Решение № 2202 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2202 гр. С., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ИНА М. К.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110135855 по описа за 2022 година

Предявени за разглеждане искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. И. Г. и М. А. Г. срещу „Сейлс Сървисиз“ ООД, Ф. И. И., И. Г. З. и А. С. Г., като са предявени искове, както следва: 1/ по чл. 108 ЗС с искане за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците П. Г. и М. Г. са собственици на УПИ с площ от 570 кв.м., съставляващ парцел и на 6/20 ид. ч. от реална част на ПИ № 1495, кв. 100 по плана за гр. С., кв. 100, местност „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, с площ 216 кв.м., която реална част е ограничена на запад от границата на У и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху реална част от 20 кв.м. в УПИ II-1495 и реална част от 180 кв.м. от реална част от ПИ № 1495, кумулативно съединен с 2/ иск по чл.

109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка построена в имота на ищците ограда.

Ищците П. Г. и М. Г. твърдят, че са съсобственици на два недвижими имота - на УПИ парцел по плана за гр. С., местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“ с площ от 570 кв.м. и на ПИ , с площ 2308 кв.м., находящ се в гр. С., местност „В“. Посочват, че са придобили собствеността върху недвижимите имоти по силата на Нотариален акт № г. на нотариус към нотариална служба - гр. С. и доброволна делба от 28.11.2005 г.

Посочват, че при посещение на съсобствените имоти ищците са установили, че в съседните имоти е поставена масивна ограда между съседните имоти и имотите, на които ищците са съсобственици. Ищците твърдят, че оградата от съседните имоти е построена в нарушение на разпоредбите на чл.48 от ЗУТ и съществуващата ограда навлиза около 1,47 м. в УПИ, както и на 4,99 м. от реалния край на УПИ , като частта от втория имот е предвидена за изграждане на улица, но към момента регулационният план не е влязъл в сила и изградената ограда придава реални части от имотите на 1 ищците УПИ в имотите на ответниците - УПИ , а също така твърдят, че оградата, изградена от имота на ответниците, ограничава напълно достъпа на ищците до част от съсобствения им недвижим имот, поради което пречи на упражняването на правото на собственост на ищците. Твърдят, че оградата надвишава височина от 2,2 м. и е разположена изцяло в имота на ищците, без да е искано съгласие или разрешение на ищците за изграждане на оградата и без ответниците да са разполагали с разрешение за строеж за изграждане на оградата между двата имота, поради което поддържат, че оградата е незаконен строеж. Претендират и разноски.

Ответницата А. Г., в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва пасивната легитимация на ответниците с твърденията, че не е изградила и не е възлагала поставянето на масивна ограда между имота на ищците и УПИ . Ответницата твърди, че преди 15 г. е била съсобственик на УПИ I от кв. 96 по плана за гр. С., м. „Ви“, който имот е означен с идентификатор на КККР на гр. С.. Посочва, че след като УПИ е застроен, ответницата е станала собственик на ателие № 1 и ателие № 2 от бл. 18-Б и на съответна идеална част от УПИ . Ответницата твърди, че имотът, на който е съсобственик, не е съседен на имота, собственост на ищците, двата имота са разделени от ул. „П“ и са разположени в различни квартали на гр. С.. Посочва, че ответницата не е съсобственик на съседните на ищеца Моли исковете срещу нея да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира съдебни разноски за производството.

Ответникът И. З. подава отговор на исковата молба в срок по чл.131 ГПК, с който оспорва предявения иск по чл.108 ЗС като недопустим и оспорва и двата иска като неоснователни и недоказани. Оспорва правния интерес на ищците за водене на делото. Не оспорва, че ищците са собственици на посочените в исковата молба поземлени имоти. Твърди, че ответникът не е нито владелец, нито държател на реална част от имота на ищците, поради което счита, че предявеният срещу него ревандикационен иск е неоснователен. Ответникът сочи, че е собственик на 1,51% ид.ч. от съседен ПИ с идентификатор , представляващи прилежащи части към негов самостоятелен обект. Твърди, че УПИ е ограден с ограда, която се намира изцяло в този поземления имот, а твърдяната в исковата молба ограда загражда имот на ищците, а не на ответниците. Оспорва ответникът да е изграждал твърдяната в исковата молба ограда, посочва, че в исковата молба липсват твърдения за момента на изграждане на оградата, кой е изградил оградата и че конкретно ответникът И. З. да е изградил процесната ограда, поради което оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес. В условията на евентуалност релевира възражение за давностно владение на част от имота на ответника, която е присъединил към собствените идеални части от УПИ , които ответникът твърди да е владял лично и чрез своя праводател „Изамет 1991“ ООД в продължение на повече от 16 години. Оспорва иска по чл. 109 ЗС като изцяло неоснователен. Твърди, че „Изамет 1991“ ООД е придобил идеални части от УПИ по силата на Нотариален акт за покупко-продажба г. по описа на нот. К, а ответникът И. З. е придобил имота от „Изамет 1991“ ООД по силата на Нотариален акт г. по описа на нот. Р. Посочва, че не ответникът е оградил имота на ищците неправомерно, а обратно - ищците са оградили съсобствения си недвижим имот, с което са засегнали права на собствениците на съседни поземлени имоти. Ответникът оспорва да е изградил ограда в имота на ищците и да е поддържал неоснователно въздействие върху имота на ищците. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Ответникът Ф. И. в срока по чл.131 ГПК подава отговор на исковата молба, в 2 който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответникът да е извършвал неправомерни действия по отношение на имотите на ищците. Поддържа, че не е участвал в изграждането на оградата между УПИ и съседните имоти, както и че не е възлагал строителството на трети лица. Ответникът твърди, че е собственик на апартамент № 11 и гараж № 8 в сграда, разположена в гр. С. ж.к. „Г, които твърди, че е придобил собствеността 5 години след издаване на разрешение за ползването на сградата. Посочва, че имотите на ответника са разположение в жилищен комплекс от затворен тип, като сградата е въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация и строеж №г. на ДНСК. Твърди, че сградата е построена от „Макси“ АД.

Посочва, че регулационният план на кв.100, м. „В“, одобрен със Заповед №РД-09-50583/06.10.1999 г. на главния архитект на С., потвърден с решение №85 по Протокол №56/06.08.2003 г. на Столичен общински съвет, регулационният план на същата местност, одобрен с Решение №44 по Протокол №24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет и Заповед №РД-09- 1944/16.10.2002 г. на кмета на Столична община за поправка на ЯФГ, ИПРЗ, одобрено със Заповед №РД-09-50-749/21.07.2005г. на главния архитект на гр. С., са неприложени. Ответникът оспорва иска с твърденията, че оградата, навлизаща в имота на ищците, е приращение и е собственост на ищците и поради това не ограничава тяхното правото на собственост. В условията на евентуалност поддържа, че в имота на ищците не са създадени пречки за упражняване на правото на собственост, по-големи от обикновените. Посочва, че е вероятно процесната ограда да попада в неурегулираната част на ПИ , при което претендира, че за площта от този имот, върху която е съществувала оградата е изтекла придобивна давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба и от ответника „Сейлс Сървисис“ ООД, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът твърди, че е закупил с Нотариален акт г. по описа на нот. Рашева два недвижими имота: ап.16, разположен в гр. С., ж.к. „Г 9,8188% ид.ч. от сградата или 31,96% ид.ч. от УПИ “ с площ от 2159 кв.м. и ап.17, разположен в гр. С., ж.к.

„Градина“, бл.19, ведно с 11,7143% ид.ч. от сградата или 38,14% ид.ч. от УПИ , м. „В“.

Сочи, че към 2009 г. сградата е била завършена, като всички СМР, включително озеленяване и изграждането на огради, са били завършени, видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация №605/09.12.2008 г. на ДНСК. Поддържа, че не е осъществявал строителство и не е наемал трети лица да строят в имота. Посочва, че имотите на ответника са разположени в жилищен комплекс от затворен тип, поради което е било задължително към момента на въвеждане в експлоатация да разполага с ограда. Ответникът твърди, че ищците са придобили през 1996 г. реална част от празно неурегулирано дворно място с площ от 4679 кв.м., половината (2339,50 кв.м.) от което е била урегулирана, а другата половина е останала извън регулация. Посочва, че имотът е разделен на два самостоятелни УПИ чрез доброволна делба през 2005 г.

Излага още, че ищците са строили в своя имот след 2005 г., паралелно със строителството в имота на ответника, като са знаели, че в съседния УПИ м. „В“ се извършва строителство и в периода 2005 - 2022 г. ищците не са предприемали действия да оспорят фактическото положение или да претендират възстановяване на техни нарушени права. Релевира възражение, че е придобил по давност реална част в размер на 20 кв.м. от УПИ и реална част в размер на 180 кв.м. от ПИ пл. № Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

3

От представения препис на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63/05.04.1996 г. по описа на нот. Димитър Димитров се установява, че П. И. Г. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху 3/10 ид. ч. от празно неурегулирано дворно място с площ 2339,50 кв.м., съставляващо западна реална част от поземлен имот с планоснимачен № 1364, целият с площ от 4679 кв.м., заснет през 1993 г., нанесен в кадастрален лист № 664 по неодобрения кадастрален план на гр.

С.-„Витоша-Хладилника“-м. „Дъбчетата“, при съседи на реалната част: от север – имот пл.№ 1280, от изток – източна реална част от имот пл.№ 1364, от юг – имот пл. № 1202 и от запад – път (л. 6-7 по делото).

Видно от представен препис на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 28.11.2015 г., вписан в книгите за вписвания с вх. рег. № между съсобствениците Пв, АП. И. Г., М. А. Г., М и Е е сключен договор за доброволна делба на ПИ с планоснимачен № находящ се в гр. С., район Лозенец, с площ 2339,50 кв.м., представляващ западна реална част от ПИ с площ 4679 кв.м., съставляващ ПИ със стар планоснимачен №1364, заснет през 1993 г. и нанесен през 1996 г. в кадастрален лист № 664 по неодобрения кадастрален план на гр. С.-Витоша-Хладилника, местност „Д, въз основа на който П. И. Г. и М. А. Г. получават в реален дял и тяхна изключителна собственост празен УПИ, находящ се в гр. С., с площ 570 кв.м., съставляващ парцелот квартал 100 по плана за гр. С., местност „В“, при съседи: улица, урегулиран поземлен имот парцел I

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на НИ г. на нотариус Р (л. 119120), съгласно т. 2 от който ответникът И. Г. З. е придобил право на собственост на самостоятелен обект в жилищната сграда с административен адрес: гр. С., район „Л адрес: гр. С., ул. „ № 110, а именно апартамент № 19, заедно с 1,51 % идеални части от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ От Нотариален акт за покупко - продажба на НИ № г. на нотариус Е се установява, че ответникът Ф. И. И. е придобил право на собственост на два самостоятелни обекта в жилищната сграда с административен адрес: район „Л", ул. „ а именно апартамент № 11 и гараж № 8, разполагащи общо със 7.1252 % идеални части от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ от кв. 100, м. „ целият с площ по графични данни 2159 кв. м, а по скица 2150 кв.м. (л. 132-134 от делото).