Решение № 516 от 11.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Плевен, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430200941 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 35-0000310/12.04.2022 г. на ДИРЕКТОР

НА

РЕГИОНАЛНА

ДИРЕКЦИЯ

„АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на „***” ЕООД ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв./три хиляди лева/, на основание чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не е посочена длъжността на лицето, издало Наказателното постановление, включително – в коя институция същото изпълнява определена длъжност, поради което се оспорва компетентността на същото лице; в НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават /чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН/; неясно е какво нарушение, с какви обективни признаци се твърди, че е извършил жалбоподателят, тъй като посочената като нарушена правна разпоредба /чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП/ съдържа три самостоятелни нарушения, като не е цифрово уточнено за кое от тях става дума в случая; словесното описание на нарушението е некоректно, тъй като явно неправилно, се сочи, че процесното МПС не е включено в списък към лиценза, а явно се има предвид не списък по чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, а 1 регистъра по чл.6 ал.1 ЗАвП; в подкрепа на доказаността на извършеното нарушение, административнонаказващият орган е посочил единствено „CMR от 06.01.2022г.“, което обаче не е от естество да докаже нито че превозът е бил извършен, нито – че водач е било именно посоченото в АУАН/НП, лице – И. В. М.; в АУАН/НП се сочи, че е направена справка в електронния регистър на ИА „АА“-СОФИЯ, като не е ясно кога е направена тази справка и какво е нейното съдържание; липсват доказателства, че не е налице хипотеза по чл.6 ал.3 ЗАвП; неясно на какво е бил свидетел А. Д., сочен като свидетел на установяване на нарушението; от страна на органите на ИА „АА“ неоправдано е забавено разглеждането на Заявление №30-06-1832/06.01.2022г., подадено от страна на жалбоподателя, за увеличаване броя на заверени копия на лиценз на ОБЩНОСТТА за международен автомобилен превоз на товари, както и че в тази връзка, жалбоподателят не може да понесе отговорност поради бездействието на администрацията; не е посочено кой е допуснал извършването на твърдяния международен превоз на товари. Наред с това, счита обжалаваното НП за издадено в нарушение на материалния закон, както и че административнонаказващият орган не е обсъдил дали същото нарушение представлява „маловажен случай“. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, както и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Представени са писмени бележки, в които са резюмирани съображенията, изложени в жалбата, като е отправено искане за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на разноски в общ размер на 1000 лева, от които – 840 лева адвокатски хонорар и 160 лева – пътни разноски, във връзка с участие на защитника в две открити съдебни заседания пред РС-ПЛЕВЕН.

За ответната страна

–

РД

„АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ“ - ПЛЕВЕН, редовно призована, не се явява представител. В придружително писмо по изпращане на жалбата в РСПЛЕВЕН е отправено бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че надвишава минималния размер, предвиден по Закон.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

Като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 316000/21.03.2022г. от страна на О. И. К. – инспектор при РД „АА“-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля А. А. Д., както и Управителя на „***” ЕООД ЕИК: *** – П. В. Ц.. Съставен е за това, че на 21.03.2022 г., в гр.ПЛЕВЕН, 2

РД"АА", при извършване на тематична проверка на фирма „***“ ЕООД, притежаваща лиценз за международен автомобилен превоз на товари №***, е установено, че превозвачът е допуснал на 06.01.2022г. извършването на международен превоз на товари по маршрут РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, видно от CMR от 06.01.2022г., с водач - И. В.

М., с товарен автомобил „***“ рег.№***, без моторното превозно средство да е включено в списък към лиценз на ОБЩНОСТТА; отбелязано е, че е направена справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр.СОФИЯ. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗАвП. При съставяне на АУАН, не са направени възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***” ЕООД ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв./три хиляди лева/, на основание чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.25 – 26, л.49 – 51, л.54 – 57 от делото, чл.92 ал.1 и ал.2 ЗАвП/; в тази насока са представени съответни доказателства за компетентността както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган, поради което е несъстоятелно оспорването на същата компетентност, в подадената жалба.

Що се отнася до твърдяната неяснота каква длъжност и в коя институция П.

К. изпълнява своите задължения - предвид използвани абревиатури в обжалваното НП - Съдът намира за необходимо да отбележи единствено, че същите абревиатури са широко употребими и са относими към общата култура, а за квалифицираните юристи – със сигурност не би следвало да пораждат затруднения, като посочените в жалбата. По-нататък, не отговаря на истината твърдението, че в НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, т.е. че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Внимателното запознаване с обстоятелствената част на НП разкрива, че същото съдържа всички относими фактически положения, необходими за пълноценното упражняване правото на защита на лицето, чиято отговорност бива ангажирана. При положение, че се касае за международен превоз на товари, напълно обяснимо – и напълно достатъчно, е да бъде посочена дестинацията на същия превоз /РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ/, което е и сторено; отбелязана е и началната дата на същия превоз /06.01.2022г./, което също е достатъчно, за да удовлетвори изискването за посочване на времеизвършването на деянието; подробно е отбелязано е, че превозът е извършен с МПС, което не е включено в списък към лиценз на ОБЩНОСТТА. На тази основа, да се твърди, че е неясно за какво нарушение, с какви обективни признаци се твърди, че е 3 извършил жалбоподателят, буди сериозно недоумение. Специално що се отнася до възражението на жалбоподателя, че словесното описание на нарушението е некоректно, тъй като явно неправилно, се сочи, че процесното МПС не е включено в списък към лиценза, а явно се има предвид не списък по чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, а регистъра по чл.6 ал.1 ЗАвП, следва да бъде отбелязано, че това възражение почива на неправилна интерпретация на посочените законови разпоредби. Съобразно чл.6 ал.1 изр.2 и 3 ЗАвП, „…Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.

Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.“. От друга страна, според чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП, „Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който: допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността…“. Видно е, че описанието на нарушението, обстоятелствата на неговото извършване и правната му квалификация, в случая стриктно следват предвидените в Закона понятия и термини, в т.ч. касаещи „списъка на превозните средства към лиценза на Общността“, т.е. не може да става дума за некоректно представяне на фактите и обстоятелствата на нарушението или за объркана правна квалификация; напротив – позоваването от страна на жалбоподателя, на разпоредбата на чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., в контекста на тези съждения, е лишено от правна логика. Понататък, действително разпоредбата на чл.96 ал.1 т.1 ЗАвП съдържа няколко състава на административни нарушения, но непосочването от страна на актосъставителя или административнонаказващия орган на конкретно законово „предложение“, в никакъв случай не ограничава правото на защита на жалбоподателя, още повече, че както вече беше споменато – и актосъставителя, и административнонаказващият орагн стриктно са следвали законовите термини и понятия при описанието на нарушението; отделен е въпроса, че т.нар. „предложения“ в правните разпоредби, са въведени от практиката, нямат нормативен характер /за разлика от алинеите, точките и буквите в членовете/ и в този смисъл – не могат да обосноват допускането на нарушение на процесуалните правила, още по-малко – на съществено такова.

На следващо място, във връзка с възраженията на жалбоподателя относно доказателствата в подкрепа на твърдяното административно нарушение, следва да бъде отбелязано, че Наказателното постановление 4 съдържа ясно отбелязване, че се издава въз основа на актовата преписка по АУАН №316000/21.03.2022г., с актосъставител – инспектор О. К., т.е. именно в нея се съдържат доказателствата в подкрепа на нарушението, т.е. това законово изискване се явява удовлетворено. Впрочем, посочено е, че в подкрепа на доказаността на извършеното нарушение, е и CMR от 06.01.2022г., като несъстоятелно се счита, че това посочване е недостатъчно, за да обоснове извършването на превоза; впрочем, макар и въпрос по съществото на делото, тук следва все пак да бъде подчертано, че в същото CMR е налице подпис и печат на получателя по превоза. Вярно е, че от представените по административнонаказателната преписка доказателства не се установява, че водач на съответния т.а. е бил именно И. В. М., но това е въпрос по съществото на делото, не съставлява процесуално нарушение, но все пак следва да бъде подчертано, че този факт, така или иначе, се доказва от приетия по делото препис на Пътен лист №*** /л.107 от делото/. По-нататък, вярно е, че в АУАН/НП се сочи, че е направена справка в електронния регистър на ИА „АА“-СОФИЯ, но не могат да споделени възраженията на жалбоподателя, че не е ясно кога е направена тази справка и какво е нейното съдържание. Извършването на справка от електронен регистър, макар и да е препоръчително да бъде оформено документално, не е задължително, а съдържанието на справката ясно проличава от обстоятелствената част на АУАН/НП. Също така неоснователно се твърди, че е неясно на какво е бил свидетел А. Д., при положение, че е недвусмислено отбелязано, че е свидетел на установяване на нарушението, както и на съставяне на АУАН, което обстоятелство св.Д. потвърди и в хода на съдебното следствие. Също неоснователно се навеждат съображения в посока на това, че не са налице доказателства, че не е налице хипотеза по чл.6 ал.3 ЗАвП, тъй като от една страна, на доказване подлежат положителни, а не отрицателни факти, а от друга - от страна на актосъставителя или административнонаказващия орган изобщо не се твърди, наличието на подобна хипотеза. На следващо място, виждането, че не е посочено кой е допуснал извършването на твърдяния международен превоз на товари, също не може да бъде споделено, тъй като ясно и недвусмислено е отбелязано както в АУАН, така и в НП, че превозът е допуснат от Дружеството-жалбоподател. Що се отнася до възражението, че е налице непълноценна аргументация дали случаят е „маловажен“ или не, същото е неоснователно, тъй като административнонаказващият орган, макар и накратко, е отбелязал позицията си, че намира, че случаят не е „маловажен“, т.е. не може обосновано да се твърди допускането на процесуално нарушение в тази насока.