Решение № 410 от 31.05.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2657/2025
- Вид
- Решение № 410
- Подписан
- 31.05.2026
- Състав
- Михаил Ангелов Алексов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 12, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 410 гр. Перник, 31.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20251720102657 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. П. И., ЕГН **********, с адрес: с. Б., община Перник, ул. „Н.“ № **, чрез процесуалния му представител адв. И. С. от АК – Перник, насочена срещу А. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. К.“, бл. ***, вх.
*, ет.*, ап.**, чрез адв. Д. Г..
След извършените в хода на производството процесуални действия /частично оттегляне на иска и допускане за съвместно разглеждане на иск за отмяна на нотариален акт/, предмет на разглеждане по същество са обективно съединените искове, както следва:
1. Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 108 ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът, в качеството му на наследник на П. В. В., е собственик на 1/24 /една двадесет и четвърта/ идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ *-** в кв. * с площ от 543,00 кв.м., находящ се в с. Б., община Перник, който имот е част от ЛИ.да от 1,045 дка, десета категория, в местността „П. я.“, имот № *** по кадастралния план от 1979 г., възстановен с Решение № 2847/05.12.2023 г. на Общинска служба по земеделие – Перник,
2. Иск с правно основание чл. 108 ЗС – да бъде осъдена ответницата да предаде на ищеца владението върху притежаваните от него 1/24 идеални части от описания имот, което владение ответницата осъществявала без правно основание,
3. Иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК – да бъде отменен, до размера на 1/24 идеални части, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 62, том II, рег. № ****, дело № 245/2012 г. на нотариус Р. М., рег. № 141 на Нотариалната камара, с район на действие районът на РС – Перник, вписан в Службата по вписванията – Перник.
1
Предявеният първоначално иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е оттеглен от ищеца с молба рег. № 35564/23.12.2025 г. преди първото по делото заседание и производството по него е прекратено с влязло в сила определение от 15.01.2026 г.
В исковата молба и в уточняващите молби /рег. № 21416/04.09.2025 г., рег. № 23908/26.09.2025 г. и рег. № 35564/23.12.2025 г./ ищецът поддържа, че с Решение № 2847/05.12.2023 г. на ОСЗ – Перник на наследниците на П. В. В. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху описания имот, поради което, като наследник на този общ наследодател /по линия на майка си Р. М. И.а/, е придобил по наследяване 1/24 идеална част от имота. Твърди, че ответницата е заключила имота и осуетява достъпа на останалите съсобственици, като упражнява фактическа власт върху целия имот без правно основание, надхвърлящо правата . Поддържа, че с отговора на исковата молба за първи път узнал за съществуването на констативния нотариален акт от 2012 г., съставен в полза на ответницата и нейната майка Н. К. В. въз основа на „давностно владение и наследство“, който акт не отразява действително придобито право, тъй като ответницата и нейната майка никога не са владели имота явно и непрекъснато за себе си спрямо останалите съсобственици.
Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. на ОСГК на ВКС относно допустимостта и основателността на ревандикационния иск на съсобственик срещу друг съсобственик. По отношение на заявеното от ответницата възражение за нищожност на реституционните решения поддържа, че за нея липсва правен интерес и че възможността е преклудирана, доколкото решенията са постановени и в нейна полза като наследник, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по тълк.д. № 1/2012 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез процесуалния си представител, е оспорила исковете по основание и размер, като поддържа, че самата тя е собственик на процесния имот, който владее на правно основание. Релевира следните възражения:
На първо място – че представените реституционни решения не легитимират ищеца като собственик. Поддържа, че процесният имот не е заявен за възстановяване в преклузивните срокове по ЗСПЗЗ /изтекли през м. май 2007 г./, че подадените декларации по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ /отм./ нямат характер на заявление и че самата разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменена през 2007 г., че в нито едно от заявленията на наследниците процесният имот не е посочен, както и че имотът никога не е бил собственост на наследодателя П. В. В. и не съществува документ, удостоверяващ такава собственост.
На второ място – оспорва истинността на Декларация № 110/16.10.1995 г. на С. П. В., като твърди, че след изброяването на 13 имота и след подписа на декларатора са дописани още 16 имота, сред които и лИ.да в местността „П. я.“, без това дописване да изхожда от С.
В. и без полагане на подпис след добавката.
На трето място – по реда на косвения съдебен контрол навежда нищожност на 2
Решение № 04/16.12.1998 г. на ПК – с. Д. /с което на наследниците на П. В. е възстановен имот пл. № 32, кв. *, парцел I, 544 кв.м./ и на Решение № 2847/05.12.2023 г. на ОСЗ – Перник, по съображения за незаконен състав на органа /липса на назначен секретар/, за произнасяне извън предмета на сезиране и извън компетентността, както и поради наличието на два административни акта с различно съдържание, постановени от различни състави на поземления орган за един и същ имот, индивидуализиран с различни граници.
На четвърто място – поддържа, че имот с планоснимачен № *** не е съществувал в одобрения със Заповед № III-145/22.02.1979 г. регулационен план, а е създаден едва чрез помощен план, че в действащия план от 1979 г. като собственик на имот пл. № 32 в разписния лист е записан наследодателят на ответницата В. М. В., който е оградил имота, прокарал е водопровод и е електрифицирал същия, владял го е от м. февруари 1979 г. до смъртта си /18.02.2001 г./, след което владението е продължено от ответницата, както и че ответницата не е била уведомена за Заповед № 196/01.02.2021 г. по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Позовава се на Решение № ***/2011 г. по гр.д. № 1395/2010 г. на ВКС. Претендира разноски.
По делото са приети като писмени доказателства: Решение № 2847/05.12.2023 г. на ОСЗ – Перник и Решение № 04/16.12.1998 г. на ПК – с. Д., удостоверения за наследници, Декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ № 110/16.10.1995 г. на С. П. В. и заявление от 13.10.1995 г., заявление вх. № 794/14.02.1992 г. на И. П. В., преписката по изработване на помощния план за имот № ***, ведно с обратни разписки за уведомяване на Н. К. В. и на ответницата /от 2016 г./ и във връзка със Заповед № 196/01.02.2021 г., скица рег. № 238/01.07.1998 г., писмо изх. № ПО-15-5558-1/07.01.2026 г. на началник ОСЗ – Перник, писмо изх. № 26/ОКП2715-1/18.02.2026 г. на зам.-кмет на Община Перник, разписни листове към регулационния план от 1979 г. и към Заповед № 196/01.02.2021 г., Нотариален акт № 62, том II, дело № 245/2012 г. на нотариус Р. М., нотариални актове № 32/1994 г. и № 177/1994 г., нотариална покана, връчена на ответницата на 18.06.2025 г., разрешение № 350/04.05.1974 г. на „В и К“ – Перник, препис-извлечение от протокол № 78/20.04.1971 г., кореспонденция с „Електрохолд Продажби“ ЕАД, както и веществено доказателство – флаш памет „PHILIPS 16 GB“, съдържаща видеозапис.
Събрани са гласни доказателства. По искане на ищеца са разпитани свидетелите Л. Р.
В., С. Й. И.а /съпруга на ищеца/, В. И. Б. и Р. С. П. /бивш кметски наместник на с. Б. в периода 2007–2016 г./. По искане на ответницата са разпитани свидетелите Е. П. К. /сестра на ищеца и първа братовчедка на ответницата/ и Д. И. Б. /братовчедка на страните/. По отношение на оспорената декларация е открито производство по чл. 193 ГПК, като указанията за доказване истинността са възложени на ищеца, който е заявил, че ще се ползва от документа.
По допустимостта:
Предявените искове са процесуално допустими. Ищецът извежда правен интерес от твърдяното си притежание на идеална част от съсобствен имот и от твърдяното противопоставяне на упражняваната от ответницата фактическа власт. Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. на ОСГК 3 на ВКС, искът по чл. 108 ЗС е допустим и когато е предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствения имот, като съдът може да уважи искането за предаване на владението, когато ответникът е установил върху имота фактическа власт, надхвърляща правата му, и с това е нарушил владението на ищеца. Искът по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт е процесуално допустим и подлежи на съвместно разглеждане, доколкото е обусловен от изхода по спора за собствеността.
От фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че процесният имот представлява незастроен поземлен имот в урбанизираната територия на с.
Б. с площ около 500–543 кв.м., в който и към момента няма изградена сграда. Не се спори, че имотът е ограден с метална ограда и порта, в него има изграден кладенец /бунар/, прокарани са водопровод и електР.хранване и е изградена тоалетна. Установява се, че в разписния лист към действащия регулационен план, одобрен със Заповед № III-145/22.02.1979 г., срещу имот с планоснимачен № 32 като собственик е записан В. М. В. – наследодател на ответницата, починал на 18.02.2001 г. Установява се, че имот с планоснимачен № *** е индивидуализиран чрез изработен впоследствие помощен план, а правото на собственост върху него /като част от лИ.да в местността „П. я.“/ е „възстановено“ на наследниците на П. В. В. с Решение № 04/16.12.1998 г. на ПК – с. Д. и с Решение № 2847/05.12.2023 г. на ОСЗ – Перник.
От показанията на разпитаните свидетели се очертават две групи противоречиви факти относно владението. Свидетелите на ищеца /в т.ч. бившият кметски наместник Р. П./ установяват, че имотът исторически е известен в селото като имот на „В.“ и на П. В., че за него полагали грижи ищецът и баща му П. И., които го косели и почиствали, че ищецът съхранявал там селскостопанска техника /трактор, гуми, покрИ.ло/, че до постановяване на реституционното решение от 2023 г. имотът не е бил заключван и до него е имало свободен достъп, включително за паша на животни, и че ответницата и нейната майка не са били виждани да упражняват фактическа власт върху имота. Свидетелите на ответницата – сред които и сестрата на ищеца Е. К. – установяват, че имотът е бил предоставен по суперфиция на наследодателя В. В., че същият го е оградил и стопанисвал заедно със своето семейство, че имотът се е заключвал, че след смъртта на В. В. грижата за него е поета от дъщеря му /ответницата/, както и че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота.
Съдът намира, че показанията на двете групи свидетели се намират в съществено вътрешно и взаимно противоречие, поради което следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК – с оглед евентуалната заинтересованост на част от свидетелите и при съпоставка с останалия доказателствен материал. От значение е и обстоятелството, че част от показанията на свидетелите на ответницата /Е. К. и Д. Б./ също са противоречиви помежду си относно участието на бащата на ищеца в стопанисването и ограждането на имота. При това положение нито една от двете групи гласни доказателства не установява по несъмнен начин фактите, за които е ангажирана.
По съществото на спора.
4
Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и съдържа в себе си две искания за защита – да се установи правото на собственост на ищеца и да се осъди ответникът да предаде владението, по които съдът дължи произнасяне с два отделни диспозитИ.. В тежест на ищеца, носещ най-тежката доказателствена тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 ГПК/, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава претендираното право на собственост върху идеалната част, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Когато ищецът извежда правото си от наследствено правоприемство и от реституционен административен акт, той следва да докаже както правопораждащия го фактически състав, така и материалноправните предпоставки за валидно възстановяване на собствеността.
Разпечатката съдържа 37 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52bc32fe-79c7-429b-8922-0b962515ad06