Решение № 8 от 22.01.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Търговище, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500278 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по в.гр.д.№278/2023г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба на ответницата В. А. Ю. от с.П., общ.Омуртаг против решение №88/19.09.2023г., постановено по гр.д.

№419/2020г. по описа на Районен съд-Омуртаг, с което е осъдена да заплати на Министъра на земеделието и храните, представляващ МЗХГ-гр.София, действащ чрез пълномощника си С.Л.Е. - директор на ОД „Земеделие“ Търговище сумата 4 197.85 лв., представляваща законна лихва за периода от 19.09.2018г. до 29.12.2020г. върху сумата от 18 140.51 лв.-главница по договор за аренда от 03.08.2012г., която ответницата е била осъдената да заплати на ищеца с влязло в сила на 13.04.2020г. решение № 23/22.03.2019г. по гр.д.№ 374/2018г. по описа на РС - Омуртаг, ведно със законната лихва върху сумата от 18 140.51лв. от 30.12.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 167.91 лв.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

1

Предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата , че с влязло в сила на 13.04.2020г. р ешение №23/22.03.2019г., постановено по гр.д.№374/2018г. по описа на Районен съд-Омуртаг, потвърдено с решение №99/ 19.06.2019 г. по в.гр.д.№173/2019г. по описа на Окръжен съд Търговище, ответницата е осъдена да заплати на МЗХГ-гр.София сумата в размер на 18 140.51 лв., представляваща дължими арендни вноски по договор за аренда от 03.08.2012г. и лихва за забава в размер на 5 459.52 лв. за периода 02.05.2015г.-18.09.2018 г., но до настоящия момент длъжникът не е изпълнил паричните си задължения, поради което му дължи и обезщетение за последващата забава относно главницата за периода 19.09.2018г.-29.12.2020г. в размер на 4 197.85 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2020г. до окончателното плащане.

Ответницата оспорва иска с възражения за липсата на парични средства за погасяване на задълженията, а пред въззивия съд- и с възражение за изтекла погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В конкретния случай, с влязло в сила р ешение №23/22.03.2019г., постановено по гр.д.№374/2018г. по описа на Районен съд-Омуртаг, потвърдено с решение №99/ 19.06.2019 г. по в.гр.д.№173/2019г. по описа на Окръжен съд - Търговище, ответницата е осъдена да заплати на МЗХГгр.София сумата в размер на 18 140.51 лв., дължими арендни вноски по договор за аренда от 03.08.2012г. и лихва за забава в размер на 5 459.52 лв. за периода 02.05.2015г. -18.09.2018 г., но до настоящия момент не е изпълнила паричните си задължения, поради което дължи на ищеца и обезщетение за последващата забава относно главницата за периода 19.09.2018г.-29.12.2020г. в размер на 4 197.85 лв., съгласно приложената счетоводна справка.

Липсата на парични средства за погасяване на задължението не изключва имуществената отговорност за забава, а дори късното възражение за изтекла погасителна давност да бе своевременно направено в 1-месечния срок за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК, то от 19.09.2018г.

2 до датата на предявяване на иска -23.12.2020г. не е изтекъл предвидения в чл.111, б.“в“ от ГПК 3-годишен срок на посочената давност, поради което възраженията на ответницата са неоснователни, претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена, обуславящо потвърждаване на обжалваното осъдително решение на първоинстанционния съд, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №88/19.09.2023г., постано-вено по гр.д.

№419/2020г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3