Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4449 от 04.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1567/2026
Вид
Определение № 4449
Подписан
04.09.2026
В сила
04.09.2026
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова, мл.с. Ивайло Максимов Младенов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4449 гр. Варна, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501567 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 41988/27.05.2026 г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – гр. Варна, срещу решение № 1879/17.05.2026 г. по гр. дело № 13188/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав, в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. П. Ж., ЕГН **********, сумата от 800 евро, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, по което е оправдана с решение по АНД №2064/2024г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се становище за прекомерен размер на присъденото обезщетение, при недостатъчно мотиви. Излага се, че не е посочено как административно-наказателно производство се е отразило негативно върху личността на ищцата и нейния начин на живот, както и че не са събрани доказателства за причинени вреди над обичайните. Сочи се, че доколкото приетата по делото СПЕ е изготвена 2 години след събитието, тя не би могла да установи състоянието на лицето. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, алтернативно за редуциране на определения от съда размер на обезщетението, поради неговото несъответствие с принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е подаден отговор на въззивна жалба с вх. № 52302/30.06.2026 г. от въззиваемата страна Т. П. Ж.. С който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита, че съдебното решение, в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Излага, че фактическият състав на предявения иск е безспорно установен и не се оспорва от прокуратурата. Намира, че определеното обезщетение не може да бъде прието за прекомерно, тъй като е съобразено с нормата на чл.

52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, съдебната практика и обществено-икономическите условия в страната. Счита, че по делото е установено по несъмнен начин негативното отражение на воденото производство върху ищцата. Подчертава, че чрез приетата по делото СПЕ се констатира двуфазна психоемоционална реакция, нарушения на съня, намален апетит с 1 редукция на телесното тегло, всичко в причинноследствена връзка с процесното преживяване. Излага, че СПЕ е в синхрон с показанията на св. Недрет Чауш, която свидетелства също за видимо отслабване, отмяна на предварително записани часове на клиенти, напрегнатост и продължителна ангажираност с наказателното производство.

Намира, че доколкото всичко описано е било съобразено от съда, то наведените оплаквания за немотивираност на съдебния акт са голословни. Сочи, че прокуратурата в съдебна зала не е оспорила заключението, нито е задала въпроси на вещото лице. Поддържа, че повдигнатото обвинение е от общ характер, а разглеждането му по реда на чл. 78а от НК не променя неговия характер, нито го прави административно нарушение. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 44264/03.06.2026 г., подадена от Т.

П. Ж., ЕГН **********, срещу решение № 1879/17.05.2026 г. по гр. дело № 13188/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 48 състав, в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е частично отхвърлен за горницата над уважения размер от 800 евро до претендираните 2 556.46 евро, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на жалбоподателката в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, по което е оправдана с решение по АНД №2064/2024г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяна в обжалваната част и постановяване на нов, с който да бъде уважена исковата претенция в цялост. Излага се, че определеното обезщетение е неоснователно занижено, в разрез с нормата на чл. 52 от ЗЗД, респ. е присъден размер, който не съответства на действителния обем и интензитет на доказаните вреди. Сочи се още, че съдът е игнорирал съществена част от събраните по делото факти, установени чрез приетата по експертиза и гласни доказателства, допускайки по този начин нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно материалния закон, чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, придавайки значение на формални обстоятелства като кратката продължителност на производство, липса на задържане под стража, за сметка на конкретно доказаните вреди, а без преценка е останала тежестта на обвинението и неоснователно е пренебрегната наложената мярка за неотклонение. С въззивната жалба се застъпва още, че съдът неоснователно е приел продължителността на наказателното производство за решаващ фактор за преценката претърпените вреди. Сочи се, че съдът неоснователно не е кредитирал показанията на св. Недрет Чауш относно отменените часове на работа, с мотива, че в показанията й липсва конкретика. Намира, че всъщност изложените данни от лицето са свързани с нейни преки и непосредствени впечатления, а доколкото е посочила конкретен период (2024 г.), то това е достатъчно за обосноваване на промените на работното място.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск в цялост, както и за присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 41988/27.05.2026 г., подадена от 2

Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – гр. Варна, както и въззивна жалба с вх. № 44264/03.06.2026 г., подадена от Т. П. Ж., двете насочени срещу решение № 1879/17.05.2026 г. по гр. дело № 13188/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на страните въззвиника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3