Решение № 43 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503120 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение от 26.04.2021 г., постановено по гр.д. № 5616/2017 г. по описа на СГС, съдът е отхвърлил предявения от Р. Л. А., ЕГН ********** против „PRIME INSURANCE CO LTD (ПРАЙМ ИНШУРЪНС КЪМПАНИ ЛИМИТИД)“ чрез клон в Република Гърция иск с правно основание чл. 914 във вр. чл. 432 от Гражданския Кодекс на Република Гърция във вр. чл. 10, т. 1 от Президентски указ 237/1986 г. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от ПТП, настъпило на територията на гр. Драма, в Република Гърция на 16.05.2015 г. в размер на 120 000 лв., ведно със претенцията за законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора е присъдил в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 832,63 лв.

Недоволна от съдебното решение е останала ищцата Р. Л. А., ЕГН **********, която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба, с която обосновава доводи за неправилност на същото. В тази връзка поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е приложил правилото на 1 чл. 300 ГПК, а именно приел е без основание, че влязлата в сила оправдателна присъда решава въпроса за противоправността на проявеното от В. К. Л. проведение при настъпването на ПТП с обвързваща съда сила. В резултат от това неправилно е приел и че доколкото липсва противоправност на деянието, то няма и деликт, съответно не следва да се ангажира обезпечителната отговорност на застрахователя на посочения водач на МПС. Излага подробно становище в подкрепа на възражението си, включително поддържа, че липсва идентичност на процесното противоправно поведение и това, във връзка, с което е постановена оправдателната присъда, доколкото пострадалите лица в двата случай са различни. Иска от настоящия съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск при съобразяване на останалите наведените в исковата молба фактически обстоятелства.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия „PRIME INSURANCE CO LTD (ПРАЙМ ИНШУРЪНС КЪМПАНИ ЛИМИТИД)“ чрез клон в Република Гърция, с който се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на решението.

Евентуално се поддържат направените с отговора на исковата молба възражения срещу основателността на иска. Иска се от въззивния съд да потвърди решението.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението настоящият съд намира следното:

Пред въззивния съд не е спорно, а се установява и от събраните по 2 делото доказателства, че към 16.05.2015 г. за л.а. „Сеат“, модел „Леон“ с рег.

№ ******* управляван от В. К. Л. е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, както и че на посочената дата, в гр. Драма, Република Гърция, при управлението на автомобила е настъпило ПТП с л.а. „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, управляван от Д. К. А..

Няма спор и за това, че към момента на настъпване на посоченото ПТП, въззивника Р. Л. А. е пътник в автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, както и че във връзка с описаното ПТП е образувано и воденето наказателно производство срещу водача В. К. Л. в Република Гърция, в рамките на което пострадал е лицето Д. К. А..

Безспорно е, че посоченото наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Видно от представеното по делото решение от 21.11.2016 г. по дело № 1890/2016 г. на първоинстанционен съд гр.

Драма В. К. Л. е признат за невиновен за произшествието в гр. Драма от 16.05.2015 г., а именно за това, че по непредпазливост и поради липса на внимание като водач на автомобил с рег. № *******, който се движил по ул.

„Вергинос“ по посока ул. „Хрисоверги“ и на възела на ул. „1-ви юли“ е причинил телесна повреда на здравето на Д. К. А., водач на автомобил с рег.

№ *******, който поради недостатъчно внимание е преминал възела на червен светофар и така е причинил удара и съответно е пострадал и получил кръвотечение на лявото ухо.

Пред въззивната инстанция страните спорят за това какво е правното значение за настоящия спор на влязлата в сила оправдателна присъда, съответно с оглед отговора на този въпрос се поддържат и останалите направени в първоинстанционното производство доводи.

По така повдигнатия спор въззивната инстанция намира следното:

Съгласно формираната по приложението на чл. 300 ГПК практика на ВКС, обективирана например в решение № 180 от 05.01.2017 г. по т.д. № 3155/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 63 от 04.06.2018 г. по т.д. № 2192/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., влязлата в сила присъда, независимо дали е осъдителна или оправдателна, е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, по отношение на факта дали деянието е осъществено, дали е противоправно и дали е 3 извършено виновно от дееца. Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по конкретното обвинение, но не и относно друго, различно от това деяние.

Влязлата в сила оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен, се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд. (решение № 180 от 05.01.2017 г. по т. д. № 3155/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение по т.д. № 211/2011 г., ІІ т.о. и др.).

С оглед изложеното о бвързващата сила на присъдата предполага обективно тъждество между деянието, по отношение на което се е произнесъл наказателният съд, и това, което е предмет на установяване в гражданския процес. В случая деянието, за което е образувано наказателното производство и соченото за противоправно поведение в настоящето производство поведение е едно и също. Затова макар и пострадалия в наказателното производство да е различно лице от настоящия ищец (въззивник), оправдателната присъда обвързва съда по реда на чл. 300 от ГПК, тъй като основанието за оправдаването на застрахования при въззиваемия водач и процесното противоправно поведение са идентични.( изведен е извод, че водачът не е предприел процесното поведение, поради което е оправдан). От това следва и изводът, че при ново разглеждане на спора по исковете на пострадалите лиц а н е съществува правна възможност за повторно съдебно установяване на деликта (арг.и от решение № 108 от 15.07.2024 г. по т. д. № 384/2023 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се установява наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска, а именно противоправното поведение на застрахования при въззиваемия водач на МПС, поради което правилен се явява и изводът му за неоснователност на предявения иск.

Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно

4 следва да бъде потвърдено.

По разноскиоте:

С оглед изхода на правния спор въззиваемият има право на направените от него разноски в рамките на въззивното производство в размер на 3 942,95 лв. адвокатско възнаграждение. В тази връзка предвид материалния интерес по делото, предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения и процесуалната активност на представителя на тази страна, въззивният съд намира за неоснователно направеното от въззивника възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

Воден от изложеното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 26.04.2021 г., постановено по гр.д. № 5616/2017г. по описа на СГС, ГО, 17-и състав..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Р. Л. А., ЕГН ********** да заплати на „PRIME INSURANCE CO LTD (ПРАЙМ ИНШУРЪНС КЪМПАНИ ЛИМИТИД)“ чрез клон в Република Гърция сумата от 3 942,95 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България в едномесечен срок от съобщаването на страните при условията на чл. 280 от

ГПК.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6