Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 869 от 19.11.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 726/2025
Вид
Определение № 869
Подписан
19.11.2025
В сила
19.11.2025
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Перник, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500726 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на В.П. З., ЕГН: ********** от *** чрез адв. С.

С. от АК-*** срещу Определение № 239 от 12.08.2025 г. по гр.д. № 153/2025 г. по описа на РС-Брезник, с което на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК по възражение на ответника Д. Л. З., ЕГН:********** чрез адв. Й. Ч. от САК е прекратено производството, образувано по искова молба на В.П. З. срещу Д. Л. З. с правно основание чл. 49 от СК и делото е изпратено на местно компетентния да разгледа спора съд – Районен съд, гр. Разлог.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението по аргумент, че по направеното възражение за местна подсъдност от страна на ответника релевирано в отговора на исковата молба делото следвало да се изпрати на съда, в чийто съдебен район се намира постоянния адрес на ответницата на основание чл.

105 ГПК, а именно РС-Ботевград, а не на съда, в чийто съдебен район се намира настоящия адрес на ответницата, а именно РС-Разлог. Моли съдът да отмени атакуваното определение и да изпрати делото за разглеждане на местно компетентния съд по чл. 105 ГПК.

Отговор на жалбата по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника Д. Л. З. чрез адв. Й. Ч. от САК. Същата заявява, че частната жалба е недопустима, тъй като не било формулирано конкретно искане към въззивния съд. Счита, че РС-Брезник правилно бил прекратил делото пред него на основание чл. 105 ГПК и чл. 118, ал. 2 ГПК, тъй като не бил местно компетентен да го разгледа при депозирано в срок възражение на ответника за местна подсъдност с отговора на исковата молба. Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес ответницата пребивавала в ***, Община ***. Моли съдът да отхвърли частната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното определение като правилно и законосъобразно и в условие на евентуалност ако уважи окръжният съд частната жалба да изпрати делото по компетентност на РС-Ботевград.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по 1 чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред РС-Брезник е образувано по повод предявен иск от В.П. З., ЕГН: ********** от *** чрез адв. С. С. от АК-*** срещу Д. Л. З., ЕГН:********** чрез адв.

Й. Ч. от САК с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните на *** в *** граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася относно вината.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК ответникът депозирал възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд, доколкото постоянният му адрес бил в ***, Община ***. Към възражението е представено удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че настоящия адрес на ответницата е в ***, Община ***, а не нейния постоянен адрес, който видно от служебно извършената от въззивния съд справка за постоянен адрес е в ***.

След констатация за допустимост на възражението и преценка на доказателствата по делото, РС-Брезник е приел в обжалваното определение, че компетентен с оглед разпоредбата на чл. 105 от ГПК да разгледа спора по делото е Районен съд- Разлог, поради което прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на компетентния да разгледа спора Районен съд в гр. Разлог.

Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.

103 от ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника обща местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. От общата разпоредбата на чл. 105 от ГПК следва, че искът за развод е местно подсъден на съда, в района на който ответникът има постоянен адрес. Ако ищецът е избрал да предяви иска пред съда по своя адрес в страната, от това не следва извод в полза на избраната и поддържаната от ищцата местна подсъдност, щом в срока за отговор ответникът е направил възражение и същевременно е удостоверил постоянния си адрес в страната в друг съдебен район, като основание на своето възражение.

Значението на постоянния адрес на ответника, изтъкнато от същия при отвода по чл. 119, ал.

3 от ГПК, не може да бъде игнорирано в интерес на ищеца, като се изследва и преценява дали ответникът живее на него. Местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение и негово основание, така както е изтъкнато от ответника /в тоз смисъл е Определение № 179 от 12.03.2012г. по ч.гр.д. № 569/2011г. на ВКС, III ГО постановено по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 121 от ГПК/. В случая ответницата е направила възражение за местна подсъдност, като се е позовала на обстоятелство, че постоянния й адрес е в ***, Община ***, но е приложила удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че посоченият адрес е нейният настоящ адрес, а не нейния постоянен адрес, който след служебна справка за постоянен адрес от въззивният съд се установи, че е в ***.

Нормата на чл. 322 от ГПК на следващо място, допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод, съдът е длъжен да се произнесе по тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. В този смисъл е даденото задължително разрешение в Определение № 468 от 23.07.2013г. по ч.гр.д.

2

№ 3206/2013г. на ВКС, III ГО. В настоящият случай към брачния иск по чл. 49 СК за прекратяване на гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася за брачната вина не са съединени небрачни искове.

Следователно, в приложение на задължителната съдебна практика и доказателствата по делото, съобразно които към момента на предявяване на иска за развод, постоянният адрес на ответника е в *** и допустимо направеното възражение за неподсъдност на делото на РС-Брезник, последния правилно е приел, че съгласно чл. 105 от ГПК исковете не са местно подсъдни на същия, и е прекратил производството пред себе си, но неправилно е приел, че делото следва да бъде изпратено по правилата на местната подсъдност на РСРазлог. Делото е следвало да бъде изпратено съгласно чл. 105 ГПК на районния съд по постоянния адрес на ответницата, който е РС-Ботевград, тъй като се установи служебно от въззивния съд, че постоянния адрес на ответницата към момента на подаване на исковата молба е в ***.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено в частта, с която се прекратява производството по гр.д. № 153/2025 г. по описа на РС-Брезник и да бъде отменено, в частта, с която делото се изпраща по компетентност на РС-Разлог и вместо това да бъде постановено същото да бъде изпратено по компетентност на РС-Ботевград.

Мотивиран от така изложените съображения, Пернишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 239 от 12.08.2025 г. по гр.д. № 153/2025 г. по описа на РС-Брезник, В ЧАСТТА, в която е прекратено производството, поради неподсъдност на делото.

ОТМЕНЯ Определение № 239 от 12.08.2025 г. по гр.д. № 153/2025 г. по описа на РСБрезник В ЧАСТТА, в която е постановено делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд гр. Разлог и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото по подсъдност на Районен съд гр. Ботевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Перник, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500726 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на В.П. З., ЕГН: ********** от *** чрез адв. С.

С. от АК-*** срещу Определение № 239 от 12.08.2025 г. по гр.д. № 153/2025 г. по описа на РС-Брезник, с което на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК по възражение на ответника Д. Л. З., ЕГН:********** чрез адв. Й. Ч. от САК е прекратено производството, образувано по искова молба на В.П. З. срещу Д. Л. З. с правно основание чл. 49 от СК и делото е изпратено на местно компетентния да разгледа спора съд – Районен съд, гр. Разлог.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението по аргумент, че по направеното възражение за местна подсъдност от страна на ответника релевирано в отговора на исковата молба делото следвало да се изпрати на съда, в чийто съдебен район се намира постоянния адрес на ответницата на основание чл.

105 ГПК, а именно РС-Ботевград, а не на съда, в чийто съдебен район се намира настоящия адрес на ответницата, а именно РС-Разлог. Моли съдът да отмени атакуваното определение и да изпрати делото за разглеждане на местно компетентния съд по чл. 105 ГПК.

Отговор на жалбата по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника Д. Л. З. чрез адв. Й. Ч. от САК. Същата заявява, че частната жалба е недопустима, тъй като не било формулирано конкретно искане към въззивния съд. Счита, че РС-Брезник правилно бил прекратил делото пред него на основание чл. 105 ГПК и чл. 118, ал. 2 ГПК, тъй като не бил местно компетентен да го разгледа при депозирано в срок възражение на ответника за местна подсъдност с отговора на исковата молба. Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес ответницата пребивавала в ***, Община ***. Моли съдът да отхвърли частната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното определение като правилно и законосъобразно и в условие на евентуалност ако уважи окръжният съд частната жалба да изпрати делото по компетентност на РС-Ботевград.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по 1 чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред РС-Брезник е образувано по повод предявен иск от В.П. З., ЕГН: ********** от *** чрез адв. С. С. от АК-*** срещу Д. Л. З., ЕГН:********** чрез адв.

Й. Ч. от САК с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните на *** в *** граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася относно вината.