Определение № 2142 от 26.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2142 гр. Бургас, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100501460 по описа за 2025 година

Производството е по 413,ал. 2 от ГПК, образувано по частната жалба на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, подадена чрез пълномощник ю.к.

Е.Костадинова, срещу разпореждане №203/25.07.25г., издадено по ч.гр.д. № 113/2025 г. по описа на РС- Малко Търново, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Т. И. В. с ЕГН **********, с адрес: *******, за заплащане на задължения по договор за потребителски кредит № 40009547226 от 16.05.2022 г., а именно:за сумата от 2232,79 лв. - главница; за сумата от 835,21 лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2024 г. до 20.06.2025 г.; за сумата от 611,56 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.01.2024 г. до вноска № 37 с падежна дата 20.06.2025 г.;за сумата от 1137,58 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.01.2024 г. до вноска № 37 с падежна дата 20.062025 г.; за 500лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 20.04.2024 г.; за сумата от 659,75 лв. - лихва за забава от 21.07.2022 г. до 24.07.2025г.-датата на подаване на заявлението, ведно със законна лихва до изплащане на вземането, както и за разноски от 101,61 лв. за държавна такса, от 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и от 80 лв. за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на постановения отказ, като страната се позовава на законовите правомощия, възложени на сезирания 1 заповеден съд съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа се, че тук съдът се е произнесъл извън правомощията си по валидността на сделката, като така е нарушил съдопроизводствените правила.Страната намира, че също така не е била съобразена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, сочеща, че преценката за неравноправност на клауза в договора с потребител не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката или услугата от друга, когато тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, т.к. в случая е била извършена именно такава недължима преценка.

По отношение на отхвърленото заявление за договорно възнаграждение се излагат съображения за дължимостта на това вземане в следния смисъл: преди сключването на договора на кредитополучателя е предоставен Стандартен европейски формулярдвукратно(той с подписа си е и потвърдил получаването му), като в документа се съдържа изискуемата съгласно ЗПК информация за потребителя и в договора са спазени същите условия;изготвен е бил погасителен план за връщането на сумите и останалите дължими плащания; спазени били всички императивно поставени в българското законодателство изисквания за яснота, разбираемост и прозрачност на условията за кредитиране; длъжникът не е заявил желание за разяснения по клаузите на договора, нито се е отказал от него, а го е подписал;конкретно уговореният ГЛП(годишен лихвен процент) отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави; позовава се и на свободата на договаряне, установена в чл.9 от ЗЗД в три насоки: свободно встъпване на правните субекти в облигационни връзки, със свободно и самостоятелно избрани контрагенти, при свободно и самостоятелно избрано и вложено в договарянето съдържание и условия за осъществяването му.

Намира, че ограничението в размера на ГЛП е само до максимума, определен нормативно за размера на ГПР(годишен процент на разходите), т.е. до петкратния размер на законната лихва по просрочените задължения(според чл.19, ал.4 от ЗПК), т.к. ГЛП се включва в общите разходи по кредита.

Счита, че като кредитор няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, т.к. в случая е уговорен фиксиран лихвен процент. Такова изискване се поставяло само в хипотезата на референтен лихвен процент(по аргумент от чл.11,ал.1,т.10 ЗПК),какъвто на стоящият не е .

Счита, че след като са спазени изискванията на закона, значи уговореното не противоречи и на добрите нрави.

Законната лихва за забава се сочи за дължима ,защото е налице вземане за главното задължение, което е забавено.За това страната намира,че има вземане и за мораторната лихва за забава до подаването на заявлението, за забавата след подаването му- до окончателното плащане, както и за лихвата за извършеното кредитиране, представляваща възнаграждение за извършената услуга, поради което не е налице анатоцизъм.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасянето на друго, 2 което да укаже издаването на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника и за отказаните вземания. Не се ангажират нови доказателства. Претендират се разноски за производството.Дирят се и направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса от 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на процесуалния преклузивен срок, визиран в закона, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентната да се произнесе по нея съдебна инстанция.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по делото е образувано пред МТРС по заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Т. И. В. от гр.Враца за описаните по-горе вземания, произтичащи о т договор за потребителски кредит(ДПК) № 40009547226 от 16.05.2022 г.,сключен от страните.

Като основание за заявлението е посочено неизпълнено задължение по горепосочения договор, а в допълнителните изявления и информация е пояснено, че клиентът не е платил падежирали вноски от №20 до №37 включително, поради което главницата е заявена като частична претенция от цялото задължение по договора за кредит за така посочените вноски- последната с падеж -20.06.2025г.;договорното възнаграждение в размер на 835.21 лв. е дължимо върху същите неплатени вноски, както и н еплатеното възнаграждение за закупени и използвани услуги „Фаст“ в размер на 611.56 лв. и „Флекси“ в размер на 1137.58 лв.; на тази база са начислени и неплатените такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лв.(начислени на 20.04.2024г.);мораторната лихва за забава в размер на 659.75 лв. е изчислена за периода от 21.07.2022г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до датата на подаване на заявлението в съда,след което се претендира законна лихва за забава до окончателното изплащане на задължението.

С обжалваното разпореждане №203/ 25.07.2025г. съдът е отхвърлил заявлението за всички претендирани вземания, мотивирайки отказа си с резултатите от извършената задължителна проверка по чл.410 и чл.411 от ГПК, установяваща, че договорът за потребителски кредит (ДПК) е изначално недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, т.к. услугите "Фаст" и "Флекси", даващи възможност на кредитополучателя за приоритетно разглеждане за отпускане на потребителския кредит и едностранна промяна от негова страна на погасителния план по договора и за които се дължат възнаграждения в размер почти този на предоставения кредит, чието плащане е разсрочено за срока на договора и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, съставляват разход, свързан с договора за кредит, който е следвало да бъде включен в ГПР, но не е, поради което обявеният в ДПК ГПР е непълен и неверен, т.е. липсващ.Затова е прието, че в случая следва да намери приложение последицата по чл.23 от ЗПК, като длъжникът трябва да върне само чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него.Съдът се е позовал и на разясненията, дадени от СЕС в Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22.

Отчетено е и това, че дотук са платени суми, надхвърлящи размера на заема, поради което той следва да се приеме за напълно погасен.

Окръжен съд-Бургас намира разпореждането за правилно.

Видно от данните по делото страните са сключили ДПК 40009547226 /16.05.22г. за сумата от 3500лв., подлежаща на връщане за срок от 36 месеца, на равни месечни вноски по погасителен план в размер на 170,43 лв., при уговорен ГЛП от 41% и ГПР от 49,11%, при 3 крайна сума за връщане от 6135,74лв.

Към основния кредит са закупени две допълнителни услуги: „Фаст“ срещу цена от 1225лв., даваща право на получателя на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“- на цена от 2275лв., даваща право на получателя за промяна в погасителния план по кредита. Общата цена на услугите е 3500лв., т.е.е равна на сумата по заема. Заплащането на услугите е включено във вноските по погасителния план, като ги увеличава месечно с по 97,22лв.Така месечната вноска възлиза вече на 267.65 лв., а крайната дължима сума по кредита нараства на 9635,74лв. Падежна дата на вноските е всяко 20-то число на месеца, посочени в т. VI от Договора.

Според данните по делото, кредитополучателят е преструктурирал и отложил с четири анекса плащанията по кредита(отложени са пет вноски), с които крайната дата на срока по договора става 20.12.25г.

Клиентката е платила 19 вноски по 267,65лв.,т.е. общо 5085,35лв.по кредита преди завеждането на заповедното производство.Няма данни за други погашения.

При тези данни БОС намира за правилен и обоснован изводът на първата инстанция, че процесният ДПК е недействителен в приложение разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

Това е така, защото: В случая се касае до сключен договор за паричен заем между небанкова финансова институция и физическо лице за лични цели, по който последното има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, ползващ се от защита при кредитиране, съобразно с предвиденото в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, чиито норми са транспонирани в националното ни законодателство в Закон за потребителския кредит(ЗПК) и Закона за защита на потребителите(ЗЗП).

Защитата на потребителите е подкрепена и от изискванията на чл.411, ал.2,т.2 и 3 от ГПК, според които заповедният съд дължи служебна проверка за валидност на правопораждащите вземането договорни клаузи освен в насока дали искането противоречи на закона или на добрите нрави, още и за това дали то се основава на неравноправни клаузи в договора или има обоснована вероятност за това.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, касаещо приложението на потребителската защита при кредитиране, са дадени разяснения именно във връзка с т.нар. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „Профи кредит България“ ЕООД.

В т. 1 от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на чл. 3, б. „и“ от Директивата, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52c1af26-9574-4d69-9813-c4f7aed9e5f0