Решение № 448 от 23.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110206748 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „Крипто Солар“ ЕООД, ЕИК 204968574, представлявано от К. И. Г. – управител срещу наказателно постановление № 9/03.04.2023 г., издадено от Ивайло Василев Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, с което на основание на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от същата дата/ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г . за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници / Наредба № РД-161117/14.10.2011 г ., обн. в ДВ бр. 84 от 28.10.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма/.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, за несъответствие на 1 възприетите от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се претендират разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява .

Постъпило е писмено становище от наказващия орган, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква конкретни доводи. Не се претендират разноски.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 8/05.01.2023 г., съставен от С. С. К. – началник отдел „Контрол по възобновяемите източници на енергия“ в дирекция „Контрол и информация“ при АУЕР и в присъствието на свидетелите П. И. К. и Г. К. В. е констатирано, че жалбоподателят „Крипто Солар“ ЕООД, в качеството си на производител на енергия от възобновяем източник с обща инсталирана мощност над 30 кВ не е изпълнил задължението си да подаде пред АУЕР заявление за издаване и 2 прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена от енергиен обект ФтЕЦ „Естреа-Добрич“, находящ се в област Ямбол, общ. Елхово, с.

Добрич с обща инсталирана мощност 0,1656 MВ за енергията, произведена през м. май 2022 г. в срок до 30.06.2022 г., вкл. Процесното заявление, ведно с изискуемите приложения към него е подадено едва впоследствие на 06.12.2022 г.

В акта е отразено, че с демонстрираното противоправно бездействие на 01.07.2022 г. в гр. София привлеченото към отговорност лице е нарушило разпоредбата на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД16-1117/14.10.2011 г ., като препис от същия е връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 9/03.04.2023 г. от Ивайло Василев Алексиев – изпълнителен директор на АУЕР, с което на основание чл. 64, ал. 1 ЗЕВИ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Крипто Солар“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.

34, ал. 8 ЗЕВИ във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г.

Препис от НП е връчен на представител на дружеството-въззивник на 06.04.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 20.04.2023 г., видно от поставения печат върху същата. В тази връзка, неоснователно е бланкетното и тривиално оплакване в жалбата за нередовно връчване на санкционния акт, имайки предвид, че това очевидно не е препятствало възможността за своевременното му оспорване пред компетентния съд.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетеля С. К. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по 3 надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.

Доказателствено необезпечени са твърденията в жалбата, че правното задължение е било изпълнено в законоустановения срок, като заявлението не е прието от административните органи единствено поради неприлагането на документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса. От изисканите по служебна инициатива на съда справки от АУЕР и куриерска фирма „Спиди“ се изяснява, че през м. юни 2022 г. дружеството-въззивник и неговият управител не са изпращали пратки до ведомството. Доказателства в противната насока не са ангажирани от провлеченото към отговорност лице на етапа на съдебното следствие.

При цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

4

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен. Оплакванията в жалбата, че актосъставителят и наказващият орган не са изложили факти дали енергията е била изкупена по някой от предвидените в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ начини, какво е нейното количество, дали заявлението е за издаване или прехвърляне на гаранцията и пр., не се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото в случая се касае за обстоятелства, които не касаят пряко съставомерността на твърдяното административно нарушение. Нещо повече – както в АУАН, така и в НП изрично е отбелязано, че заявлението, ведно с изискуемите приложения е било депозирано в АУЕР постфактум на 06.12.2022 г., а това от своя страна опровергава застъпената в жалбата позиция, че такова не е следвало да се подава.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговското дружество от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Крипто Солар“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г ., като на основание 5 чл. 64, ал. 1 ЗЕВИ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „Крипто Солар“ ЕООД, в качеството си на производител на енергия от възобновяем източник с обща инсталирана мощност над 30 кВ не е изпълнил задължението си да подаде пред АУЕР заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена от енергиен обект ФтЕЦ „Естреа-Добрич“, находящ се в област Ямбол, общ. Елхово, с.

Добрич с обща инсталирана мощност 0,1656 MВ за енергията, произведена през м. май 2022 г. в срок до 30.06.2022 г., вкл. Процесното заявление, ведно с изискуемите приложения към него е подадено впоследствие на 06.12.2022 г.

С демонстрираното противоправно бездействие на 01.07.2022 г. в гр. София е осъществен съставът на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ във вр. с чл. 4, ал. 3, т.

2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г ., в които разпоредби е предвидено, че за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител, като заявлението се подава в АУЕР по образец съгласно приложението след изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не по-късно от един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ЗЕВИ , която предвижда отговорност за производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни задължението си по чл. 34, ал. 8 от посочения нормативен акт. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

6

По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗЕВИ за юридически лица е относително определена в границата от 500,00 до 10 000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в минимален размер, съобразявайки добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства, като липса юридическа възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по аналогия на закона с оглед обезпечаване на равенството на субектите на административнонаказателна отговорност/.