Определение № 190 от 22.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000170 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.3 ГПК.

Депозирана е частна жалба от „Транс Ер“ ЕООД гр. Русе против Определение № 202/ 27.05.2025 г. по т.д. № 166/ 2024 г. по описа на ВТОС в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на Решение № 65/ 24.03.2025 г. в частта за възложените в негова тежест разноски. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е присъдил разноски, сторени във връзка с извънсъдебно връчване на покана за изпълнение, вкл. адвокатско възнаграждение и куриерски услуги, които разноски нямат характер на съдебни разноски. Необосновано присъдил разноски за исковото и обезпечителното производство, извършването на които, извън заплатените държавни такси, не било доказано. Липсвали доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, договорено да бъде заплатено по банков път, като освен това размерът на същото бил прекомерен и следвало да бъде редуциран. В исковото производство неоснователно било претендирано допълнително адвокатско възнаграждение за подаване на допълнителна искова молба, което сочело недобросъвестно упражняване на процесуални права, защото изготвянето на допълнителна искова молба е част от поетия от адвоката ангажимент по процесуално представителство по търговски спорове. По изп. дело, образувано във връзка с обезпечителната заповед, нямало основание за заплащане на адвокатско възнаграждение и липсвали доказателства за конкретните направени разноски, които следвало да бъдат удостоверени от ЧСИ. Моли обжалваното определение да бъде отменено и решението на ВТОС в частта за разноските да бъде изменено, като не се присъждат разноски в полза на ищеца.

1

В срока за отговор насрещната страна „Агракомерс“ ЕООД гр. Русе е подала отговор със становище за неоснователност на въззивната частна жалба. Поддържа, че правилно съдът му е присъдил разноски за извънсъдебно връчване на покана за доброволно изпълнение, защото тези разноски са били сторени по повод на спорното вземане и са във връзка с настъпилата изискуемост на същото. Относно адвокатското възнаграждение сочи, че по делото са представени надлежни доказателства, че то е реално заплатено. Намира за неоснователни вижданията на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение в рамките на изп. дело, образувано въз основа на обезпечителната заповед, както и за допълнителна искова молба, а относно възраженията за прекомерност на договореното, излага, че правото на ответника да се позове на прекомерност е преклудирано. Моли обжалваният акт да бъде потвърден.

Съдът констатира следната фактическа обстановка: С Решение № 65/ 24.03.2025 г. по т.д. № 166/ 2024 г. по описа на ВТОС съдът е осъдил „Транс Ер“ ЕООД да заплати на „Агракомерс“ ЕООД направени разноски за исковото производство в размер на 4 544 лв., направени разноски за обезпечителното производство в размер на 5 285.80 лв. и разноски за връчване на покана за доброволно плащане чрез ЧСИ в размер на 546.54 лв. В срока по чл.248, ал.1 ГПК „Транс Ер“ ЕООД е направил искане за изменение на решението в частта за разноските по съображения, идентични на изложените в частната му жалба. С обжалваното определение съдът е намалил разноските за обезпечителното производство с 10 лв., а в останалата му част е оставил искането без уважение.

Видно от доказателствата по делото, за исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 1 944 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение за подаване на искова молба и процесуално представителство по делото в размер на 2 600 лв., платимо по банков път. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение за подаване на допълнителна искова молба в размер на 1000 лв., платимо по банков път. Доказателства, че тези суми са получени от адвоката, не са представени.

Преди завеждане на исковата молба ищецът е отправил до ответника покана за доброволно уреждане на спора – „покана за плащане“ и е направил опит за връчване на същата чрез ЧСИ В. Г.. По делото е представена фактура, издадена от ЧСИ Г., за дължима сума по т.5 по ТТЗЧСИ – за връчване на книжа – в размер на 120 лв., както и книжа, свързани с връчването на поканата. Плащането на сумата120 лв. е удостоверено с вносна бележка /л.42/. Представен е и договор за правна защита и съдействие за изготвяне и оказване на съдействие за връчване на поканата за плащане, съгласно който е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Представени са касови бонове за куриерски разходи чрез ЕКОНТ и СПИДИ на обща 2 стойност 26.54 лв.

За обезпечителното производство по ч.т.д. № 146/ 2024 г. на ВТОС са направени разноски за заплатена държавна такса 40 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за обезпечение и процесуално представителство по делото в размер на 2 600 лв., платимо по банков път. Доказателства, че тази сума е получена от адвоката, не са представени.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед на 02.12.2024 г. пред ЧСИ С. К. е образувано изп. дело № 12/ 2024 г., по което са начислени такси по ТТЗЧСИ в размер на 144 лв. – за образуване на делото, за извършване на справки за длъжника и неговото имущество, за налагане на запор без опис, за изготвяне и връчване на книжа и за допълнителни разноски за куриер и транспортни разходи. От банково извлечение /л.37/ се установява, че тази сума е заплатена от „Агракомерс“ ЕООД. Представени са фискални бонове за куриерски разходи чрез ЕКОНТ на обща стойност 22.80 лв.

При тази фактическа обстановка ВТАС намира частната жалба на „Транс Ер“ ЕООД за частично основателна.

ВТОС правилно е преценил, че ответното дружество е станало причина за образуване на исковото производство, но неправилно е присъдил на ищеца по делото всички претендирани от него разноски. За исковото производство доказаните разноски са в размер на заплатената държавна такса – сумата 1 944 лв. Адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. не следва да се присъжда, защото липсват доказателства то да е заплатено съгласно уговореното между страните – по банков път.

За обезпечителното производство – за фазите по допускане от съда и налагане на обезпечението от ЧСИ С. К. – доказаните разноски са в размер на сумата 206.78 лв., от която 40 лв. заплатена държавна такса по ч.т.д. № 146/ 2024 г. на ВТОС, 22.80 лв. куриерски разходи, свързани с образуваното изп. дело /адресат е ЧСИ С. К./ и 144 лв. начислени такси по ТТЗЧСИ. Адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв. не следва да се присъжда, защото и по отношение на него липсват доказателства то да е заплатено по банков път съгласно уговореното между страните. Разноските, направени от ищеца за връчване на покана за доброволно уреждане на спора – „покана за плащане“ чрез ЧСИ В. Г. – неправилно са квалифицирани от съда като съдебни разноски и присъдени на ищеца. Съдебни разноски са само тези разходи, направени от страна в процеса, които са свързани със завеждането на иска и доказване на исковата претенция: държавни такси за образуване на делото, за снабдяване със съдебни удостоверения и документи от трети лица, депозити за вещи лица и свидетели, разходи за извършване на превод на документи, представени като доказателства и др. В случая търсената сума в размер на 546.54 лв. е направен от ищеца разход във връзка с извънсъдебно уреждане на спора му с ответника, преди завеждане на иска и не представлява съдебни разноски, чието присъждане е по реда на чл.78 ГПК в 3 зависимост от изхода на спора. По изложените съображения определението на ВТОС, с което е оставено без уважение искането на „Транс Ер“ ЕООД за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да бъде отменено и решението в частта за разноските следва да бъде изменено, като бъде отменено както следва: за разноските за исковото производство за сумата над 1 944 лв. до присъдения размер 4 544 лв., за разноските по обезпечаване на иска за сумата над 206.78 лв. до присъдения размер 5 285.80 лв. и изцяло за разноските за връчване на покана за изпълнение чрез ЧСИ в размер на 546.54 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 202/ 27.05.2025 г. по т.д. № 166/ 2024 г. по описа на ВТОС в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Транс Ер“ ЕООД за изменение на Решение № 65/ 24.03.2025 г. по т.д. № 166/ 2024 г. по описа на ВТОС в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 65/ 24.03.2025 г. по т.д. № 166/ 2024 г. по описа на ВТОС в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която „ТРАНС ЕР“ ЕООД, с. Ресен, ЕИК 201419640, е осъдено да заплати на „АГРАКОМЕРС“ ЕООД гр.

Русе, ЕИК 827206986, сумата над 1 944 /хиляда деветстотин четиридесет и четири/ лв. до присъдения размер от 4544 лв. разноски за водене на производството по т.д. № 166/ 2024 г. по описа на ВТОС, сумата над 206.78 лв. /двеста и шест лв. и 78 ст./ до присъдената сума 5285.80 лв. разноски по ч.т.д. № 146/ 2024 г. на ВТОС за обезпечаване на иска, както и разноски по връчване на покана за изпълнение чрез ЧСИ в размер на 546.54 лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4