Решение № 1938 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1938 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330204669 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Т. М., ЕГН ********** като управител на „МЕГАТРАНС МТ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ 202471700 против Наказателно постановление № 36 – 0000206 от 14.04.2022г. на и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което „МЕГАТРАНС МТ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ 202471700 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.Тракия, ул.Спас Зафиров № 3, вх.А, ап.15 представлявано от М. Т. М., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл.96г, ал.1, прдл.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), във връзка с чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Представят се копия на съдебни решения.

Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се 1 представлява. С придружително преписката писмо е представено становище за неоснователност на жалбата и за съобразяване с материалните и процесуалните правила при издавен на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „МЕГАТРАНС МТ“ ЕООД осъществява специализиран превоз на пътници на територията на Република България и притежава лиценз на Общността № 10082. В хода на извършена проверка, започнала с Писмо с вх.№ 11-01-1091/2/24.02.2022г. на дружеството, от служители на РД „АА“ Пловдив било установено, че на 04.02.2022г., около 04:30 часа, в град Пловдив, ж.к.Тракия, ул.Спас Зафиров № 3, вх.А, ап.15 – офис за кореспонденция, същото дружество, в качеството си на превозвач, допуснало извършването на специализиран превоз на пътници с автобус „Ман“ 11220 с ре. № *** от категория М3, собственост на дружеството с водач Р.А.Т. с ЕГН **********, извършващ превоза с пътен лист серия ВА № 434795/04.02.2022г. , като водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. След направена справка в единната информационна система на ИА „АА“ град София, се установило, че водачът е притежавал удостоверение за психологическа годност, валидно до 22.08.2021г.

Констатираното по време на проверката било възприето от актосъставителя К.К. като нарушение на разпоредбата на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр във връзка с чл.18, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТИТС за което съставил срещу „МЕГАТРАНС МТ“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бланков номер 316332. Актът е съставен в на 11.03.2022г. в РД“АА“ в присъствието на представляващия дружеството като управител М. Т. М.. Актът е подписан от посочените в него лица, като управителя на дружеството саморъчно е вписал „ще направя допълнителни писмени обяснения“. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на представляващя дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. По делото не се установи в законоустановения 7 2 дневен срок пред АНО да са били представени допълнителни писмени обяснения или възражения от страна на дружеството по повод съставения АУАН и посоченото в него нарушение. На основание констатациите в акта на 14.04.2022г. е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на дружеството с налагане на имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр във връзка с чл.18, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Препис от акта дружеството е получило на 17.08.2022г.

Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от приобщените писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок – НП е получено от жалбоподателя на 17.08.2022г. а жалбата е подадена на 22.08.2022г. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта 3 и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон: При съставяне на акта за нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН, и НП са издадени от упълномощени за това органи, видно от приложените по 4 преписката оправомощителни заповеди. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички необходими изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Даденото от актосъставителя описание на нарушението е възприето от наказващият орган, който по идентичен начин е отразил поведението на санкционираното лице и е изложил всички обстоятелства по извършване на деянието. Цитираната в наказателното постановление приложима санкционна норма, не представлява нито разминаване между акта и постановлението при описание на нарушението, така както се твърди в жалбата, нито въвеждане на нови обстоятелства за пръв път от наказващия орган. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН.

По приложение на материалния закон: Установеното от фактическа страна не се оспорва от представляващия дружеството – жалбоподател, но същия в жалбата си подробно представя съображенията си че обжалваното НП е издадено в нарушение на закона, които съдът споделя изцяло поради следните съображения: Съгласно чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.2019г. на МТИТС за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България „ Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно §2 от Преходните и заключителни разпореби (ПЗР) на Наредбата, тя се издава на основание чл.7, ал.3, чл.16 и 21 от Закона за автомобилните превози. Съгласно §4а от ЗР на ЗАвПр - За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби и инструкции. Съгласно чл.152, ал.1, т.2, б. „б“, предл.първо от ЗДвП „ Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз. Въз основа на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно § 2 от 5

ПЗР на същата. Правилото на чл.8, ал.1 вр. ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. изисква при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

Според чл.12, ал.2, т.2 вр. чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр.97 от 15.10.2002г.) срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т 5 години; като условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, С1, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС. Същият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е предвиден и в чл.51, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012г., в сила от 19.01.2013г.) от Закона за българските лични документи. Според чл.7, §.3, буква „б“ от Директива 126/2006/ЕО „Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят 6 от срока на валидност на свидетелството“. Съгласно разпоредбата на чл.7, §.2, буква „б“ от Директива 126/2006/ЕО, „Считано от 19 януари 2013г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години“. В разпоредбата на чл.7, §.3, буква „б“, абзац четвърти, шест и седми от същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че: „Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност“. „Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение“. „Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство“.