Решение № 148 от 08.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Б., 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда № 56 от 24.10.2024 г. по н.о.х.д. № 1931/2023 г. на Районен съд Б. подсъдимата А. М. К., ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 10.01.2022 г. в сградата на Регионално управление на образованието Б. /РУО/, находяща се в Б., ул. „Т.“ № 2, чрез посредственото извършителство на пълномощника В. А. А. /адвокат при АК гр. К./, пред Е. М. Т. С. /старши експерт по „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО Б./, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ за завършено образование /свидетелство за завършен 10 клас № 26.01-240/03.08.2021 г./, на който е придаден вид, че е издадено по установения ред и форма от Средно училище в гр. Х. Л. М., Федерална република Г., в уверение на това, че А. М.

К. има завършен 10 клас през учебната 2020 г. в посоченото учебно заведение в чужбина, като от ползвателя на документа за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, предл. 1 във вр. чл. 308, ал. 2 от НК във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „пробация“ чрез следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност на подписването 2 пъти седмично, 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца по график определен от пробационния служител и 3. „Включване в курсове за професионална квалификация“ за срок от 6 месеца.

С присъдата подсъдимата е призната за виновна и в това, че за времето от 1

21.01.2022 г. –14.03.2022 г., съзнателно се е ползвала от официален български документ с невярно съдържание, с цел с него да бъдат удостоверени неверни обстоятелства, като от нея за самото съставяне на документа не може да й се търси наказателна отговорност, както следва: 1/ За периода 21.01.2022 г. – 28.01.2022 г. в гр. Г. Д., пред Д. Н. М., в качеството му на управител на учебен център (автошкола) „М.“ ЕООД – гр. Г. Д., съзнателно се е ползвала от официален български документ с невярно съдържание /документ за завършено образование – уверение № 0026/14.01.2022 г., издадено от Комисия при РУО гр. Б., в което са удостоверени неверни обстоятелства, а именно че А.

М. К. има завършен 10 клас в средно училище в гр. Х. Л. М., Федерална република Г. съгласно документ № 26.01-240/03.08.2021 г./, с цел да бъде използван този документ (уверението) като доказателство за това обстоятелство при започване на курс за правоспособност като водач на МПС и включване в регистъра на обучаващите се лица в ИА „АА“, като в действителност А. К. никога не е посещавала горепосоченото учебно заведение в чужбина и няма завършен 10-ти клас и от нея за самото съставяне на документа (уверението № 0026/14.01.2022 г.) не може да й се търси наказателна отговорност; 2/ На 14.03.2022 г. в гр. Б., в сградата на ОД-МВРБ., пред И. А. Г., в качеството й на системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б., съзнателно се е ползвала от официален български документ с невярно съдържание /документ за завършено образование – уверение № 0026/14.01.2022 г., издадено от Комисия при РУО гр. Б., в което са удостоверени неверни обстоятелства, а именно че А. М. К. има завършен 10 клас в средно училище в гр. Х. Л. М., Федерална република Г. съгласно документ № 26.01-240/03.08.2021 г./, с цел да бъде използван този документ (уверението) като доказателство за това обстоятелство при издаването на свидетелство за управление на МПС, като в действителност А. К. никога не е посещавала горепосоченото учебно заведение в чужбина и няма завършен 10ти клас и от нея за самото съставяне на документа (уверението № 0026/14.01.2022г.) не може да й се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 , предл. 3 във вр. чл. 311, ал. 1 и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което й e наложено наказание „пробация“ чрез следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност на подписването 2 пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца по график определен от пробационния служител, като съдът е преквалифицирал обвинението в тази му част и е оправдал подсъдимата по първоначалното й обвинение за извършването на две отделни престъпления по чл. 316, предл. 3 във вр. чл. 311, ал. 1 от НК, които се явявали деяния от едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата на осн. чл. 23, ал. 1 от НК районният съд е определил едно общо и най-тежко наказание – „пробация“ чрез следните пробационни мерки:

1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност на подписването 2 пъти седмично, 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца по график определен от пробационния служител и 3. „Включване в курсове за професионална квалификация“ за срок от 6 месеца.

2

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Н. Р., в качеството й на защитник на подсъдимата А. М. К., срещу Присъда № 56 от 24.10.2024 г. по н.о.х.д. № 1931/2023 г. на Районен съд Б.. В жалбата се навеждат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна по отношение на определеното наказание. Защитникът посочва, че съдът е определил една от незадължителните пробационни мерки – „включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“. Счита, че в настоящия случай не се налага постановяването на тази факултативна пробационна мярка. Жалбоподателят поддържа, че тази мярка в действителност е неизпълнима, поради липсата на такива програми.

Посочва, че ако осъденият не изпълнява наложените му пробационни мерки, съдът може да замени наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“.

Навежда, че поради изложените причини подсъдимата няма да може да изпълни наказанието по отношение на включването в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие, поради което тя ще бъде поставена пред хипотезата на замяна на наказанието с „лишаване от свобода“. Посочва, че досега подсъдимата не е била осъждА. и се поддържа, че налагането на тази пробационна мярка не е необходимо. Моли да се отмени присъдата, понеже намира същата за незаконосъобразна в частта относно наложеното наказание.

В хода на съдебните прения пред ОС Б. представителят на ОП Б. счита въззивната жалба за неоснователна. Навежда доводи, че първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанията, вкл. с оглед на целите на наказанието по чл. 36 НК. Споделя съображенията на районният съд относно налагането на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК.

Защитникът адв. Н. Р. поддържа въззивната жалба и доводите в нея.

Счита, че определената пробационна мярка чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК би попречила на подсъдимата да реализира доходи и да се откаже от своята трудова заетост.

Сочи, че няма данни да се осъществяват курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие. Намира, че неизпълнението на тази мярка би могло да доведе до замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“, като счита, че е възможно това да се случи поради обективната невъзможност за подсъдимата да изпълни тази пробационна мярка. Намира налагането й за ненужно и моли тя да се отмени като незаконосъобразна и неправилно определена, тъй като не съответства на обществената опасност на престъплението.

Подсъдимата А. К., редовно призовА., не се явява пред въззивния съд и не взема становище по същество.

Окръжен съд Б., като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна служебна проверка на атакувА.та присъда, намери за установено следното:

Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са били установени от съда при условията на чл. 373, ал. 2 НПК, доколкото пред първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК и подсъдимата А. К. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за 3 тези фактически обстоятелства, изложени от прокуратурата. На подсъдимата са й били разяснени последиците от направеното самопризнание, тя е била наясно с тях и със значението на приложената процедура. Подсъдимата е имала назначен защитник, с когото провеждането на тази процедура е било съгласувано. Във въззивната жалба не се прави оспорване на установяването на фактите, нито на прилагането на правото, с изключение на налагането на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК.

В хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК са събрани писмени доказателства, които районният съд е приобщил по съответния ред към доказателствената съвкупност. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства – самопризнание по чл.

371, т. 2 НПК и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: заявление за признаване на завършен клас на училищно обучение или степен на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави, което се издава с цел да послужи при кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС № АСД-08-14/10.01.2022 г. (л.17-18), копие на Уверение № 0026/14.01.2022 г. (л.19), съобщение от началника на РУО Б. изх. № ПД-0658/09.05.2022 г. ведно с приложения (л.11-16), копие от заявление № 2932/14.03.2022 г. до ОДМВР-Б. ведно с приложения (л.42-52), справка и приложения от ИА „АА“-отдел Б. рег.№ 16-00-08-2806/06.06.2023г. (л.169171), справка от МОН (л.141-143), учебен картон и приложени документи към него от Учебен център „М.“ ЕООД (л.186-196), свидетелство за съдимост (л.215), декларация за семейно, материално и имотно състояние на подсъдимото лице (л.220-221), както и показанията на свидетелите В .А. (л.8081), Е. Т. С. (л.82-84), А. С. (л.85-88), М. П. (л.89-92), И. Г. (л.93-95), Б. К.

(л.133-134), К. Е (л.135-139), Д. М. (л.172-173).

Въз основа на доказателствения материал по делото се установява следното от фактическа стрА.:

Подсъдимата А. М. К., ЕГН **********, е българска гражданка, неомъжена, неосъждА., с постоянен адрес в с. О., обл. Б., ул. „Т. ш.“ № 34, с основно образование, безработна в Р. Б.. К. няма диплома за завършено средно образование и не се е обучавала до такава образователна степен в учебно заведение в стрА.та или в чужбина.

В края на 2021 г. – началото на 2022 г. тя желаела да придобие правоспособност за управление на МПС, но съзнавала, че за това й е нужен документ за завършено образование, с какъвто тя не разполагала. На неустановена дата преди месец януари 2022 г. К. се свързала с неустановено лице, за което сочи, че й се е представило като „К.“, което й обещало да я снабди с диплома за завършено образование /10 клас/ в чужбина.

Впоследствие срещу предоставянето на определена парична сума К. получила издадено на нейно име свидетелство за завършено образование № 26.01240/03.08.2021 г., на което бил придаден вид, че е издадено по установения ред и форма от Средно училище в гр. Х. Л. М., Федерална република Г..

Свидетелството било изготвено на немски език и в него било вписано, че А.

М. К. е завършила 10-и клас в посоченото училище в чужбина през учебната 4

2020 г.

Подсъдимата съзнавала, че получената диплома за средно образование е неистински официален документ, тъй като тя никога не е посещавала посоченото учебно заведение, но въпреки това напълно тя приела и решила да използва документа с цел предоставянето му пред надлежните органи в стрА.та ни за признаване на завършена степен на образование.