Решение № 216 от 09.07.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000165 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ДЕА ТРЕЙД ООД, ЕИК 201053901, Варна, представлявано от управителя А.Ав, чрез адв.Ч. от ПАК, срещу решение №18/09.01.24г., постановено по т.дело №822/2022г. по описа на ВОС, с което е бил уважен предявеният от В. П. П., ЕГН **********, Варна, срещу ответното дружество Деа Трейд ООД, ЕИК 201053901, Варна, иск за отмяна на решенията, взети на общо събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 12.12.2022г., обективирани в протокол от същата дата: за изключване на В. П. като съдружник в дружеството на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ по съображения, изложени в отправено до него предупреждение съгл.т.1 – т.7; решение за поемане дяловете на изключения съдружник; решение за освобождаване на съдружника П. като управител както и за приемане на нов дружествен договор, на основание чл.74 ТЗ.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а освен това и необосновано. Оспорват се мотивите на съдебния акт, че събранието било свикано нередовно, тъй като ищецът не бил надлежно уведомен за същото; за недоказване материалните предпоставки на приложимата хипотеза за изключване на съдружника по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Твърди се, че между ищеца и ответника е имало обемна ел.кореспонденция във връзка с конкретните провинения на съдружника и предстоящото му изключване, която съгласно изслушана по делото техническа 1 експертиза установява, че съобщенията са доставяни на съответните ел.адреси, ползвани от всяка от страните по спора. Въззивникът счита, че съдът правилно е мотивирал акта си със съображения, че ел.кореспонденцията е допустим и редовен способ за обмен на информация между съдружник и дружеството при липса на други уговорки в дружествения договор. Твърди обаче, че напълно в противоречие с тази констатация съдът достигнал до извод, че ищецът не е надлежно уведомен за събранието чрез ел.писмо на негов ел.адрес, тъй като уставът не предвиждал уведомяването му по този начин. Твърди, че на посочената ел.поща на ищеца са били изпращани и други съобщения от ел.поща на дружеството както ищецът сам е ползвал същата за контакт с дружеството.

По отношение на второто съображения на съда за уважаване на исковете въззивникът сочи, че съдът неправилно е тълкувал въведените от страните твърдения и доводи, свързани с ползваната от дружеството интернет страница https:// deatrade.eu/ и извършените от ищеца самоуправни действия със същата като лична интелектуална собственост на съдружника и управител В.П., което му давало право да ползва, пази и администрира същата както и да се разпорежда с нея. Неправилно съдът приел, че тези действия на П. са извършени от него в качество на управител, а не на съдружник, поради което и са неотносими към отговорността му по чл.126, ал.3 ТЗ. Изтъква се довод, че ищецът е управител заедно с другия управител на дружеството Ав, който изрично се е противопоставил на извършените действия/бездействия. Твърди, че останалите визирани в предупреждението /в т.6 и т.7/ нарушения на дружествените работи от ищеца са довели до репутационни щети за ответното дружество, тъй като П. е създал инсинуации сред клиенти на дружеството, че Ав не е вече управител, че може да не получат плащане както че предоставения телефонен номер не е на дружеството. Създал е впечатление у клиентите, че дружеството е затруднено и може да не извърши дължимите плащания към доставчици за вече изпълнени поръчки; осъществил е едноличен контрол върху интернет страницата на дружеството, чрез която последното контактува със своите клиенти.

Въззивникът поддържа, че съобразно практиката на ВКС, нарушенията от страна на съдружника следва да се преценяват винаги конкретно.

Предоставянето на срок за отстраняването им е в зависимост от конкретното проявление на нарушенията. В случая, тъй като се твърдят настъпили за дружеството необратими вреди върху търговското име и предмета на дейност, е ирелевантно предоставянето на срок за отстраняване на нарушенията.

Оспорват се изводите на съда за недоказване на основанието по чл.126 ТЗ.

Претендира отмяна на решението.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна – ищец В. П., чрез адв.Ив.С. от ДАК, за неоснователност на жалбата. Според страната, съдът правилно приел, че връчването на съобщения чрез ел.поща е допустимо, но предвид липса на изрично посочен способ в дружествения договор, получаването на поканата следва да бъде установено, а такава 2 констатация не можело да бъде направена въз основа на събраните доказателства. Дружеството не било доказало връчването на поканата за процесното ОСС на ищеца. Твърди, че ел.поща на ищеца е ползвана преди всичко в комуникацията между двамата управители, а не между ищеца и дружеството. Поддържа, че при липса на предварително постигнато между съдружниците съгласие относно връчването на съобщения, страната следва да установи с достатъчно и убедителни доказателства, че съобщението е достигнало до адресата. В случая се поддържа, че не са събрани такива доказателства, поради което е налице процесуално опорочаване на проведеното общо събрание.

Твърди се, че свикването на събрание за изключване на съдружника едновременно с връчване на предупреждение до същия съгласно чл.126, ал.3 ТЗ, е неправомерно. Поддържа, че на съдружника е следвало, след констатация за допуснатите нарушения, да се предостави срок за отстраняването им както повелява императивната норма на чл.126 /3/ТЗ.

Поддържа, че събранието е било свикано нередовно и поради неспазване на чл.138, ал.2 ТЗ – в случая, до ищеца не е било отправено такова искане в качеството му на управител, поради което не е възникнало потестативно право на съдружника Ав да свика ОСС по този ред.

Най-после, страната излага, че съдът правилно е приел, че не са налице материалните предпоставки на чл.126, ал.3 ТЗ. Ответникът не е установил, че притежава изключителни права върху домейна deatrade.eu. Фактът, че дружеството е ползвало за търговски цели същия домейн не означава, че последното има право на собственост върху него. Твърди, че обвиненията срещу съдружника са недоказани. Вещото лице по изслушаната компютърна експертиза също не е мгло да установи кой е регистратор на домейна и на чия ел.поща е регистриран той. Въвежда се обобщаващ довод, че съгласно правната доктрина, при равни дялове на съдружници, те не могат да се изключват взаимно, а следва да поискат прекратяването на дружеството.

Претендира се потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане разноски за въззивна инстанция.

В открито заседание въззивникът ДЕА ТРЕЙД ООД чрез адв.Ч. от ПАК поддържа жалбата.

Насрещната страна В. П., представляван от адв.Ив.С. от ДАК, оспорва основателността на жалбата и поддържа депозирания отговор.

За да се произнесе по спора въззивният състав констатира, че производството е било образувано по искова молба на В. П. П., чрез адв.М.Я, с която са предявени срещу Деа трейд ООД, Варна, искове за отмяна на решенията, взети на Общо събрание на съдружниците в ответното дружество, обективирани в протокол от 12.12.2022г., като незаконосъобразни и взети в противоречие с ТЗ и устава на дружеството. Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество и узнал случайно за събранието от справка в ТР - че със заявление обр.А4 от 12.12.22г., другият съдружник и управител на 3 дружеството А Ав е поискал и заявил вписване на промени въз основа взети на същата дата решения на общото събрание, за изключване на съдружника В.

П. и уреждане последиците от изключването по отношение на освободените дружествени дялове и дружествения договор както и освобождаването му като управител на дружеството.

Твърди се процесуална и материална незаконосъобразност на взетите решения. На първо място се твърди опорочена процедура по свикване на събранието, изразяващо се в липса на отправена до съдружника писмена покана с дневния ред на събранието съгласно чл.139 ТЗ. Твърди се, че уставът на дружеството не урежда друг способ за свикване на събрание, вкл. чрез покана на ел.поща на съдружника, а освен това не е спазен 7-мо дневният срок за връчване преди провеждане на събранието. На следващо място сочи, че налице опороченост и на процедурата по чл.138, ал.2 ТЗ, при която е предприето свикване на процесното ОСС от другия съдружник и управител А Ав. Твърди се, че липсват доказателства за лично връчване на ищеца на искането от другия съдружник Ав за свикване на събрание по чл.138 ТЗ, съотв. липсва пропускане на 14 дневния срок за свикването му от управителя, а това от своя страна обуславя незаконосъобразно свикване на събранието от съдружника в хипотезата на чл.138, ал.2 ТЗ. На следващо място, ищецът твърди, че е налице и опороченост на процедурата по чл.126, ал.3 ТЗ. Твърди се, че не е отправено писмено предупреждение, връчено лично на адресата, което да съдържа ясно и точно описание на конкретните нарушения и действия на съдружника, насочени против интересите на дружеството; не е определен срок, в който съдружникът да предприеме мерки за отстраняване на нарушенията. Твърди се, че противно на посоченото в поканата за събранието, съдружникът –ищец не бил предупреждаван неколкократно от 05.09.22г. за допуснатите нарушения на дружествените работи. Изразено е становище, че по този начин съдружникът е лишен от възможност да коригира поведението си. Изтъкнато е, че в поканата, приложена към заявление обр.А4 прозира предварително формирана воля за изключването на ищеца от ответното дружество„ДЕА ТРЕЙД“ ООД. Независимо от изложеното, ищецът оспорва и законосъобразността на решението за поемане освободените му дялове от оставащия съдружник А Ав. Застъпено е становище, че тези дялове не могат да бъдат поети от останалите съдружници без да бъде проведена процедура по намаляване, съотв. увеличаване на капитала на дружеството, съответстващо на размера на дяловете на изключения съдружник. В исковата молба ищецът оспорва верността на изложените в поканата основания по чл.126, ал.3 ТЗ.

С депозирания в срока по чл.367, ал. 1 ГПК отговор ответникът „ДЕА ТРЕЙД“ ООД, оспорва основателността на иска. Наведени са подробни твърдения в хронологична последователност досежно фактически извършените от ищеца действия, обосновали решение за изключването му като съдружник, а именно: ограничаване достъпа на другия съдружник и управител А Ав до интернет страницата на дружеството (deatrade.eu); блокиране достъпа на трети лица до последната; заличаване координатите за 4 връзка с дружеството в интернет търсачката „Гугъл“ /Google/. Твърди се, че „ДЕА ТРЕЙД“ ЕООД е собственик на съдържанието на интернет страницата deatrade.eu. Сочи се, че са били изпращани съобщения до съконтрахенти на дружеството, насочени към възпрепятстване търговската дейност на последното, като в действителност водените кореспонденции са рефлектирали негативно върху дружеството. Наведени са твърдения за насочване на клиенти и доставчици към свързано с ищеца дружество. Ответникът твърди надлежно уведомяване на съдружника за събранието и за останалите обстоятелства.

Навел е твърдения, че на ел. адреса, на който е изпратена поканата за свикване на общо събрание на съдружниците, че същият е използван активно от ищеца в комуникацията му с дружеството, предвид едноличното ползване от ищеца на поща с адрес [email protected]. Твърди се, че не са налице пречки за връчването на покана за събранието на ел.поща, тъй като в дружествения договор не е предвиден особен ред за известяване. Сочи, че поканата е изпратена до ищеца и в качеството му на управител с възможност да я приподпише, евентуално при липса на активност от негова страна, свикването да се счита осъществено съгл. чл. 138, ал.2, изр.2 от ТЗ. С довод за редовно връчване, страната се позовава на разпоредбите на чл.3, т.35 от Регламент ЕС № 910/2014г. и чл.4 от ЗЕДЕУУ, при наличие на адресат по смисъла на чл. 5 от същия регламент. Намира, че на осн.чл.8, ал.1 от ЗЕДЕУУ, потвърждаване получаването на ел.изявление не е необходимо. Относно времето на изпращане и получаване, ответникът се е позовал на чл. 9 и чл.10 от ЗЕДЕУУ.