Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3916 от 21.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6263/2021
Вид
Решение № 3916
Подписан
21.12.2022
В сила
22.04.2023
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3916 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100106263 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от С. И. К. срещу И. Д. П. и В. В. Е., субективно съединени искове, с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат при условията на солидарност сумата от 400000,00евро, представляваща цена по договор за продажба на акции от капитала на С.И. /К./ Ко Лимитид, с нотариална заверка на подписите с peг. № 12855 на нотариус Р.Р. , с peг. № 203 от НК и район на действие СРС, ведно със законната лихва върху вземането считано от 29.10.2020 г. до окончателното му изплащане, като в условията на евентуалност - за признаване задължението на ответниците разделно като ответникът И. Д. П. дължи сумата от 333333,33евро, а ответникът В. В. Е. – сумата от 66666,67евро, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.10.2020 г., до окончателното им изплащане. / С молба от 09,09,2022год. е уточнено вземането за обезщетение за забава да е в размер на 2111,11евро/.

Релевират се доводи, че страните по делото са били акционери в капитала на следните дружества И.А.Г. Лимитид, К., С.И. /К./ Ко Лимитид, К. и ВИТОША АУТО /К./ Лимитид, К.. С оглед прекратяване на взаимоотношенията помежду им се споразумели ищцата да продаде акциите си в тези дружества на ответниците. С договор, с нотариална заверка на подписите peг. № 12855 на нотариус Р.Р. с peг. № 203 от НК и район на действие СРС, ищцата е продала на ответниците акциите си в С.И. /К./ Ко Лимитид срещу цена от 500000,00евро. Сумата от 100000,00 евро е била заплатена при подписване на договора.

Уговорено е остатъкът от 400000,00евро да подлежи на плащане в срок от 40дни от поранната от следните две дати и при настъпване на следните условия:

1

-датата, на която влезе в сила решение, определение или друг акт на съд, по силата на който имуществената санкция, наложена на „И.К.“ ЕООД, съгласно Решение № 1292 от 6.11.2012 г., на КЗК по преписка № K3K-1352/2011 г., бъде отменена или другояче бъде постановено или се окаже, че същата няма да бъде дължима от страна на „И.К.“ ЕООД или собственика на същото дружество;

-или изтичане на 2 години от датата на подписването на договора;

В договора е предвидено, че в случай преди изтичането на 2 години от датата на подписването на договора е постановено и влязло в сила решение на съда, по силата на което „И.К.“ ЕООД следва да заплати имуществена санкция, тогава сумата от 400000,00евро ще бъде намалена със сума в размер на 6% от размера на наложената имуществена санкции, но с не повече от 200000,00 евро. В този случай намалената задържана сума следва да бъде преведена на С. К. в срок до 40 дни от влизане в сила на решението на Върховния административен съд. Посочва се, че на 18,09,2020год. са изминали 2 години от датата на подписване на договора за прехвърляне на акциите, поради което е било реализирано условието на договора, като изискуемостта на вземането за цената е настъпила на 28,10,2020год. В същото време, Решение № 1292 от 6.11.2012 г., на КЗК по преписка № K3K-1352/2011 г. не е влязло в сила, поради което на ищцата се дължи пълния размер на цената по договора. Поддържа се, че ищцата надлежно е изпълнила задълженията си по договора.

От страна на ищцата е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основан което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 56805/2020 г. на СРС. В срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са упражнили правото си на възражение, обстоятелство обуславящо правен интерес от установителната искова претенция. С влязло в сила определение от 09,07,2021год. по ч.гр.д. № 5646/2021 г. на СГС, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издаденият изпълнителен лист, в частта за солидарното осъждане на длъжниците, като е потвърдено в частта за разделната им отговорност, при дължима от длъжника И. Д. П. сума от 333333,33 евро и от В. В. Е. - 66 666.67 евро. Въпреки това и с оглед съществуването на заповед за изпълнение е налице правен интерес от установителната искова претенция, вкл. в частта за установяване на солидарната отговорност на ответниците.

/Решение № 1/10, 04, 2018 г. по т.д. № 335/2017 г. ІІ, ТО на ВКС/. Същата е депозирана в срока по чл. 415 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответниците И. Д. П. и В. В. Е., в срока по чл. 131 от ГПК, не са подали отговор на исковата молба.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено Споразумение от 06,08,2018г., с нотариална заверка на подписите, с рег. № 10614/06,08,2018г. на Р.Р. – нотариус /л.9/, сключено между ищцата и ответниците с цел корпоративно преструктуриране на посочените в него дружества, сред 2 които и С.и. К.К.Л., в което дружество страните са били акционери. По силата на споразумението т.5,1,1 С. К. е поела задължение за продажба на И. П. на 50 акции, всяка с номинал 1,71евро, ведно с всички права и вземания произтичащи от тях или 5% от капитала на дружеството, а на В. Е. 10 акции, всяка с номинална стойност 1,71евро или 1% от капитала на дружеството при обща цена в размер на 500000евро, като в т.5,3; 5,3,1 и 5,3,2 е посочено при какви условия следва да бъде извършено плащането.

С договор за продажба на акции от капитала на С.И./К./Ко лимитид от

18,09,2018год., с нотариално удостоверяване на подписите, с рег.№12855 от 18,09,2018год., е видно, че Продавачът продава и прехвърля на купувачите/ответници/ собствените си 60 обикновени акции на стойност 1,71евро, които представляват 65 от капитала на С.и. К.К.Л..

Купувачът И. П. купува 50 акции, които представляват 5% от капитала.

Купувачът В. В. Е. купува 10 обикновени акции, които представляват 1% от капитала.

Продажната цена съгласно чл.3,1 от договора е формирана от 100000евро, платима от купувачите на продавача по банков път, чрез доверителна сметка на нотариус съгласно договор от 06,08,2018год. като сумата е депозирана от купувачите по доверителната сметка преди подписване на договора-чл.3,1,1.

Съгласно чл.3,1,2 от договора сумата от 400000евро е платима в срок до 40 дни от по-ранната от следните две дати и при описаните условия:

-датата, на която влезе в сила решение, определение или друг акт на съд, по силата на който имуществената санкция, наложена на „И.К.“ ЕООД, съгласно Решение № 1292 от 6.11.2012 г., на КЗК по преписка № K3K-1352/2011 г., бъде отменена или другояче бъде постановено или се окаже, че същата няма да бъде дължима от страна на „И.К.“ ЕООД или собственика на същото дружество;

Или

-изтичане на 2 години от датата на подписването на договора;

В чл.3,1,2,1 е предвидена възможност за намаляване на продажната цена с 6 процента от наложена имуществена санкция, но не повече от 200000евро при посочените условия, което не се твърди и установява по делото. При служебна справка по д.

№3963/2017год. на ВАС/стр.21/, е видно да е постановено решение №7559/23,06,2021год., с което е отменено решение №1292/06,11,2012год. постановено от КЗК по преписка №КЗК и делото е върнато на КЗК за произнасяне по мотивите на съдебният акт.

От 2 броя „документи за прехвърляне на акции“ с дата 18,09,2018год. е видно С. К. да е прехвърлила на ответниците срещу 416666,67евро изплатено от И. П. и 83333,33евро, изплатено от В. Е. процесните 60 акции от С.и. К.К.Л../стр.23 и стр.24/.

С приемо-предавателен протокол от 18,09,2018год. ищцата е предала на П. сертификат №14/14,10,2016год. за 60 броя обикновени акции с поредни номера от 151-210 от капитала на дружеството.

3

От удостоверение №НЕ 155933/12,04,2019год., е видно акционери в С.и. К.К.Л. да са В. Е. с 60 броя акции и И. П. с 940 акции.

При така установената фактическа обсатновка съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че страните са акционери в редица търговски дружества- И.а.г.л. К., С.И. К.К.Л. и В.а.К.л., Д. А.П. ЕООД и П.л. ООД. С цел преструктуриране на дружествата е подписано споразумение от 06,08,2018год., с което ищцата е поела задължение за прехвърляне на притежаваните от нея 60 акции в С.и. К.К.Л. на И. П. и на В. Е.. Условията и цената на продажба са посочени в р.пет, т.5,1 до т.5,7 от споразумението. В т.9,2,2 от споразумението е посочено какви документи следва да подпишат страните във връзка с продажбата на акциите-договор за покупко-продажба, джира, приемо-предавателен протокол на оригинала на сертификат, удостоверяващ правата й като акционер в дружеството, брой, номинала и поредните номера на предаваните акции. В изпълнение на чл.9,1 от споразумението на 18,09,2018год. на същата дата подписан процесния договор за продажба на акции с нотариална заверка на подписите и 2 броя документи за прехвърляне на акции в полза на И. П. и В. Е.. Подписан е и приемо-предавателен протокол за сертификата за 60 броя акции с номера от 151-210 от капитала на дружеството.

При така установените фактически обстоятелства настоящият състав намира за ищцата да е възникнало вземане за част от продажната цена в размер на 400000евро като К. е изпълнила договорното задължение по прехвърляне на акциите, което не се оспорва от ответната страна, и е удостоверено с приложеното удостоверение от Министерство на енергетиката, търговията и индустрията, отдел Търговски регистратор и официален съдияизпълнител Никозия, от което е видно акционери в дружеството да са само ответниците по делото.

За установено по делото съдът приема да е настъпила изискуемостта на вземането, с оглед уговорените условия.

Макар и да не се установи настъпването на условието по чл.3,1,2, б.“а“ от договора, вр.чл.3,1,2,1, в който случай дължимата продажна цена от 400000евро следва да бъде намалена, но с не повече от 200000евро, то доколкото е настъпило условието по б.“б“, а именно изтичане на 2 години от подписване на договора, съдът приема задължението да е изискуемо считано от 29,10,2020год., вкл. към датата на заявлението пред СРС 16,11,2020год. Съдът намира този извод да не се опровергава от посоченото в „документи за прехвърляне на акции“, подписано от ищцата, в което посочва дължимата цена да е изплатена. Същото не съставлява признание на неизгоден за страната факт относно погасяване на вземането. Извод в тази насока се обосновава от цялостния анализ на доказателствата и договорките между страните, от които е видно подписването на документите да е условие по споразумението от 06,08,2018год., но с оглед договорените условия за плащане да не е извършено на посочената дата 18,09,2018год. Отделно от това е видно плащането да се извършва посредством доверителна сметка пред нотариус, като 4 внесената продажна цена споразумението. за процесната продажба на акции е

100000евро-чл.8,2,2 от

От ответникът, чиято е доказателствената тежест не са ангажирани доказателства за извършеното плащане, поради което съдът приема остатъкът от продажната цена да е дължима.

Ответникът И. П. дължи сума в размер на 416666,67евро, а В. Е. сума в размер на 83333,33евро. С оглед съотношението на дължимата между двамата длъжници сума дължима от И. П. е сумата от 333333,33евро, а от В. Е. е 66666,67евро.

С оглед изискуемостта на задължението, ответниците дължат обезщетение за забава, считано от 29,10,2020год. до датата на заявлението 16,11,2020год. Размерът на задължението определен от съда по реда на чл.162 от ГПК е 1759,26евро обезщетение за забава върху главницата от 333333,33евро и обезщетение в размер на 351,85евро върху главницата от 66666,67евро.

/Съдът намира да е налице правен интерес от установителната искова претенция за обезщетение за забава и по отношение на ответника Е., въпреки отмененото разпореждане за незабавно изпълнение, в частта за лихва за забава и обезсилване на ИЛ в тази част, тъй като не е налице отмяна на заповед за изпълнение. Обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, произтичащо от отмяна на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение, не засяга издадената заповед за изпълнение, която в тази част е годно изпълнително основание при уважен установителен иск./