Решение № 229 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря И. М. Дянкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601452 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда от 15.07.2022 г. по нохд № 116/2021 г. на ОС- Видин подсъдимата М.

Л. М. е призната за невиновна в това, че през периода 04.09.2008 г. – 22.12.2010 г. в гр.

Видин в условията на продължавано престъпление с 19 деяния като съизвършител в съучастие с помагача Л. Л. М. /два пъти/ и след като се сговорила предварително с другия извършител Р. А. В. /12 пъти/ и като помагач на извършителя Р. В. /пет пъти / като длъжностно лице – кмет на община Видин, присвоила чужди пари, собственост на община Видин – 118 000 лева, поверени на Р. В. да ги управлява, като за улесняване на присвояването е извършила и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпления по чл.308, ал.1 и по чл.309, ал.1 НК, като за улесняване на присвояването извършителят Р. В. е извършил и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл.316, вр. чл.310, ал.1, вр. чл.308, ал.1 от НК и присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК.

С присъдата подсъдимият Л. Л. М. е признат за невиновен в това, че на 21.09.2010 г. в гр. Видин като помагач умишлено улеснил сговорилите се

1 предварително извършители М. Л. М. и Р. А. В. /длъжностно лице – кмет на община Видин/ да присвоят чужди пари – 8 283.33 лв., собственост на община Видин, поверени на Р. В. да ги управлява, като за улесняване на присвояването М. М. е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл.308, ал.1НК, като за улесняване на присвояването извършителят Р. В. е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл.316, вр. чл.310, ал.1, вр. чл.308, ал.1 от НК, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

С присъдата като неоснователни и недоказани са отхвърлени предявените граждански искове от община - Видин срещу подс. М. М. –за сумата от 118 000 лв. и срещу подс. Л. М. – за сумата от 8 283.33 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно с законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

Срещу така постановената присъда спрямо двамата подсъдими е депозиран протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Видин, като е направено искане за осъждането им по повдигнатите обвинения. В тази насока в допълнително изложение са посочени съображения за доказване на фактите, сочещи за наличието на обективните признаци на престъплението, свързано с неправомерното разпореждане с парични суми на община Видин. Акцентира се на установените по делото действия на всеки от подсъдимите чрез които е участвал в присвоителното престъпление, поради което се изразява несъгласие с извода на окръжния съд за недоказано по безспорен начин обвинение.

Срещу присъдата в гражданскоправната й част е депозирана жалба от гражданският ищец община Видин чрез процесуалния му представител. В подкрепа на искането за осъждането на подсъдимите по предявените и приети за разглеждане искове са изложени подробни доводи. Същите се свеждат до неправилни фактически и правни изводи на съда в частта относно знанието на подс. М. за липсата на извършвани дейности от процесното търговско дружество за общината. Обратното се установявало от свидетелските показания на Г. и П., пред които тя се е представяла за пълномощник и е представяла подготвен за подписване договор със същата фирма. Отделно от това преди извършване на плащането са били изготвяни и представяни фактури, което сочело за наличието на сговаряне с кмета В.. Неотносими към процесния инкриминиран период били коментираните от съда справки за имотното състояние на подсъдимите и въз основа на тях не биха могли да се правят изводи за липсата на получени парични суми от процесното дружество. Наличната за общината щета е в резултат от извършените от подсъдимите престъпления, поради което неправилно не са били уважени предявените искове.

2

В съдебно заседание пред САС представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен по изложените в него съображения. Неправилно първоинстанционият съд е оправдал подсъдимите за престъпление по чл.203 от НК, тъй като събраните по делото доказателствата са били интерпретирани неправилно. В противоречиви мотиви и с позоваване на негодни доказателства /очна ставка в досъдебното производство между М. и В., в качеството им на свидетели/ съдът е приел за доказано изготвянето, подписване и представяне пред кмета на общината на фактури от подс. М., въз основа на които след това е получавала от касата на общината суми, представляващи плащания за сметосъбиране и сметоизвозване от „Джет сървис“ ЕООД. Тя не е била упълномощавана за това.

Относно субективната страна на деянието неправилно и в разрез със съдебната практика е било прието, че процесните средства не са били връчени на М., тъй като не е длъжностно лице, но това не е необходимо за участието й в улесняващото престъпление. Тя е имала знанието за липсата на реално извършени услуги от „Джет сървис“ ЕООД с оглед качеството й на общински съветник, който е имал дори задължение в тази насока. Пред нея по повод поредното представяне на фактури счетоводителката в общината е уведомила кмета за нередността на случващото се, а той самият е заявявал желание да се работи така. В една от изготвените фактури собственоръчно М. е написала сумата от 9000 лв. с ДДС, която е представлявала плащане за изграждане на ограда около терен в кв. Калето на гр. Видин, а всъщност това е било изпълнено от самата община Видин. Поради това следва да се приеме за налична и субективната страна на деянието, в която в 12 от случаите М. е участвала като извършител, а в 5 от тях – като помагач. Относно подс. М. се излагат същите доводи, като се акцентира на това, че е изготвял фактури, представяни пред кмета при отсъствието на подс. М., по който начин е подпомогнал извършването на длъжностно присвояване. Въз основа на това се прави искане за осъждането на двамата подсъдими с налагане на наказание, съобразено с изтеклия времеви период от деянието и приложение разпоредбата на чл.66 НК.

Защитникът на подсъдимата М. М. /адв. Л./ излага доводи за потвърждаване на постановената присъда, свеждащи се до изначално несъставомерното обвинение спрямо нея по начина на описание на деянието в обвинителния акт. В него липсвали факти относно твърдения предварителен сговор - време, място и начин на постигане на съгласие между съучастниците за извършване на престъплението, както и въобще за знанието у подсъдимата на факти за присвоителна дейност. Липсвали данни и за стореното с присвоените суми, тъй като според обвинителния акт те са били преведени по сметка на едно търговско дружество, към което изрично се сочи, че М. няма никакво отношение. Следователно липсва и конкретизация на задължителния елемент от престъплението в полза на кого е извършено присвояването. Налице са пороци и при обосноваване на съдебния акт /вкл. и с позоваването на показания на подсъдимите 3 като свидетели и приобщаването на показания от досъдебното производство/, но така допуснатите съществени процесуални нарушения, накърняват правото на защита, а то е максимално защитено с постановеното оправдаване на подсъдимите. От друга страна правата на прокуратурата да докаже обвинението не са били нарушени с посочените процесуални пропуски след като те касаят акта, който тя самата е изготвила. Отделно от това обвинението спрямо М. се свежда до попълвания от нея ръкописен текст на част от фактурите, което би могло да направи всеки без това да го прави автор на документа, и подписването на друга част от тях, за която в мотивите няма яснота на кое от двете налични по делото експертни заключения се прави позоваване. Очевидно не е доказано по несъмнен начин подписването на фактурите, но дори това да е така, то се поставял въпросът какво значение има, след като тези документи не са основание за плащане според показанията на свидетелите и заК.ото положение, а и част от тях не са били и подписани. Фактурите са частни диспозитивни документи и не удостоверяват съществуването на определени обстоятелства, за да могат да са основание за плащане.

Поради това съставянето на част от тях не може да се обсъжда по начина, предложен от прокуратурата, възприет и от съда. Самите парични суми са превеждани основно по банков път, а само някои от тях са получени на каса, но при положение, че в обвинителния акт не се твърди при сговарянето подсъдимата да е знаела за неизвършената работа, както и факти по въпроса защо е попълвала документите, остава неясно на каква база прокуратурата твърди качеството й на съизвършител. В самия протест са посочени обстоятелства, свързани със знанието на свид. Г., контролираща плащанията, че липсва извършена дейност от „Джет сървис“, включително и за изградена ограда за общината, но кметът е нареждал плащане, при което се поставя въпросът кое лице всъщност улеснява присвояването – лицето, даващо необвързваща плащането фактура, или счетоводителят, който знае, че не следва да плати, но изготвя нареждането. Самото подписване на разходни касови ордери от М. също не създава условия за присвояване, доколкото получателят на сумите не извършва такова престъпление. По делото липсват обстоятелства, позволяващи да се докаже участието на подсъдимата в извършване на престъплението.

Деятелността й се свежда до изготвяне и предаване на фактури на дружество, чийто представител не е била и не може да се установи защо е правила това, както и кой е получил впоследствие парите от „Джет сървис“. Налице е възможността да е била помолена от някого, но съдът не би могъл да счете за доказан никакъв вариант за това и на база на него да постанови осъдителна присъда. След като в обвинителния акт липсват съображения защо прокурорът приема, че изготвянето на фактурите и предаването им от М. е улесняващо, то и съдът не го е направил, а е възприел фактите по обвинението – за казаното от Г. за липсващата дейност, за липсата на разходнооправдателни документи към фактурите, предавателен протокол и др., придружаващи фактурите. Поради това с депозирания протест не би могло да се претендира отмяната 4 на постановената оправдателна присъда.

Общият защитник на двамата подсъдими /адв. М./ също счита за несъмнено наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които не следва да се обсъждат при оправдаването на подсъдимите, но акцентира и на това, че фактурата не е официален документ, а частен такъв, документиращ опредЕ. стопанска дейност без да е основание за плащане. За последното е необходимо наличието и на договор, а така също и на протоколи за извършената дейност. Не бил доказан соченият предварителен сговор между кмета Р. В. и подс. М., като за съществуването на обективна и субективна връзка между съучастниците е необходимо участието на всеки в изпълнителното деяние на престъплението и общност в желанието им за настъпване на общественоопасните последици. На следващо място по делото не били изяснени съществени за производството факти относно това по чия воля е ставало изготвянето на процесните фактури, кои лица са организирали и ръководили дейността на „Джет сървис“ ЕООД и кой се е разпореждал с преведените на дружеството средства.

Правилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че не е налице и квалифициращия състав на престъплението по чл.203 НК, изискващ едновременно изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.