи: "работя в предприятие", "на длъжност", "считано от". Има изрични точки за работно време, трудово възнаграждение, почивни дни, почивки в работния ден. Т.е. дори и при воля за добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите , би имало за закономерен резултат попълване на всички графи в декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време, междуседмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово възнаграждение" / Решение № 6202/19.10.2015 г. АС София град; Решение № 4636 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2014 г., VI о.).

От друга страна съдържанието на декларацията противоречи на съдържанието на приложените по преписката договор за изпълнение на СМР от 17.09.2021 год. и книга за начален инструктаж на подизпълнител на „ПРИМА СТРОЙ Д.И" ЕООД, от които се вижда, че работодател на К. е дружеството „ ФРУТ КОМЕРС"ЕООД, което по договора е следвало да изготви арматурни заготовки, арматурни елементи и полагане на арматура на строителен обект -жилищна сграда в гр.Варна, ул.Тодор Влайков № 9 изграждан от наказаното дружество.

При така събраните противоречиви доказателства за наказващия орган е възникнало задължение да проведе разследване на спорните обстоятелства като събере допълнителни доказателства.

Вместо да проведе разследване на оспорените обстоятелства и да попълни преписката с доказателства относно наличието на трудово правоотношение, наказващия орган е издал процесното наказателното постановление, като по този начин е допуснал нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Нарушението на чл.52 ал.4 от ЗАНН е от категорията на съществените и е довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество. Липсата на проведено разследване по спорните обстоятелства е довела до издаване на необосновано наказателно постановление и в този смисъл същото следва да бъде отменено изцяло.

Освен горното по преписката са приобщени декларация и сведение от представляващата „ ФРУТ КОМЕРС"ЕООД, неустановена от съда за разпит, в които изрично е отразено, че процесният работник е в ТПО с друго дружество, а не със санкционираното и работи на проверения обект именно за дружеството, с което имат сключен трудов договор, а не за санкционираното дружество.

Следва да се отбележи, че в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил.налагането на административно наказание за нарушение, което не 4 е безспорно доказано, че е извършено от конкретно дружество обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Изцяло в горния смисъл и по идентични казуси са Решение на Адм. съд-Варна по кнахд №2471/2023г. и Решение на Адм. съд-Варна по кнахд №1457/2023г.

Предвид изхода от делото, съдът следва да отхвърли искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕНЯ НП № 03-2100235/01.12.2021 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на осн. чл.416 ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ на „ПРИМА СТРОЙ Д.И" ЕООД, ЕИК 203 832 470, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Арх. Дабко Дабков" № 17,ет.4,ап.10 е била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.