Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 25.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3175/2024
Вид
Решение № 195
Подписан
25.02.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.ова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300503175 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба на „ПИМК“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. *****, местно „*****“ № 43А, подадена чрез пълномощника адвокат Б. А., против Решение № 3548 от 10.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15134/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., с което „ПИМК“ ООД е осъден да заплати на Д. Р. Д., ЕГН ********** от гр. *****, действащ чрез настойника си Й. Р.а И.ова, ЕГН **********, сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 200, ал.

1 във връзка с ал. 4 от КТ за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие смъртта на баща му Р. Д. Д., ЕГН **********, настъпила вследствие на трудова злополука, претърпяна на 18.02.2022 г., която злополука е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ **** № 5104-15133/29.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 18.02.2022 г., до окончателното изплащане на дължимите суми.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания акт. Поддържа се, че районният съд неправилно е възприел, интерпретирал и оценил фактите и обстоятелствата по случая при определяне на размера на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД – „по справедливост“, като съдът е следвало да допусне изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза за установяване състоянието на ищеца. Оспорва се 1 като завишен определеният от съда размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като се счита, че същият е неправилно изчислен, тъй като получените от ищеца обезщетение в размер на 34 786,30 лева е следвало да се приспаднат от претендираните 120 000 лева. Поддържат се доводите за съпричиняване от страна на пострадалия поради груба небрежност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение по същество, с което да се присъди обезщетение, чийто размер е съобразен със съпричиняването и с принципа на справедливостта. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Р. Д. чрез пълномощника му адвокат И. К., с който се оспорва същата като неоснователна. Оспорват се наведените от жалбоподателя доводи за неправилно възприемане, интерпретиране и оценка на фактите и обстоятелствата по случая, несправедливост на размера на обезщетението и наличие на съпричиняване. Искането е да бъде отхвърлена жалбата и да бъдат присъдени деловодните разноски.

Постъпило е становище и от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** – трето лице помагач на ответната страна, чрез пълномощника адвокат Б. Н., с което се застъпва становище за основателност на въззивната жалба и се иска отмяна на обжалваното решение.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.

Р. Д., представляван от неговия настойник Й. Р.а И.ова, против „ПИМК“ ООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева (след допуснатото от първата инстанция увеличение на иска), причинени от смъртта на неговия баща Р. Д. Д., загинал при трудова злополука, настъпила на 18.02.2022 г. на ферибота ***** „*****“, плаващ в гръцки териториални води по курс от Игуменица (Гърция) до Бриндизи (Италия), ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието – 18.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ПИМК“ ООД чрез пълномощника си адвокат Б. А. е оспорил иска по основание и размер.

Оспорил е фактическите обстоятелства около настъпване на трудовата злополука и е въвел възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице с оглед обстоятелството, че е останал да нощува в кабината на управлявания от него товарен автомобил, а не е използвал предвидените за нощувка на пътниците корабни каюти.

По искане на ответника по делото е конституирано трето лице помагач, а именно: ЗАД „Алианц България“ АД, с когото ответникът-работодател има 2 сключена застраховка „Отговорност на работодателя“.

От фактическа страна между страните не се спори, че към момента на смъртта на Р. Д. Д. същият е работил по трудово правоотношение в „ПИМК“ ООД на длъжност „****“, че смъртта му е настъпила в резултат от трудова злополука, предизвикана от пожар, избухнал на ферибота ***** „*****“, както и че ищецът е син и законен наследник на загиналия.

Ищецът е със 100 % намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено, с диагноза: *****. *****. ***** /46ХУ/47ХУ/, определена с ЕР на ТЕЛК № 4080/203 от 06.12.2004 г.

Поставен е под пълно *****ение с решение по гр.д. № 3354/2008 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Според признанията в исковата молба за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на баща му на ищеца е изплатена сума в размер на 34 786,30 лева, от които 10 000 евро или 19 558,30 лева по споразумение с корабособственика Grimaldi Euromed S.p.A. и 15 228 лева от застрахователя на работодателя.

Свидетелката Б. Б. М.-И.ова, свекърва на сестрата на ищеца, установява, че познава същия от 2014 г., когато майка му починала. Оттогава той станал част от тяхното семейство. Първоначално живял със сестра си Й. в *****, а от 2021 г., след като сестра му заминала със семейството си за М., бил настанен в хоспис в гр. Т.. Преди да бъде настанен в хосписа той бил физически активен, ходел, били заедно на почивки, по заведения и по екскурзии. Можел да се храни сам, говорел, но комуникацията му зависела от човека, с когото общува.

Много обичал да гледа телевизия, сам сменял каналите. Когато се родила племенницата му Д., той преливал от любов към нея, седял до креватчето й и я гледал влюбено. Когато тя пораснала, започнал да си играе с нея. В интелектуално отношение бил като малко дете. Когато майка му починала, той изпаднал в ступор, около 10 дни бил в някаква кома, но оцелял. Затова когато починал баща му, свидетелката предложила на сестра му да не му казват. От 2014-2015 г. ищецът не поддържал връзка с баща си, като контактите помежду им били ограничени по инициатива на сестра му. През този период от време бащата на ищеца не бил търсил връзка с него, но от преживялата му съпруга В. знаела, че той много тежко възприемал това да е разделен от децата си. Докато ищецът все още живеел В ****, баща му поддържал връзка с него и му носел любимата храна. На няколко пъти след смъртта на баща му показвали на ищеца снимки с него. Когато видел образа на баща си, той грейвал, като последният път дори погалил с ръка екрана на телефона. Ищецът имал специално отношение към съпруга на свидетелката, все едно виждал в него фигурата на бащата. В хосписа свидетелката посещавала ищеца всяка седмица, дори по два пъти седмично. Носели му храна и лекарства. Ищецът посещавал детска градина, но не и училище. Не можел да чете и пише. Говорел, но той си преценявал какво да каже.

Свидетелят С. В. С., в служебни отношения с ответника, установява, че 3 за инцидента с ферибота първо им се обадили от пристанището. Отишли веднага на сутринта. След като свалили ш. от кораба, установили, че Р. го няма. По принцип при паркирането на камиона във ферибота ш. трябвало да слезе и да отиде в каютата. Камионът на Р. бил на първа палуба. Тя се затваряла почти херметически, тъй като била под нивото на водата. Камионите ги извадили повече от месец след инцидента. Тялото на Р. било намерено в кабината на камиона. За паркирането на камионите във ферибота отговарял помощният персонал. Служителите насочвали къде да се паркира и да се слезе. Най-вероятно Р. не бил слязъл от камиона, защото при това паркиране било трудно да се качиш, ако вече си слязъл. За ш. били резервирани каюти, като всяка каюта била за четирима. Служителите на ферибота, които отговаряли за паркирането, казвали на ш. да слязат от камионите. Ако някой не бил слязъл, би трябвало да извикат капитана или някой друг, който да му направи забележка. На фериботите имало инструкции на различни езици, че трябва да се слезе.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на същото въззивният съд съгласно чл. 269 от ГПК е ограничен от възраженията, посочени във въззивната жалба.

Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от трудова злополука.

Основателността на иска предполага съществуване на валидно трудово правоотношение между ответника-работодател и пострадалото лице, претърпяна злополука, призната за трудова, и настъпили неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Тежестта да установи тези правнорелевантни факти при условията на пълно и главно доказване е на ищеца.

По делото е безспорно наличието на трудово правоотношение към датата на злополуката и признаването й за трудова по надлежния ред.

Спорни по делото с оглед възраженията във въззивната жалба са въпросите за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и намаляване на отговорността на работодателя поради съпричиняване.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно т. 1 от ППВС № 4/1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Вредите могат да бъдат настоящи и бъдещи, могат да настъпят веднага в момента на увреждането, но могат да настъпят и след това. Но и в единия, и в другия случай те подлежат на обезщетение, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По общото правило на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди нямат 4 парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г., доразвита от актуалната практика на ВКС, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с всеобхватна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при причиняване на смърт, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на обстоятелствата, от значение за прилагане на принципа за справедливост, а и извършване на цялостната им оценка от решаващия съд.

Естествено и житейски оправдано е ищецът, като син на починалия, да изпитва болка и страдание от смъртта му. Специфичното му здравословно състояние, свързано с невъзможност за пълноценна комуникация и дефицити в интелектуалното му развитие, довело до поставянето му под ****, не е основание да се приеме, че той е лишен от чувства и не би могъл да търпи морални вреди. Напротив от подробните показания на свидетелката М.-И.ова, имаща непосредствени наблюдения от поведението на ищеца, се установява, че същият е в състояние да изпитва чувства като обич, радост, щастие, тъга и мъка, и може да ги изразява външно. С оглед увреденото здраве на ищеца, в т.ч. ****, и предвид обстоятелството, че към настоящия момент на същия не е съобщено за смъртта на баща му, при определяне на обезщетението за вредите, търпени от него, водещо значение трябва да има обективният подход, а не преценката за предполагаемите му субективни изживявания.