Протокол № 61 от 30.03.2022, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 61 гр. Разград, 30.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря М. В. Н. и прокурора В. Як. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600022 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА РзОП се явява прокурор Якимов.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ М. К. Д. се явява лично със защитник адвокат Б..

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Налице са предпоставки на закона за даване ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Присъда № 21/21.12.2021 г., постановена по НОХД № 208/20219 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият М. К. Д., ***,, ЕГН **********, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 234, ал. 1, във вр. с чл. 26, aл. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

Против присъдата е постъпил въззивен протест прокурор от Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат. В протеста присъдата се атакува като неправилна и, постановена в 1 нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимият М. К. Д. да бъде признат за виновен по повдигнатите му пред първата инстанция обвинения.

В допълнителни съображения към протеста, с които се възразява срещу правните изводи на първоинстанционния съд, с които е приел, че не са осъществени от обективна страна деянията по повдигнатите обвинения.

По първото обвинение по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, aл. 1 от НК се изтъква, че правомерния начин на производство на процесното количество ракия няма отношение към съставомерността на деянието. Според държавния обвинител, обстоятелството, че количеството ракия не е било в потребителска опаковка не следва да се интерпретира в смисъл, че не е изискуем бандерол, чиято функция е да служи за установяване на заплащането на дължимия акциз. Затова и безспорно установеното, че подсъдимия е държал акцизна стока – алкохол,без какъвто и да е документ, удостоверяващ плащане, начисляване или обезпечаване на дължимия акциз, обуславял съставомерността на деянието от обективна страна.

По отношение обвинението по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, aл. 1 от НК прокурорът подчертава, че обвинението е в държане само с цел разпространение, затова и за да е осъществено изпълнителното деяние не се изисква постигане на резултата от разпространяване. Тази специална цел се извличала дори и от голямото количество алкохол – 1596.500 литра, каквото количество обективно не можело да се обвърже с държане за лични нужди, какквато е защитната позиция на подсъдимия.

С протеста не са направени доказателствени искания.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия М.Д., от когото не са постъпили до момента на постановяване на определението възражения.

Протестът и допълнителните съображения не са били връчени на адвокат Б. и съдът е разпоредил да му бъдат връчени.

Протеста е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право да атакува присъдата, съгласно чл. 318, ал. 2 НПК.

Съдът е счел, че не е необходимо събиране на нови доказателства.

Налице са предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

На 09.03.2021г. са постъпили писмени възражения по чл.329 от НПК от защитника на подсъдимия, като препис за прокуратурата не е представен.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Б.: Протестът е неоснователен. Няма да представям доказателства.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на РзРП изцяло по посочените подробни съображения. Считам присъдата на първоинстанционния съд за неправилна, изградена на грешни фактически констатации, които са в резултат от превратна оценка на доказателствения материал и поради това са довели до грешен извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Споделям изцяло съжденията в протеста, че на първо място това, че алкохолът не е бил в потребителска опаковка не може да се интерпретира в смисъл, че не е изискуем бандерол за него и че такъв се изисква винаги, когато се държи стока, посочена в чл.2 от ЗАДС складове, извън данъчни складове. Функцията на този бандерол е за установяване именно на плащането на акциза, а в случая е било безспорно, че такъв данък не е внесен и е без значение дали опаковката е подходяща за поставяне на бандерол. Също странното в случая е, че на 27.09.2020г., два дни преди края на инкриминирания период подсъдимият е заплатил акциз на 810 л. ракия, а установено по делото е, че такова количество няма как да бъде произведено за един ден, поне не в условията, в които ги е произвеждал самият подсъдим.

Логично считам, че е доказано и второто обвинение срещу него по чл.234, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, изразяващо се в произвеждане и държане на описаното количество ракия с цел разпространение, без надлежно разрешение, като случаят не е маловажен. Очевидно подсъдимият не е произвел и държал това количество за лични нужди. Съдът е приел, че липсват доказателства за разпространението, но в настоящия случай важното е подсъдимият да я държи с цел разпространение. Тази цел се извежда от голямото количество етилов алкохол. В този смисъл са били събрани гласни доказателства за това, въпреки че свидетелите, освен един от тях, заявяват, че са си купували ракия от подсъдимия извън инкриминирания период. Не следва да се пренебрегват доказателствата по реда на чл.172 от сл. от НПК, които при съпоставяне с останалите доказателства водят до извода, че процесното количество ракия е държано именно с цел разпространение. В този смисъл моля да прецените изложените доводи и постановите съдебен акт, с който отмените първоинстанционната присъда и постановите нова, с която признаете подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложите съответно наказание, съобразявайки се с това, което е искал прокурорът от Районна прокуратура при първоинстанционното дело, а именно една година лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията, като на основание чл.23, ал.1 определите едно общо наказание, изпълнението на което да отложите за определен изпитателен срок. Моля в този смисъл за вашия съдебен акт.

АДВ. Б.: Считам, че протестът е неоснователен. Ние направихме искане да бъдат приобщени всички писмени доказателства, котио са били на разположение на първоинстанционния съд, което включва 1 бр черна чанта с приложени множество документи, от които може да се направят изводи, обратни на тези на представителя на държавното обвинение. На първо място за част от процесната ракия в размер на 810л., твърдението, че тази ракия е произведена в рамките на един ден е необосновано. Изводи 3 относно наличието или не на извършено престъпление се правят единствено и само въз основа на събрани по делото доказателства, които допълнително би следвало да са годни по смисъла на НПК. Налице е изрична норма, която забранява обратното. Как стоят нещата по отношение на тези 810л. ракия. Според събраните доказателства те не са произведени за един ден, а произведени за два дни - на 27 и 28.09.2020г. В тази насока са обясненията на подсъдимия, които са годно доказателствено средство. На второ място това е заявено още по време на извършената от полицията проверка от К. С. – лице, което е помогнало на подсъдимия при производството пред органите на МВР още на 16.10.2020г., това е заявено от това лице. То не е разпитано в рамките нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза, но все пак са налице негови обяснения в тази посока. Освен обясненията на М.Д. - годно доказателствено средство, на второ място са писмените доказателства по делото. Според протеста на прокурора, в тези писмени доказателства допълнително са били посочени датите 27 и 28.09.2020г., като това е направено с цел прикриване на действителните негови намерения. Аз смятам, че тази застъпена теза, при внимателен анализ на доказателствата, е невярна. По делото тези документи са налице първо в оригинал, на следващо място в копие и не става ясно как оригиналите са били предадени при дейността на специализирания обект за дестилация, в последствие след като е свършила необходимостта от тях, са върнати, като междувременно тези документи са били копирани.

Част от тези документи никога не са напускали досъдебното производство. Те са били иззети още на 30.09.2020г. и винаги са били по делото. От тези документи може да се направи извод, записите от тях конкретно на л.11 от книгата с напис „Казани МК „ВегасМ.К.“. Там още веднага е посочено, че данните за суровина и варенето на ракия е започнато на 27 септември в 08ч. и приключило на следващия ден 28 септември в 00ч. Посочено е количеството ракия – 810л. с градуси и имената на клиента, които са на подсъдимия. Освен в книгата, това го има и в кочаните, съдържащи справки-декларации по делото. От тях също става ясно, че е започнато дестилирането на 27 и е приключило на 28, т.е. заявеното от прокурора, че тази ракия е варена в рамките на един ден не се подкрепя от събрания доказателствен материал. На следващо място прокурорът акцентува на събраните СРС.

Действително по делото има събирани такива, като се поставя въпросът дали те въобще могат да бъдат годни доказателства по смисъла на НПК. Какво имам предвид. По делото има едно лице, което участва в няколко качества - О. С.. На първо място О. С. е служителят, който е извършил полицейска проверка по случая, въз основа на която е образувано делото.

На следващо място О. С. е разпитан няколко пъти като свидетел. На трето място О. С. сам разпитва свидетели по делото, на които се позовава прокурорът, т.е. свидетел разпитва свидетели. На четвърто място този свидетел, освен че изпълнява тези качества, той осъществява и действия по СРС. Това е лицето, по чиято инициатива е докладвано на прокурора, прокурорът е поискал същите, те са му били докладвани и справките от резултатите и по негово искане и след съгласуване с прокурор са изготвени ВДС. От тук аз смятам, че тези СРС са в нарушение на ЗСРС, където изрично е казано, че би следвало да бъде спазен предвиденият в тях ред и всяко нарушение, съгласно практиката на ВКС, като бих посочил действията срещу съдията С., се явява съществено процесуално нарушение и е 4 недопустимо да се използват. Не би следвало тези СРС да бъдат ползвани като доказателства по делото. На следващо място заявеното и поддържано от представителя на държавното обвинение е това, че не е необходимо потребителска опаковка за поставяне на бандерол. Нормата на чл.234 НК има бланкетен характер и препраща към ЗАДС, където има ясен регламент по какъв начин се слага бандерол. Може да бъде слага единствено и само в данъчен склад и потребителска опаковка. Чл.64 ЗАДС и чл.39 ППЗАДС във вр. със ЗВСН. В СМОД /специализирани малки обекти за дестилиране/ не е необходимо да се слагат съответни бандероли. В тази насока са и две писма на митницата в Русе, в които изрично е посочено това обстоятелство. Той стопанисва казаните в селото от дълги години, известна му е процедурата и дали ако приемем тезата на прокурора той би сторил същото, след като е запитал митническите служители за тази възможност да свари по-голямо количество ракия, за което има положителен отговор. Множество свидетели сочат това обстоятелство. Тези неща той е посочил в съставените документи, като те са били съставени преди изземването.

Този човек не е знаел, че срещу него има досъдебно производство и ще бъдат предприети такива действия. Той би ли го записал в дневника в справките-декларации, при условие, че на него му е известно, че те са предмет на проверка от митническите власти. Смятам, че всички тези негови действия, съобразени с неговите обяснения са точно за правомерно сваряване на такова количество ракия, което не е забранено по закон, а е разрешено.