Решение № 736 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110200714 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Т. К., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С. Л. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 436а – 134 от 20.10.2025 г., издадено от Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева/ 1022.58 евро за това, че на 21.06.2025 г. около 00:35 часа в гр. Варна, крайбрежна алея „Кап. Георги Г.“, в кафе – аператив „Ийст пойнт“, стопанисвано от дружеството „Джобокс Метро“ ЕООД, с ЕИК: 202657139, при извършена полицейска проверка се установи, че е извършил продажба на алкохолна напитка (1 бр. бира “Birra Moretti” 0,5 л.) на лице ненавършило пълнолетие – А. С. Ю., с ЕГН: **********, на 17 години – нарушение на разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила за детето.

Жалбоподателят Д. Т. К. оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че е била нарушена разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, доколкото според него не е доказано авторството на деянието. Навежда твърдения, че в търговския обект, 1 разположен на крайбрежната алея „Кап. Георги Г.“ принципно работят двама продавачи, които нямат точно фиксирани работни места, като единият от тях обслужва бара на заведението, а същевременно другият продава артикули, вкл. напитки от магазина в търговския обект. Допълва, че в търговския обект са влезли полицейски служители, които са го уведомили, че от търговския обект е била извършена продажба на алкохолна напитка на непълнолетно лице, след което са пристъпили към съставяне на АУАН срещу него, въпреки неговите вързажения, че не той се занимава с продажба на стоки и артикули от магазина на обекта. Жалбоподателят К. обръща внимание на съда, че в обстоятелствената част на АУАН е отбелязано, че в търговския обект „Ийст пойнт“ е била извършена продажба на алкохолна напитка, като никъде в обстоятелствената част на АУАН самият той не е посочен като субект на извършеното административно нарушение. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят Д. Т. К. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 714 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Д. Т. К. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. С. Л. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, отново акцентирайки в своята пледоария върху недоказаността на конкретното административно обвинение.

Въззиваемата страна Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител в проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 714 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, като в депозирани на 01.04.2026 г. писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 00:35 часа на 21.06.2025 г. св. А. С. Ю., с ЕГН: ********** влязъл в 2 кафе – аператив „Ийст пойнт“, находящо се в гр. Варна, Крайбрежна алея „Кап. Георги Г.“, стопанисвано от дружеството „Джобокс Метро“ ЕООД, с ЕИК: 202657139, като неустановено по делото лице му продало алкохолна напитка - 1 бр. бира “Birra Moretti” 0,5 л.

Св. Ю. напуснал територията на търговския обект, като непосредствено след това към него се приближли полицейските служители св. П. М. Г. и П. Т.

Т., които изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред в района на Крайбрежната алея на гр. Варна.

Полицейските служители Г. и Т. се легитимирали пред св. Ю., като установили, че към датата 21.06.2025 г. същият е непълнолетен, като констатирали, че държи в ръката си бутилка бира.

Полицейските служители снели обяснения от св. Ю. откъде е закупил алкохолната напитка, при което св. Ю. обяснил, че е закупил напитката от кафе – аператив „Ийст пойнт“, като пояснил, че лицето, което му е продало бирата е мъж на възраст 30 – 35 години, с брада и светла на цвят коса.

Полицейските служители Г. и Т., веднага след като свалили обясненията, влезли в търговския обект кафе – аператив „Ийст пойнт“, като попитали св.

Н.М.М., който работел в обекта кое лице е управител на търговския обект, при което св. М. посочил жалбоподателя Д. Т. К..

Полицейските служители Г. и Т. преценили, че именно жалбоподателя К. е лицето, което е продало алкохолната напитка на св. Ю., поради което и повикали св. Р. Г. И. – полицай във Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна да състави акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя К. за нарушение на разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила за детето.

На същата дата 21.06.2025 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение спрямо жалбоподателя Д. Т. К., с който го санкционирал за нарушение на разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила за детето.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 20.10.2025 г. Началникът на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на 3 основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето, наложил на жалбоподателя К. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева/ 1022.58 евро за извършено нарушение на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая съдът няма причина да не кредитира показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, макар, че почти всички свидетели нямаха някакви ясни спомени по основния по делото спорен въпрос, свързан с авторството на изпълнително деяние.

Така например св. Ю. категорично заяви пред съда, че не може да си спомни кое лице му е продало алкохолната напитка – нещо повече в писмените сведения, които той е дал пред полицейските служители Г. и Т., той също не посочва конкретно и изрично което и да е физическо лице, което да му е продало алкохолната напитка, само заявява, че лицето е на видима възраст 30 – 35 години, с брада и светла на цвят коса.

В своите показания св. Г. също нямаше ясни спомени от извършената проверка, като той по – скоро хипотетично говореше как се е стигнало до съставяне на АУАН на жалбоподателя.

Прави впечатление обаче, че в своите показания той предполага, че св. Ю. е посочил пред полицейските служители кое лице му е продало алкохолната напитка, което предположение обаче е напълно опровергано от самия св. Ю., който заяви, че не е влизал обратно в търговския обект да посочи лицето, продало му напитката, а и самият св. Ю. е дал писмени сведения, именно въз основа на които полицейските служители признават, че са приели, че жалбоподателят е автор на изпълнителното деяние.

Ето защо съдът категорично не може да приеме, че св. Ю. е посочил жалбоподателя К. за лицето, което му е продало процесната алкохолна напитка (“Birra Moretti” 0,5 л).

4

Не му е работа на съда да размишлява по отношение начина на провеждане на специализирани полицейски операции, обаче съдът не вижда разумна причина защо при условие, че св. Ю. е установен непосредствено до изхода на търговския обект, полицейските служители Г. и Т. не са се върнали веднага заедно с него в обекта и той да посочи конкретно, ясно, категорично и недвусмислено лицето, което му е продало напитката, а е следвало да му бъдат снети обяснения и именно въз основа на тези обяснения, полицейските служители да започнат на практика да предполагат кое е лицето, продало процесната алкохолна напитка на непълнолетния.

Ето защо съдът намира, че авторството на деянието остава напълно недоказано. Липсват каквито и да е преки или косвени доказателства, които несъмнено установяват жалбоподателя К. като автор на административното нарушение, при условие, че двамата разпитани полицейски служители са единодушни, че в търговския обект са работили повече от двама души – всеки един от който може да е субект на нарушението.

Поради тази причина, според съда административното обвинение остава недоказано, поради което и оспореното Наказателно постановление № 436а – 134 от 20.10.2025 г., издадено от Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна, следва да бъде отменено.

Съдът съзира още един съществен порок в процедуарата по издаване на наказателното постановление, който представлява също самостоятелно, съвсем отделно, основание за отмяна на наказателното постановление.

В обстоятелствената част на АУАН изрично е отбелязано, че субект на нарушението е Д. Т. К., в качеството си на собственик на капитала и управител на дружеството „Джобокс Метро“ ЕООД, с ЕИК: 202657139.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е отбелязано, че субект на нарушението е Д. Т. К., в качеството си на физическо лице.

Това противоречие по отношение в какво качество бива ангажирана отговорността на жалбоподателя К. не е формално, а според съда съвсем осезаемо нарушава правото на защита на санкционираното лице, който порок не може да бъде „саниран“ от съда.

Това е така, защото съгласно обстоятелствената част на АУАН, жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на управител на 5 дружеството е допуснал самото дружество да извърши продажба на алкохолна напитка на непълнолетно лице, а съгласно обстоятелствената част на наказателното постановление, жалбоподателят е санкциониран за това, че в лично качество, като физическо лице е осъществил процесната продажба.

Поради гореизложените съображения и в обобщение, съдът намира, че Наказателно постановление № 436а – 134 от 20.10.2025 г., издадено от Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. На л. 28 от НАХД № 714 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от чието съдържание жалбоподателят К. е заплатил на адв. С. Л. парична сума в размер на 430 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд. Според съда възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено в писмените бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна е основателно и следва да бъде уважено, предвид факта, че делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност и приключи в рамките на две открити съдебни заседания, чиято продължителност беше около 15 минути. Ето защо съдът намира за уместно да присъди парична сума в размер на 224,97 евро, което адвокатско възнаграждение представлява минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.