Решение № 967 от 16.09.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Б. Н. Въззивно гражданско дело № 20231000502153 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 56780/14.06.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на Н.

С. А., регистрирана като ЕТ „ Н. А.“,град София чрез пълномощника К. С. от САК срещу решение № 262 от 23.05.2023 г. на СГС – 17 състав , постановено по гр.д.№ 5345/2021 г. в осъдителната му част .

Във въззивната жалба има оплаквания за постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон - § 17,ал.1 от ПЗР на ЗУТ, член 64 от ЗС , обусловили необоснованост на извода за липса на основание за осъщественото от ответницата ползване на реалните части от имота ; както и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се във възприемане на заключението на вещото лице Н. , вместо заключението на вещото лице Д. и недопускане на допълнителна съдебно – техническа експертиза .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемото СД „ ИВТАН – Д., Д. и Сие“, град София отговаря чрез пълномощника си – адвокат К. Д. от САК, че 1 жалбата е неоснователна по съображения за недопускане на твърдените в нея нарушения .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо , неправилно в една част и правилно в останалата част .

Обжалваното решение е постановено по иск с правно основание член 59,ал.1 от ЗЗД, предявен от СД „ ИВТАН – Д., Д. и Сие“, град София срещу Н.

С. А., регистрирана като ЕТ „ Н. А.“, град София за осъждането й да заплати на ищеца обезщетение в размер на 17 704,20 лева ( уважена част от иска за вземане в общ размер от 27 000 лева) за лишаването му от ползването в периода 20.10.2016 г. – 20.10.2021 г. на четири реални части, всяка с площ от, както следва : 5 кв.м. ; 2,5 кв.м.;10 кв.м. и 8 кв.м. и с подробно посочено в исковата молба местонахождение от собствения му УПИ Х –за КОО в кв. 233 по плана на град София, район Надежда, местност „ Момкова махала“ , съставляващ ПИ с идентификатор № *** по КК на град София, образуван от обединяването на ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** . Искът е основан на твърдения, че с влязло в сила решение от 15.06.2015 г. по гр.д.№ 50081/ 2013 г. по описа на СРС , 51 състав, ищецът е признат по отношение на ответницата за собственик по силата на договор за продажба на имот – частна общинска собственост - от 12.08.2003 г. на същите реални части, обозначени в обявената за неразделна част от решението скица на вещото лице – инж. Л. Г.; ответницата ги владяла и ползвала без основание, като е заградила двете от тях - с площи от 5 кв.м. и 2,5 кв.м. с ограда и другите две – с площи от 10 кв.м. и 8 км.м. са заети от масивна двуетажна сграда ( 2 МСБО ) и паянтова постройка – павилион, които са изградени от нея от двете страни на границата със собствения й ПИ с идентификатор № *** .

Ответницата противопоставила възражения, че има право на собственост върху реалните части , в алтернатива - правомощие по член 64 от ЗС да ги ползва като собственик на законно изградените в тях двуетажна сграда и павилион, по твърдения, че границата между съседните имоти - УПИ Х – за КОО и УПИ IX –за КОО тангира по южната фасада на сградата ; сградата е 2 получила траен градоустройствен статут в съществуващия й вид – със застроена площ от 91 кв.м. и предвидени по действащия ПЗР площи за допълнително застрояване и надстрояване, снабдена е с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 200 от 9.08.2005 г. на главния архитект на СО, рн Надежда и не е пристроявана след това ; с договор от 22.07.2002 г. СО прехвърлила на ответницата сградата, ведно с правото на строеж , а с договор от 11.03.2004 г. – застроения с нея поземлен имот - УПИ IX –за КОО.

С влязлото в сила на 27.02.2017 г. решение от 15.06.2015 г. по гр.д.№ 50081/ 2013 г. по описа на СРС , 51 състав , постановено в спор по член 53, ал.2 от ЗКИР ( в тогавашна редакция ) е установено в отношенията между страните, че на основание договор за продажба на имот – частна общинска собственост - от 12.08.2003 г. ищецът – въззиваемо дружество - е собственик на процесните реалните части, тъй като попадат в продадения му от Столична община УПИ Х – за КОО; имотната граница между УПИ Х – за КОО и УПИ IX – за КОО съвпада с регулационната граница от одобреното в 2001 година със заповед РД -05-09-562 от 20.12.2001 г. изменение на плана за регулация и застрояване от 1961 г., но в одобрената със заповед № РД -18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта , по която имотът на ищеца е заснет с идентификатор № *** са заснети грешно като включени в записания на ответницата имот с идентификатор № ***. Установено е, че реалната част с площ от 10 кв.м. е заета от част от застроената площ на двуетажната сграда с идентификатор № ***, а реалната част от 8 кв.м. - от постройката, заснета с идентификатор № ***., но в действителност със статут на временен търговски – павилион за плодове и зеленчуци съгласно разрешение за монтаж № 16 от 17.07.2006 г. По делото няма спор, че в исковия период двете реални части продължават да бъдат заети от сградата и павилиона , а другите две реални части са незастроени, приобщени са с ограда към собствения на ответницата имот и се ползват от нея .

Според разясненията в т.1 и т.2 – ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС искът по член 53,ал.2,изр.2 от ЗКИР ( в първоначална редакция) е иск за право на собственост върху имота, по отношение на който се твърди грешка или непълнота при нанасянето му в кадастралната карта. Формираната с решението по спора по член 53, ал.2,изр.2 от ЗКИР сила на пресъдено нещо е 3 задължителна за страните и установява правото на собственост на въззиваемото дружество върху реалните части – член 298,ал.1 от ГПК . Това правно положение отрича съществуването на всякакво по вид вещно право у ответницата върху същите реални части въз основа на настъпили преди формирането на силата на пресъдено нещо факти, свързани с придобиване на вещни права върху съседния УПИ, заснет в КК като ПИ с идентификатор № ***. Заявеното от нея по настоящото дело възражение за право на строеж по сключен на основание § 17, ал.2 от ПЗР на ЗУТ между нея като собственик на двуетажната сграда, получила траен градоустройствен статут и Столична община договор от 22.07.2002 г., е преклудирано. С оглед изложеното ответницата няма основание да държи в двете реални части от имота на ищеца с площи от 10 кв.м. и 8 кв.м. част от двуетажната си сграда и павилиона си , както и няма основание да ползва другите две незастроени части на обща площ от 7,5 кв.м. С осъщественото от нея в периода 20.10.2016 г. – 20.10.2021 г. ползване на същите, тя се е обогатила неоснователно за негова сметка и дължи обезщетение в размер на пазарния наем за имоти от същия вид и с оглед начина на служенето - извършване на търговска дейност .

Вещите лица по приетите по делото две СОЕ са приложили различни методи за определяне на пазарната наемна цена. Вещото лице- инж. Н. Н. е използвало метода на пазарните аналози на база посочените на страница 4 от заключението на Н. общо 10 броя аналози ( а не един, както се сочи във въззивната жалба ) и доколкото изхожда от база – пазарна цена за месец от 7,10 евро за 1 кв.м. застроена търговска площ, – е предложило корекция с коефициент от 0,5 при определяне на пазарния наем за незастроената площ от 7,5 кв.м. Вещото лице инж. - К. Д. е използвало метода на инвестиционната стойност, основан на възвръщаемост на инвестицията, ако имотът беше застроен и пазарните цени за периода, като формиращи един от параметрите на оценъчния анализ : годишна стойност на очаквания нетен доход от наеми за оценяваната площ.

Въззивният съд е на становище, каквото е застъпено в обжалваното решение, че заключението на вещото лице – инж. Н. следва да бъде предпочетено, тъй като за разлика от вещото лице – инж. Д., то изхожда от : настоящото положение на имотите към зададения с иска период, обслужващото им предназначение относно магазина и павилиона и пазарния 4 критерий - средната пазарна наемна цена за търговска площ. Следва обаче да се отчита спецификата на случая : две от реалните части са заети от части от площта на собствените на ответницата търговски обекти – магазин и павилион. Няма основание те да бъдат третирани по начин, различен от другите две реални незастроени части от 7,50 кв.м., а за тях вещото лице е определило обезщетението на база средна месечна наемна цена от 7,10 евро за 1 кв.м. за целия период, коригирана с коефициент от 0,5 , тъкмо защото приетата база е за 1 кв.м. застроена търговска площ (правилно СГС в констатирал допусната аритметична грешка в изчислението , като вярната стойност не е 72,90 лева, а 52,07 лева) . С оглед изложеното въззивният съд намира, че остойностяването на обезщетението за всички части следва да се коригира с посочения коефициент . Така средният пазарен наем за един месец за всички реални части ( 25,5 х 7,1 х 1,95583 х 0,5 ) съдът определя в съгласие с член 162 от ГПК в размер на 177,05 лева, а за целия петгодишен период – на 10 623 лева. Посочената сума съставлява дължимото от ответницата обезщетение по член 59,ал.1 от ЗЗД . СГС е уважил иска за по – голямата по размер сума от 17 704,20 лева, което налага частично потвърждаване и частична отмяна на решението с отхвърляне на иска за горницата над 10 623 лева до 17 704,20 лева .

С оглед променения изход от спора , за първоинстанционното производство ищецът има право на по - малка част от разноските – 1 251,15 лева, вместо присъдените 2 085,14 лева , а ответницата има право на разноски в общ размер от 1 601 лева или свръх присъдените 908,92 лева – на още 692,08 лева .

За въззивното производство въззивникът е направил разноски за ДТ от 354,08 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 2 020 лева, което надвишава пренебрежимо малко минималния размер , изчислен според член 7, ал.2,т-3 от НМРАВ и обжалван интерес от 17 704,20 лева , от 1 993 лева, но с оглед осъществената защита и съобразно фактическата и правна сложност на делото, то не следва да бъде намалявано по направеното възражение за прекомерност. По съразмерност въззивникът има право на разноски от 949,57 лева , а въззиваемото дружество – на разноски в размер от 780,04 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 262 от 23.05.2023 г. на СГС – 17 състав , постановено по гр.д.№ 5345/2021 г. в частта, с която Н. С. А., регистрирана като ЕТ „ Н. А.“,град София, ЖК „ Надежда 6“ ,бл.608, вход „в“, ет.7,ап.77 е осъдена да заплати на основание член 59,ал.1 от ЗЗД на СД „ ИВТАН – Д., Д. и Сие“, град София , ЖК „ Надежда“ ,бл.450, вход „б“, ет.1,ап.15 сума в размер на горницата над 10 623 лева до 17 704,20 лева, съставляваща обезщетение за лишаването му от ползването в периода 20.10.2016 г. – 20.10.2021 г. на четири реални части с площи от : 5 кв.м. ; 2,5 кв.м.;10 кв.м. и 8 кв.м. от собствения му УПИ Х –за КОО в кв. 233 по плана на град София, район Надежда, местност „ Момкова махала“ , съставляващ ПИ с идентификатор № *** по КК на град София, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от СД „ ИВТАН – Д., Д. и Сие“, град София срещу Н. С. А., регистрирана като ЕТ „ Н. А.“, град София иск за вземането за посочената горница над 10 623 лева до 17 704,20 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Н. С. А., регистрирана като ЕТ „ Н. А.“,град София е осъдена да заплати на основание член 59,ал.1 от ЗЗД на СД „ ИВТАН – Д., Д. и Сие“, град София сума в размер от 10 623 ( десет хиляди шестстотин двадесет и три лева ), обезщетение за лишаването му от ползването в периода 20.10.2016 г. – 20.10.2021 г. на четири реални части с площи от : 5 кв.м. ; 2,5 кв.м.;10 кв.м. и 8 кв.м. от собствения му УПИ Х –за КОО в кв. 233 по плана на град София, район Надежда, местност „ Момкова махала“ , съставляващ ПИ с идентификатор № *** по КК на град София , ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски до размера на 1 251,15 ( хиляда двеста петдесет и един лева и петнадесет стотинки )лева .