Решение № 5471 от 29.06.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 29.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на трети май две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Б.Ш. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 17379 по описа за 2014 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.Р.Ю. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 03.09.2014 г. около 14,35 ч. на път ІІ-58, км 19+750 –пътя между гр. Асеновград и гр. Кърджали, на раЗ.лона за с. Йончево, е настъпило ПТП, при което л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *****, управлявано от С.С.Ю. самокатастрофира. Твърди се, че ищецът е пътувал в автомобила на задна лява седалка и че в резултат на ПТП на ищеца са причинени следните увреждания: фрактура на лява тазобедрена става с голям откъс, фрактура на лява раменна кост в дисталната част с дислокация, фрактура на лява тазобедрена шийка, оток на ляв лакът. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22114000513079 валидна от 05.02.2014 г. до 04.02.2015 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, сума в размер на 1 450 лв. имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2014 г. около 14,35 ч. на път ІІ-58, км 19+750 –пътя между гр. Асеновград и гр. Кърджали, на раЗ.лона за с. Йончево, виновно причинено от водача С.С.Ю. управлявал л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с № 22114000513079 валидна от 05.02.2014 г. до 04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба-04.11.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба.

Оспорва механизма на ПТП посочен в исковата молба, както и вината на водача С.С.Ю. като твърди да е налице случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва наличието на причинно-следствена връЗ.а. Заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец с твърдението за нарушение на чл.137А от ЗДвП, като е бил без поставен предпазен обезопасителен колан. Оспорва акцесорния иск за лихви с твърдението, че такива се дължат от застрахователя след покана. Оспорва иска за неимуществени вреди.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички твърдения на ответника по съображения подробно изложение в допълнителната искова молба.

Оспорва възражението за съпричиняване.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по списък.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира разноски по списък.

Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От протокол за ПТП № 1483155/03.09.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2014 г.,, фотоалбум към него, както и от заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на 03.09.2014 г. около 14,35 часа по път ІІ-58, км 19+750 м, гр. Асеновград-гр.

Кърджали в участъка между с. Паничково и с. Комунига, се движил л.а.м «Фолксваген голф» с рег. № *****, управляван от С.С.Ю., в който пътувал и ищеца на задна лява седалка. При приближаване на раЗ.лона за с. Н. и навлизане в десния завой на пътя, водачът управлявал автомобила със скорост не по-ниска от 45 км/ч при мокра пътна настилка и износен асфалт, като с навлизането в завоя, автомобилът е започнал да приплъзва и станал неуправляем. Отклонил се в посока наляво и с приплъзване преминава през лявата пътна лента, левия банкет и се спуска по наклонения горист терен, при което достига до дърво и се блъска в него. Ударът е най-силно изразен по предната дясна част на автомобила в областта на десния фар.

Вещото лице установява, че основна причина за настъпване на произшествието, е движението и навлизането на лекия автомобил в зоната на десния завой със скорост по-висока от максимално допустимата за преминаване по кривата на завоя.

От приетото заключение на СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрито супракондилно счупване на лявата раменна кост /долна трета/, кръвонасядане на левия лакът, закрито счупване на лявата бедрена кост /горна трета/. Проведено е болнично лечение от 03.09.2014 г. до 03.10.2014 г., по време на което ищецът е опериран и е извършена смяна на бедрената глава с иЗ.уствена, а за счупването на лявата раменна кост е поставена гипсова шина.

Проведено е и домашно-амбулаторно лечение в периода от 03.10.2014 г. до около шест месеца. Състоянието на пострадалия е стабилизирано, възстановена е походката му с помощта на бастун, но не се очаква подобрение в бъдеще, дори и при проведено лечение. Ищецът е търпял болки с най-голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни, след което този интенизитет на болките е бил по-малък за около 3-4 месеца. Ищецът е търпял болки от деня на ПТП до момент и ще търпи до около пет години след произшествието. След това болките ще бъдат предимно при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав. Вещото лице дава заключение, че са налице следните трайни последици: скъсяване на левия крак с 1,5 см, ограничение на движенията на лявата тазобедрена става с 40%, ограничение на движенията на лявата колянна става с 20%, ограничение на движенията на лявата лакътна става с 55%, накуцваща походка с бастун. Тези последици затрудняват придвижването и самообуслужването на ищеца. Вследствие на травмите е налице и оперативен белег на лявата тазобедренна става-последица от счупването на горната част на лявата бедрена кост. Налице е и деформация на лявата лакътна става, която е получена от неправилното зарастване на счупването на лявата раменна кост в долния й край. Направените разходи съобразно фискален бон № 12377 от 19.09.2014 г. на стойност 1 450 лв., са били необходими за лечението на пострадалия и са извършени целесъобразно.

Вещото лице установява, че травматичните увреждания получени от ищеца, са по-често при пътник без поставен предпазен колан. Ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, не би могъл да получи гореописаните травматични увреждания.

Последното заключение на СМЕ е оспорено от ищеца, във връзка с което е допусната повторна СМЕ, от която се установява, че дори ищецът да е бил с поставе обезопасителен колан е възможно да получи същите травматични увреждания.

Между страните е прието за безспорно, че отговорността на виновния водач, е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие с полица № 22114000513079, валидна от 05.02.2014 г. до 04.02.2015 г.

Пред настоящата И.танция е разпитан свидетеля В.Р. Ю., който установява, че е син на ищеца и видял баща си след произшествието на следващата сутрин в болницата, където престоял един месец. Баща му бил на памперси, като лечението му продължава и към настоящия момент. След изписването от болница, на ищеца били закупени патерици, но с тях започнал да ходи едва след като раздвижил счупената лява ръка. Сега се движи с бастун и много трудно, не може да разгъне ръката. Ищецът е пенсионер, но преди произшествието понякога работел в строителството, бил в добро здраве. След инцидента поведението на ищеца се променило-всяка седмица свидетелят го къпе, а ищецът плаче и много се притеснява, защото има нужда от постоянни грижи и ангажира сина си и съпругата му. През цялото време след изписването от болница, ищецът живее при сина си.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

По делото е приет фискален бон, от който се установява, че на 19.09.2014 г. ищецът е заплатил сума в размер на 1 450 лв. за остеосинтезни средства-плака, винтове.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съдът намира, че причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение на С.С.Ю. се установява от събраните по делото писмени доказателства. Водачката на процесното МПС е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП, движейки се с несъобразена със състоянието на пътя и атмосферните условия скорост /мокра пътна настилка и износен асфалт/, както и с релефа на местността, навлизайки в десен завой със скорост над максимално допустимата за преминаване по кривата на завоя.

Съобразно презумпцията на чл.45 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Ответникът и с така ангажираните по делото доказателства, не е оборил тази презумпция, поради което съдът приема за установен горния факт.

С оглед ангажираните доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и получените от ищеца травми: закрито супракондилно счупване на лявата раменна кост /долна трета/, кръвонасядане на левия лакът, закрито счупване на лявата бедрена кост /горна трета/.

По отношение на размера на предявените искове:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.