Решение № 1611 от 19.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. Русе, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520102879 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, а в условията на евентуалност искове по 79 във вр.чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД..

Ищцовото дружество “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, чрез процесуалния си представител твърди, че на 26.01.2017г. е сключило Договор за потребителски паричен кредит № PLUS14420504 с ответника, по силата на който му предоставило в заем сумата от 20 000.00 лева.

В чл.2 от договора страните договорили, че при подписване на договора кредитополучателят дава своето изрично съгласие, от общата сума, посочено в поле „Общ размер на кредита” /20 000.00 лева/, кредиторът да удържи сумата от 3 237.78 лева за погасяване задължение на ответника по договор за кредит № PLUS-01708431, което било и направено. Към главницата по кредита е била начислена и застрахователна премия в общ размер на 9 000.00 лева, с която е застраховано вземането по кредита чрез застраховка „Защита на плащанията. В чл.2 от договора за кредит е договорено и че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, която в случая е 500.00 лева, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, а таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „такса ангажимент” от общия размер на кредита. Договорът бил сключен при лихвен процент от 9.74% и ГПР в размер на 10.85%, като договорната /възнаградителната/ лихва по него е в размер на 10 950.80 лева и общата парична сума, който ответникът следвало да върне по сключения договор за потребителски паричен кредит е в размер на 40 450.80 лева. К. З. на основание така сключения договор се задължил да върне получената в заем сума на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 337.09 лева, като крайния 1 срок за погасяване на задължението е на 05.02.2027г. В чл.5 от договора е предвидено, че при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Сумата, предмет на договора било приведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. К. З. преустановил плащането на вноските по кредита на 05.11.2018г., като към тази дата са били заплатени само 20 броя от месечните погасителни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече вноски,считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.12.2018г., и от тази дата вземането по договора е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до длъжника. К. З. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 05.12.2018г., когато вземането е станало предсрочно изискуемо до 16.01.2021г. в общ размер на 3 695.50 лева. Ответникът е останал да дължи по договора сумите от 18 276.98 лева – главница; 8 454.11 лева – възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г. -05.02.2027г . и 3 695.50 лева – лихва за забава върху главницата за периода 05.12.2018г.- 16.01.2021г. За тези суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 379/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 18 276.98 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS14420504/26.01.2017г.; 8 454.11 лева – възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г. 05.02.2027г . и 3 695.50 лева – лихва за забава върху главницата за периода 05.12.2018г.16.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 379/2021г. по описа на РРС. В условията на евентуалност, при отхвърляне на положителния установителен иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми. Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Ответникът К. Х. З. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК – като сключен в противоречие със закона и добрите нрави. Процесният договор за потребителски кредит съдържа клаузи, които нарушават правата на ответника като потребител, както и неточности и неясноти, относно основните елементи от договора, 2 представляващи нарушения на ЗПК. В т.2 от договора е посочено, че кредитополучателя дължи „такса ангажимент” в размер на 500.00 лева, както и че от сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита” кредитора ще удържи сума в размер на 3 237.78 лева за пълно погасяване на договор с № PLUS-01708431. С посочените суми се намалява размера на получената от ответника парична сума по кредита и тази сума е различна от посочената в договора „Общ размер на кредита”. Според допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ размер на кредита” е общата сума предоставена по договор за кредит. В случая тя е помалка от посочената в договора и ответника е получил като размер по кредита по-малка сума от договорената. Налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК. Според т.3 от договора, е посочено, че „предоставянето на посочената в предходния член сума, съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема ...”, неясно, но по пътя на тълкуването, отнася се до сумата в поле „Общ размер на кредита”, кредитора не е изпълнил изцяло своето задължение за предоставяне на кредит в посочения размер 20 000.00 лева, а в по-малък размер – 16 262.22 лева. Представеният погасителен план е неясен и неточен относно размера на дължимата надбавка, какво се включва в нея, както и относно размера на дължимата част от главницата по месеци. Няма яснота и не са посочени точно какви разходи са предвидени във връзка с определяне процента на ГПР, липсва конкретност относно начина, по който е формиран посочения ГПР. Неясното определяне на ГПР е основание за нищожност на договора съгласно чл.22 от ЗПК. „Такса ангажимент” и заплащането на кредит на покупка на застраховка „Защита на плащанията” се явяват разходи за кредитополучателя. Не са посочени какви разноски ще бъдат направени от кредитора, които са включени и ще се дължат от ответника – кредитополучател по представения потребителски кредит, както и надбавките, които се дължат при предсрочна изискуемост на кредита. Според т.5 от договора за потребителски кредит № PLUS-14420504/26.01.2017г. предсрочна изискуемост на вземането на кредитора спрямо кредитополучателя настъпва от падежната дата на втората непогасена вноска, а именно след 05.2.2018г., ако се вземе в предвид, че платената сума през месец януари 2019г., съгласно извлечение по кредит PLUS14420504 се счита за платена месечна вноска за м.октомври 2018г. Въпреки това е необходимо кредитополучателя да бъде уведомен, за да има действие спрямо него настъпилата предсрочна изискуемост на задължението за заплащане на целия кредит, а данни за това няма по делото. Представената от ищеца „последна покана” от 13.05.2019г. не е доказателство, че ответника по делото е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. От момента, в който вземането стане изискуемо се дължи само законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост върху непогасената главница. Това е размера на вземането на кредитора. В случая ищцовото дружество претендира заплащане на възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 05.02.2027г. в размер на 8 454.11 лева и заплащане на мораторна лихва за периода от 05.12.2018г. до 16.01.2021г. в размер на 3 695.50 лева. Тези претенции са неоснователни и недължими, и предпоставят обогатяване на ищеца без основание. В исковата молба е посочено, че към дата 05.11.2018г. са погасени 20 месечни вноски, за които съгласно представения договор и погасителен план към него е заплатена главница в размер на 2 098.84 лева, като оставащата главница е в размер на 3

17 901.16 лева. От нея трябва да бъдат приспаднати сумите от 500.00 лева „такса ангажимент” и 3 237.78 лева за погасяване на договор с № PLUS-01708431, които не са предоставени на ответника – кредитополучател и за които същия не дължи лихви и връщане, тъй като не ги е получил като част от паричния потребителски заем. Сумата за главница е 14 163.38 лева, а претендираната от ищеца е 18 276.98 лева.

От фактическа страна:

На 26.01.2017г. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS14420504 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и кредитополучателя З.. Съгласно договора, на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 20 000.00 лева.

Кредитополучателят се е задължил да погаси заема на 120 равни месечни вноски, всяка по 337.09 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема, заедно с оскъпяването й с годишния процент на разходите - 10.85 %, годишния лихвен процент - 9.74 %, такса ангажимент-500.00 лева и застрахователна премия-9000.00 лева.По делото е представен и сертификат №PLUS-14420504/л.61/, в който се сочи, че същият удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат К. Х. З. по застраховка „Закрила на плащанията“ в качеството му на кредитополучател. В сертификата са посочени покритите рискове, начина на определяне на застрахователната премия, застрахователната сума и срока на застраховката. Сертификатът е подписан от „застрахован“ и „кредитор“.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира, предвид специалните знания на вещото лице. В експертизата е посочено, че по силата на процесния договор, ответника е получил от ищеца на посочена от него сметка сумата от 16262.22 лева. Остатъкът от отпуснатата главница в общ размер от 20 000.00 лева е удържан от ищеца, съгласно договора, като плащане по друг кредит/3237.78 лева/ и за „такса ангажимент“/500.00 лева/.Ответникът е заплатил по процесния кредит общо сумата от 6744.71 лева, които са отнесени, както следва: 1983.02 лева-главница, 2996.69 лева-договорна лихва и 1765.00 лева-застрахователна премия. След 01.03.2019г. ответникът е преустановил плащанията по договора. Вещото лице е изчислило и размерите на дължимите се към настоящия момент суми по договора, идентични с дължимите се към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно:18016.98 лева-главница, 260.00 лева- застрахователна премия, 8 454.11 лева-договорна лихва и 3873.96 лева –лихва за забава.

От правна страна:

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.