Определение № 992 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 793/2023
- Вид
- Определение № 992
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 24.04.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 274- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 992 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500793 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274- чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №9516/23.03.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление град София, ул. Анна Ахматова №9, чрез адв. М. П., против определение №1262/31.01.2023 г., постановено по гр.д. №13263/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ III гр.с., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.
В частната жалба се твърди, че дружеството е изпълнило всички дадени от съда указания относно отстраняване нередовностите на исковата молба, като последната такава от дружеството е изпратена на 23.01.2023 г.
Иска се отмяна на определението на РС.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е приел в атакуваното определение, че не са отстранени нередовности на исковата молба, чието отстраняване е указано на страната, както и, че определения за това срок е изтекъл.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
1
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (в приложеното ч.гр.д. №9104/22 г. на ПдРС), се претендира парично вземане, включващо: 126.56 лв. неплатена главница и договорна лихва в размер на 1.05 лв. за периода от 07.03.2022 г. до 07.04.2022 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че паричното вземане е изискуемо по договор за паричен заем №89595 от 21.12.2021 г., сключен между дружеството и А. П..
Отбелязано е, че това е втората вноска в размер на 127.61 лв. по договора от уговорени четири, платими на 7-мо число, като и до момента не е направено плащане от длъжника. Иска се издаване на заповед за изпълнение на сумите, както и за разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4581 от 23.06.2022 г. е за същите суми, като е посочено, че се касае за втора вноска, както и 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Постъпило е възражение от длъжника, като е указано на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и какви ще са последиците от това, да не се предяви иск.
При предявяване на исковете по гр.д. №13263/22 г. е посочена цена на исковете 127.61 лв., от които главница – 126.56 лв., договорна лихва – 1.05 лв. Посочено е, че паричното вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за паричен заем №89595, като редовно падежиралата главница в размер на 126.56 лв. е за дължима шеста погасителна вноска, а също така, че погасяването на задължението е следвало да стане на четири бр. месечни вноски.
Съдът е констатирал нередовността, като с разпореждане №22012/27.09.2022 г. е указал да се уточни коя по ред вноска се претендира.
С молба от 31.10.2022 г. е уточнено, че претенцията е за четвърта погасителна вноска.
С разпореждане №25051/03.11.2022 г. съдът повторно е дал възможност да се уточни в едноседмичен срок коя поред вноска от процесния договор за кредит се претендира, като с поредна молба от 07.12.2022 г. е конкретизирано, че се претендира четвърта вноска, но в заявлението е била допусната техническа грешка.
С поредно разпореждане №28662/13.12.2022 г. съдът е указал на ищеца да обоснове правен интерес от установителна претенция, доколкото липсва идентичност между основанието в заповедното и исковото производство. Съобщение е връчено на ищеца на 16.01.2023 г., но не е постъпило становище от ищеца.
С атакуваното определение №1262/31.01.2023 г. съдът е установил, че нередовностите не са отстранени, прекратил е производството и е върнал 2 исковата молба.
Към частната жалба е приложена молба, подписана на 23.01.2023 г., за която обаче липсват доказателства, че е изпратена, като отново се посочва, че се касае за четвърта вноска, а в заявлението е допусната техническа грешка. Посочено е, че правният интерес е обусловен от подаденото от длъжника възражение.
Настоящият състав счита, че по отношение на сумите е налице идентичност между заповедта за изпълнение и предмета на първоинстанционното производство. Налице е обаче разлика в основанието, на което се основава претенцията по заявлението и по предявения иск, като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК – макар и да е налице както издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок, така и исковата молба е депозирана в дадения от съда срок, не е налице пълен идентитет между вземането, посочено в заповедта за изпълнение, и предмета на исковото производство.
За да е допустим искът по чл.422 от ГПК, следва да е налице пълна идентичност между страни, основание и размер на исковете и претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното производство и съгласно изричното разпореждане на законодателя в чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на исковата молба (мотивите на т.9 от Тълк.р. №4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В този смисъл – за пълна идентичност – е и трайната съдебна практика.
Доколкото липсва пълна идентичност, искът е недопустим, като правилно производството е прекратено, а исковата молба – върната. Следвало е и издадената заповед за изпълнение да се обезсили, което обаче не е направено. Определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1262/31.01.2023 г., постановено 3 по гражданско дело №13263/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ III граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4