Решение № 119 от 27.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Кюстендил, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500251 по описа за 2022 година

С Решение № 260015 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 250/2021 г. по описа на РС- Кюстендил е признато за установено по отношение на М. И. М., с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., с ЕГН ********** и И. М. Л., с ЕГН **********, че В. Л. Ш., с ЕГН **********, Г. С.

Ж., с ЕГН **********, Д. С. А., с ЕГН ********** и Ц. Р. С., с ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г., с адрес на имота: гр.**, ул.“***“ №***, етаж **, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 83.00 кв.м., прилежащи части: мазе с площ от 4 кв.м, 1/3 ид.част от общите части и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ****, над обекта: няма, както М. И. М., с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., с ЕГН ********** и И. М. Л., с ЕГН ********** са осъдени да предадат на В. Л. Ш., с ЕГН **********, Г. С. Ж., с ЕГН **********, Д. С. А., с ЕГН ********** и Ц. Р. С., с ЕГН **********, владението върху описания в предходния абзац недвижим имот.

Със същото решение В. Л. Ш. е осъдена да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 8 000 лв., представляваща съразмерна с правата й /2/6 ид.части/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 24 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане; Г. С. Ж. е осъден да заплати на М. И. М., действащ лично и 1 със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 4 000 лв., представляваща съразмерна с правата му /1/6 ид.част/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 12 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане; Д. С. А. е осъден да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 4 000 лв., представляваща съразмерна с правата му /1/6 ид.част/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 12 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане; Ц. Р. С. е осъдена да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 8 000 лв., представляваща съразмерна с правата й /2/6 ид.части/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 24 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане.

С решението на районен съд е признато в полза на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС върху процесния недвижим имот до заплащане от страна на В. Л. Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р.

С. на присъдените в предходните абзаци суми.

Решението е постановено с участие на трето лице- помагач на страната на ответниците М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л. и И. М.

Л.- А. Х. М..

М. И. М., действащ лично и със съгласието на своя баща И. М. Л. и И. М. Л., ЕГН **********, чрез АД „****.“, представлявано от съдружника адв. С. К., са подали срещу посоченото по- горе решение въззивна жалба, с която го обжалват в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС. Искат отмяната му в тази част и постановяване на друго, по силата на което да бъде отхвърлен иска.

Претендират присъждане на сторените в производството разноски.

Въззивниците обосновават извод за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, произтичаща от постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, както и при изначална липса на мотиви, водеща до неговата необоснованост. Сочат, че районният съд необосновано е приел за неоснователно възражението им за придобиване на собствеността върху процесния имот по давност, в хипотезата на чл.82 ЗС – чрез присъединяване към упражненото от 01.11.2019 г. владение и владението на праводателя им А. М.. Твърдят, че доколкото ответниците в настоящото производство не са били конституирани като страни по гр.д.№455/2020 по описа на КнРС, то по аргумент от чл.298, ал.1 ГПК, решението по същото им е непротивоставимо. Въззивниците приемат също, че с производството по гр.д.

№455/2020 г. не е била прекъсната придобивната давност върху процесния имот, тъй като с последното е било признато, че А. М. не е собственик на процесния имот, доколкото същата действително към този момент не е била собственик или владелец на имота.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – В. Л. Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц.

Р. С., чрез пълномощника адв. С. Л.а, са депозирали отговор по въззивната жалба, чрез който оспорват твърденията в нея като неоснователни. Излагат подробни аргументи в тази насока.

В. Л. Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р. С. чрез пълномощника си адв. С. Л.а са подали въззивна жалба срещу посоченото по- горе решение, с която го обжалват в следните части: с която В. Л. Ш. е осъдена да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 8 000 лв., представляваща съразмерна с правата й /2/6 ид.части/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 24 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане; с която Г. С. Ж. е осъден да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 4 000 лв., представляваща съразмерна с правата му /1/6 ид.част/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 12 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 2

16.03.2021г. до окончателното изплащане; с която Д. С. А. е осъден да заплати на М. И.

М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 4 000 лв., представляваща съразмерна с правата му /1/6 ид.част/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 12 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане; с която Ц. Р. С. е осъдена да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л., сумата от 8 000 лв., представляваща съразмерна с правата й /2/6 ид.части/ увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 24 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане; с която в полза на М. И.

М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л. е признато правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС върху гореописания имот до заплащане от страна на В. Л.

Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р. С. на присъдените суми; с която ищците са осъден да заплатят на М. И. М., действащ лично и със съгласието на баща си И. М. Л. деловодни разноски в размер на 2 600 лева.

Жалбоподателите изразяват становище за неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Считат, че липсва анализ както на гласните доказателства, така и на писмените такива. Сочат, че е допуснато процесуално нарушение от съда при изготвянето на доклада по иска с правно основание чл.72 ЗС и разпределението на доказателствената тежест. Заявяват, че част от подобренията не са били необходими за поддържането на процесния имот. Неправилното приложение на материалния закон, според жалбоподателите, било относимо към извода на районния съд, че М. М. има качеството на добросъвестен владелец и в този смисъл има всички права на такъв.

Доколкото съдът не бил обсъдил наведените съображения от отвениците по иска с правно основание чл.72 ЗС за неоснователност на същия, последните обстойно се излагат отново и във въззивната жалба. Сочат, че при осъществена евикция, продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена, да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. В тази насока се цитира ТР №1/02.07.2021 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2019 г. Оставяйки без коментар това възражение, районният съд бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Претенцията за подобрения била неоснователна и доколкото последните не били лично заплатени от ищеца по насрещния иск М. М., а били извършени със средства, предоставени от неговия дядо. Оспорват извода на районния съд, че е без значение кой е заплащал подобренията, тъй като целта била да влязат в патримониума на владелеца, за който се смятало към онзи момент, че е собственик.

Позовават се на ППВС 6/27.12.1974 г., където е прието, че право на подобрения в чужд имот има само владелеца, а не и държателят.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна, чрез пълномощника адв. К., депозира отговор по въззивната жалба, оспорвайки нейната основателност.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът счита, че въззивните жалби са допустими, тъй като изхождат от страни в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

3

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

По делото е установена следната фактическа обстановка

Видно от Нотариален акт №***, т.***, рег.№***, д.№*** г. е, че К. Л. И. е дарил на сестрите си В. Л. Ш. и Ц. Л. Жеравска, както и на племенницата си Ц. Р. С., при равни права, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в триетажна масивна жилищна сграда, представляващ целият трети етаж, със застроена площ от 83 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, коридор и две тераси, ведно с прилежащите към етажа: стълбищна клетка, мазе със застроена площ от 4 кв.м., както и заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата, построена в УПИ- парцел III, пл.

№913, кв.270, при съседи: пл.“***“, парцел ***, имот пл. №№***, парцел ***, имоти пл. №№ *** и парцел *** пл.№***, като дарителят К. Л. И. е запазил за себе си правото на ползване и обитаване на имота. Съгласно КККР на гр.Кюстендил процесният имот е индивидуализиран като самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****, с адрес на имота в гр***, ул.“***“ №12, етаж 3, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 83.00 кв.м., прилежащи части: мазе с площ от 4 кв.м, 1/3 ид.част от общите части и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *****, над обекта: няма.