Решение № 331 от 07.08.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Смолян, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100107 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът П. А. Ф. от гр. Смолян е предявил срещу „***“ ЕАД, представлявано от В*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 2 229,90 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 03.02.2023 г. до окончателното плащане.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за потребителски кредит № 7053061717/02.10.2020 г., с отпуснат кредит в размер на 3 000 лв., подлежащ на връщане ведно с договорената лихва на вноски в размер на 193,70 и обща сума в размер на 9 297,60 лв., при договорени ГЛП 41,12 %, ГПР 49,5 % и краен срок 05.10.2024 г..

Касае се за потребителски кредит, за който е приложим ЗПК.

В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит.

Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.

22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на кредитополучателя да е отпуснат кредит в размер на 4 530,72 лв., както е записано на последния ред на стр. 1 от процесния договор. Напротив, предоставената сума е в размер на 3 000 лв., а разликата от 1530,72 лв. се състои от начислени застрахователни премии - Bank Пакет 3 Кредит+Сметка в размер на 1051,19 лева и Bank Пакет 3 Сметка в 1 размер на 479,53 лева. Тези суми обаче не са част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит № 7053061717 от 02.10.2020г. е посочен ГПР в размер на 41,12%. Предвид съдържанието на договора обаче, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. На договора е отразено като размер на кредита първо 3 000 лв., а след това - общ размер на кредита от 4530,72 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва.

В случая потребителят е заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. При това положение реално приложимия лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извода за нарушение на чл.

11, ал.1, т. 9 ЗПК.

В договора липсва и ясно разписана методика и начин на формиране на ГПР. Не е посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумите за застрахователни премии в общ размер от 1530,72лв. са приети за разходи по кредита, каквито реално представляват. Предвид това не може да се провери и дали вписания в договора процент на разходите на годишна база - 49,50 %, е действително приложимия такъв в отношенията между страните.Последното обосновава извод за нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В договора за кредит е записано, че ГПР е 49,50 %, като при отпусната заемна сума в размер на 3000 лева за срок от 48 месеца кредитополучателят дължи връщане на 9297,60 лева. При това положение, ГПР не е 49,50 %, както е записано в договора, а поне два пъти повече, тъй като при изчисляването му не е взета предвид сумата от 1530,72 лева за застрахователна премия, която освен това е прибавена към главницата от 3000 лева и върху нея също е начислявана лихва.

Действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което нарушение е самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Имайки предвид последиците на недействителността, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита - 3000 лева, но не и 2 лихви или други разходи.

Ищецът П. Ф. е извършвал редовни плащания към кредитора по договора, като към датата на подаване на исковата молба е заплатил 27 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 193,70 лева, общо в размер на 5 229,90 лева. Извършените от ищеца плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. Следователно, разликата между заплатената сума от 5 229,20 лева до дължимата от 3 000,00 лева в размер на 2229,90 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Признава факта на сключване на договор за кредит между ищеца и ответника. Твърди, че договорът за кредит е действителен във всичките му части и не противоречи на законовите изисквания. Възраженията се свеждат до следното: Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, като ГПР е посочен в договора, както и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер ГППР е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите по кредита, включващ общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (арг. Чл. 19 ал. 1 ЗПК). Следователно ГПР изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва).

В чл. 19 ал. 3 ЗПК, са посочени изключенията т.е. разходите, които не са включени в ГПР.

Не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя. Неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание.

В случаите в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора.

3

В т. 3 от Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК са изброени случаите на изчисляване на ГПР при условията на допусканията, които се ограничават до хипотези, които не са приложими към процесния договор като например допускания при изменение на лихвения процент и на стойността или размера на разходите вкл. в ГПР, възможности на усвояването, договор за овърдрафт, при договор за потребителски кредит с неопределен срок.

Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“ не е абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация.

„Допусканията“ предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.) са описани детайлно в т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.).

В процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора.

Изложените твърдения не кореспондират с разпоредбите на договора за кредит и по специално на чл. 9, където са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, както следва: чл. 9.1 от Договора за кредит посочва размерът на лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит, а именно 49,5 %; чл. 9.2 от Договора за кредит посочва условията за прилагането му - „лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината; чл. 9.3 от Договора за кредит указва размерът на лихвата за 1 ден - изчислена като 1/360 част от лихвения процент.

Неоснователно е възражението, че не е посочен начинът на прилагане на договорната възнаградителна лихва, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК доколкото в тази насока законът е ясен - видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест липсва каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент. Правната норма не изисква размерът на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти, както е сторено.

Аналогично е решението дадено в чл. 3 б. „и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити - „лихвен процент" означава лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест в закона има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент - на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Касае се до императивна правна норма и същата се прилага към договора за кредит независимо дали същата е отразена в договора или не /чл. 9 от ЗЗД/. Също така, ако има променлив лихвен процент, той следва да е изрично предвиден в Договора, което в 4 случая не е така т.е. променлив лихвен процент (референтен) не е приложим както се твърди от ищеца.

По отношение на сключената застраховка ЗПК разглежда и т.нар. допълнителни услуги, които потребителят може да поиска и да получи при кандидатстването за кредит, по специално закона визира застрахователните услуги. В този смисъл е § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в чл. 25, ал. 5 от ЗПК и др.

Допълнителните услуги се предоставят с отделен договор за услуга и често от лице различно от кредитора. Застрахователната премия е цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от потребителя (застрахованото лице). Сумата от 1530,72 лева (чл. 7.1. от Договора) представлява застрахователната премия по сключените застраховки. В искането за откриване на договорни отношения потребителят - длъжник изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.2. от договора за кредит потребителят изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (Общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Единствено стойността на застрахователната премия, която се финансира от Банката е елемент от главницата по кредита, но това е финансов елемент, който няма нищо общо със застрахователния договор.