Решение № 2674 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2674 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120102224 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД против Н. М. Н., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 280.25 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 30.06.2020 год. и допълнително споразумение от 26.11.2020 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.10.2020 год. и допълнително споразумение от 16.07.2021 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 21.05.2021 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 16.07.2021 год., за периода от 15.06.2021 год. до 14.10.2021 год.;

- 2395.08 лв. - сбор от изискумеми лизингови вноски за предоставени на лизинг мобилни устройства „APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red”, ” APPLE iPhone 12 mini 64GB Green“ и базови аксесоари, дължими по договори за лизинг, сключен между страните на 26.11.2020 год. и 16.07.2021 год.;

- 408.07 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване по вина на абоната на сключените между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 30.06.2020 год. и допълнително споразумение от 26.11.2020 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.10.2020 год. и допълнително споразумение от 16.07.2021 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 21.05.2021 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 16.07.2021 год. и договори за лизинг, сключен между страните на 26.11.2020 год. и 1

16.07.2021 год., както и законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 14.09.2023 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им основание е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на ищцовото дружество.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който оспорва исковете по съображения, изложени в отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти по спора:

По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 14.09.2023 год., по ч.гр.д. № ***** / 2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми.

Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му се съдържат сключените между страните договори за мобилни услуги и за лизинг, както следва:

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 30.06.2020 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Total+ с неограничени национални минути и изходящ роуменг в зона ЕС“, срещу месечна такса от 29.99 лв. Договорът е изменен с допълнително споразумение от 26.11.2020 год., като срокът е продължен до 26.11.2022 год., с абонаментен план „Тотал+“ и месечна такса от 36.99 лв.

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.10.2020 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 20.99 лв. Договорът е изменен с допълнително споразумение от 16.07.2021 год., като срокът е продължен до 16.07.2023 год., с абонаментен план „Тотал+“ и месечна такса от 18.99 лв.

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 21.05.2021 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 27.99 лв.

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 16.07.2021 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Интернет+“, срещу месечна такса от 9.99 лв.

Във връзка с първия договор за мобилни услуги, на 26.11.2020 год. са сключени и 2 договори за лизинг между страните, съгласно който ищцовия оператор е предоставил на абоната ползването на мобилно устройство „iPhone SE 128GB 2nd gen red”, за срок от 23 месеца (до 26.10.2022 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 37.59 лв. и базови аксесоари с обща лизингова цена от 56.97 лв. С подписване на договора абонатът е удостоверил, че е получил устройството в годно съС.ие, съответстващо на предназначението му.

Във връзка с втория договор за мобилни услуги, на 16.07.2021 год. е сключен и договор за лизинг между страните, съгласно който ищцовия оператор е предоставил на абоната ползването на мобилно устройство „iPhone 12 mini 64GB Green”, за срок от 23 месеца (до 16.06.2023 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 67.99 лв. и базови аксесоари с обща лизингова цена от 83.97 лв. С подписване на договора абонатът е удостоверил, че е получил устройството в годно съС.ие, съответстващо на предназначението му.

С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите вноски да се извършва на 15-то число на всеки месец, както и дължимост на неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилните уствойства, при лизинговите цени с отстъпка.

Към заявлението са представени и фактури за потребление, неподписани за получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 15.06.2021 год. до 14.11.2021 год., с 15-дневен срок за заплащане на сумите.

При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.

Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.

Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за неплащането им от страна на ответника, би бил показателен за изправността на оператора и рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да е удостоверил с подписа си, тяхното активно съС.ие - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси, остана недоказано.

3

Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.

Освен това, в общите условия към договорите за лизинг (чл.11, ал.1 от същите) изрично е записано, че лизингодателят-оператор може да развали договорите за лизинг при неизпълнение от страна на лизингополучателя-абонат на договорите за мобилни услуги, сключени между тях, с дължимост на неустойка в размер на оставащите лизингови вноски.

Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е възпроизведена и в индивидуалните договори за мобилни услуги, но и в двата случая дължимостта на последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори хипотетично да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на оператора по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена претендираната неустойка за предоставените мобилни устройства с отстъпки, в хипотезата на разваляне на договорите за мобилни услуги.

В обобщение - искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, защото не се доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват.

Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си за неустойки, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.

Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителятответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.

При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги и неустойки се явяват недоказани, а оттам неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.

Не така стоят нещата с претенцията за неплатени лизингови вносики за предоставени мобилни устройства - в горецитираните договори за лизинг (чл.4 от същите) се съдържа потвърждение на абоната, че е получил лизинговите вещи - мобилно устройство и аксесоари, срещу там описаната лизингова цена. Липсват доказателства ответникът да е 4 върнал вещите, отдадени му на лизинг или да е развалил лизинговите договори преди изтичане на срока. Няма доказателства и да е заплатил лизинговите вноски, още повече, че техните падежи по всички договори са настъпили преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, затова искът за заплащането им следва да се уважи.

Това има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за законната лихва, начислена върху сбора от неплатените лизингови вноски, начиная от предявяване на иска – 14.09.2023 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и уважената част от исковете, се следват деловодни разноски за настоящото производство, възлизащи на 847.96 лв. държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за особен представител.

За производството по ч.гр.д. № ***** / 2023 год. на БРС разноските са в размер на 141.11 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар от 120 лв., чийто размер е определен, съобразно указанията, дадени с Решение на Съда на ЕС по съединени дела C427/16 и C-428/16, относно прилагането на чл.101, пар.1 от ДФЕС във вр. с чл.3, пар.3 от ДЕС, при отчитане спецификата, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, не отговарят на легитимни цели, респ. не се свеждат до осигуряване изпълнението на тези легитимни цели.

Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. Н. от гр.Бургас, ул.*****, ЕГН - **********, дължи на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.С*****, представлявано от Д.К.К.г и М.С., сумата от 2395.08 лв. - сбор от изискумеми лизингови вноски за предоставени на лизинг мобилни устройства „APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red”, ” APPLE iPhone 12 mini 64GB Green“ и базови аксесоари, дължими по договори за лизинг, сключен между страните на 26.11.2020 год. и 16.07.2021 год., както и законната лихва върху горните суми, начиная от 14.09.2023 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради неоснователност, исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги и на договорни неустойки, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 30.06.2020 год. и допълнително споразумение от 26.11.2020 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.10.2020 год. и допълнително споразумение от 16.07.2021 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 21.05.2021 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 16.07.2021 год., за периода от 15.06.2021 год. до 14.10.2021 год.