Решение № 107 от 12.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500085 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016 година на Окръжен съд Ловеч е отхвърлен предявен от „БИС“ ЕООД, ЕИК 110004795, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1408, район „Триадица“, **********, срещу Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Д-р Васил Караконовски“ 2, иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 190 000 лева – частичен иск от 331 497 лева, ведно със законната лихва, представляваща стойността на извършени от него подобрения в поземлен имот, находящ се в землището на гр. Ловеч, местността „Баш Бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – спортно игрище, ресторант, надстроен с жилищен етаж, с идентификатор ***, със застроена площ 157 кв. м, РЗП – 314 кв. м, едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор по кадастралната карта ***, със застроена площ 20 кв. м, сграда-навес с идентификатор ***, със застроена площ 59 кв. м, сграда-навес с идентификатор ***, със застроена площ 98 кв. м, и сграда-обслужваща, с идентификатор по кадастралната карта ***, със застроена площ 54 кв. м, като неоснователен и недоказан.

1

С посоченото решение „БИС“ ЕООД, ЕИК 110004795, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1408, район „Триадица“, **********, представлявано от управителя С. Г. Т., е осъдено да заплати на Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Д-р Васил Караконовски“ 2, сумата 2 470 лева – разноски по делото.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат К.И. – пълномощник на „БИС“ ЕООД, против Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016 година на Окръжен съд Ловеч. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Мотивът на първостепенния съд за отхвърляне на претенциите е погрешен. Наетото по наемния договор се различава драстично от обема на процесните строително-монтажни работи. Не е идентичен и обхвата на владяното от дружеството-ищец. Наемният договор не може да се отнася за обекти, невключени в неговия предмет, а в случая същият не касае по-голямата част от обектите и строително-монтажните работи, осъществени от „БИС“ ЕООД. С договора е наета само сграда от около 35 кв. м. В договора за наем е упоменато за чия сметка са евентуалните подобрения, но той не може да се приложи за всички обекти и подобрения, извършени от юридическото лице-ищец. Наетото не съвпада с построеното. Подобренията надхвърлят многократно стойността на наетия обект, излизат извън съгласието, постигнато между страните в точка 15 от анекса. Голяма част от подобренията са нови самостоятелни обекти, чиято стойност надхвърля няколкократно стойността на първоначално наетия имот.

Последното е в обеми извън наемния договор. Наемният договор е неприложим в отношенията между страните – разпоредбите на чл. 59, чл. 61 от Закона за задълженията и договорите, чл. 72 от Закона за собствеността изключват неговото приложение. Уговорката в наемния договор предпоставя, че наемателят ще ползва имота в рамките на предварително уговорения десетгодишен срок – само в тази хипотеза ремонтните работи, довели до увеличаване на стойността на наетия обект, ще бъдат „усвоени“ и амортизирани в полза на наемателя. Наемното правоотношение между страните е прекратено с едностранни действия на наемодателя през 2015 година – повече от две години преди изтичане на уговорения срок.

Поради това извършените подобрения, увеличаващи стойността на наетия обект, следва да се обезщетят в съответния процент от времето, през което договорът е бил преждевременно прекратен.

Неправилно е тълкувана уговорката в точка 15 от анекса към договора.

„Прилежаща площ“ към наетия обект не е и не може да бъде цялата площ на мястото.

Последната не е предмет на наемния договор. Построеното от „БИС“ ЕООД са обекти, които са около десет пъти по-големи от предмета на договора за наем.

Първостепенният съд не е разгледал всички заявени основания на иска, в това число твърдението, че подобренията са реализирани от „БИС“ ЕООД извън наемното 2 правоотношение в качеството му на владелец на обектите, невключени в наемния договор.

Дружеството е извършило голяма част от подобренията именно като владелец.

Възражението на ответника за прихващане е неоснователно – обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 64/29.06.2018 година по т. д. № 70/2017 година на Окръжен съд Ловеч не обхващат периода, следващ решението.

Неустойката е уговорена без краен срок – в момента, в който достигне пределите на позволените от закона и морала функции, противоречи на закона и добрите нрави, съответно е нищожна. Възражението за прихващане, основано на претенция за такава неустойка, е неоснователно.

Направено е искане да се отмени Решение № 260051/4.11.2020 година по гр. д. № 474/2016 година на Окръжен съд Ловеч и да се постанови друго такова, с което да се уважат исковете, в полза на „БИС“ ЕООД да се присъдят разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат С.С. – процесуален представител на Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Въпреки дадените указания в определения от въззивната инстанция срок не е представено пълномощно, с което Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ упълномощава адвокат С. да го представлява пред Апелативен съд Велико Търново, представителят на юридическото лице не е и потвърдил извършените от адвокат С. действия (подаване на отговор на въззивната жалба).

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил представител на Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ и не е изразил становище по въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 474/2016 година по описа на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявени от „БИС“ ЕООД против Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ частични искове общо за 40 000 лева – част от извършени подобрения с обща стойност 764 000 лева, признаване на право на задържане в полза на дружеството до заплащане на подобренията от юридическото лице-ответник. В исковата молба се излага, че с Решение № 6647/11.08.2016 година по гр. д. № 10011/2015 година на Софийски градски съд дружеството-ищец е осъдено да предаде на Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ държането върху поземлен имот, находящ се в землището на гр. Ловеч, местността „Баш Бунар“, с площ 5 202 кв. м, с идентификатор 3

***, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – спортно игрище, ресторант, надстроен с жилищен етаж, с идентификатор ***, със застроена площ 157 кв. м, и РЗП – 314 кв.м, едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор по кадастралната карта номер ***, със застроена площ 20 кв. м, сграда-навес с идентификатор ***, със застроена площ 59 кв. м, сграда-навес с идентификатор ***, със застроена площ 98 кв. м, и сграда- обслужваща, с идентификатор по кадастралната карта ***, със застроена площ 54 кв. м. Решението не е окончателно, но подлежи на изпълнение и е по иск за предаване на държане (чл. 310 от ГПК) и поради това в производството по него не са възможни насрещни искови претенции и възражения, включително такива за извършени от дружеството подобрения. Всички обекти в процесния терен с изключение на старата част от ресторанта с площ около 35 кв. м са изградени от „БИС“ ЕООД, с негови средства, тъй като дружеството ги е построило, на което обстоятелство винаги се е позовавало пред всички, в това число и пред съда. Ответникът знаел за строежите, реализирани от дружеството, и не се противопоставил.

Решението е предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20169030400195 на частен съдебен изпълнител И. Л., с район на действие – Окръжен съд Ловеч; насрочен е въвод за 31.10.2016 година.

Всички постройки са ситуирани в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. Ловеч, Община Ловеч, Ловешка област, местността „Баш бунар“, целият с площ 5 202 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: спортно игрище, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, изградени са от

„БИС“ ЕООД с изключение на част от ресторант с площ 36 кв. м. Дружеството е направило: надстройка с жилищен етаж на ресторанта с идентификатор ***, със застроена площ 157 кв. м, и разгъната застроена площ – 314 кв. м; едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор по кадастралната карта ***, със застроена площ 20 кв. м; сграда-навес с идентификатор ***, със застроена площ 59 кв. м.; сграда-навес с идентификатор ***, със застроена площ 98 кв. м, сграда- обслужваща, с идентификатор по кадастралната карта ***, със застроена площ 54 кв. м. От дружеството в имота са извършени подобрения на обща стойност от 764 000 лева, подробно описани в исковата молба в табличен вид. Оценки на обектите са извършени през 2011 година и през 2015 година. Обектите, посочени в двете оценки, не са наемани от „БИС“ ЕООД.

Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ е знаело за извършването на подобренията и не се е противопоставило на тях, дружеството упражнява владение върху тези обекти, поради което в полза на последното следва да се признае право на задържане (чл. 74, ал. 2, във връзка с чл. 72, ал. 3 Закона за собствеността) до изплащане на стойността на направените подобрения. Дружеството претендира увеличената стойност на процесния 4 имот вследствие на осъществените от него подобрения, установена към деня на постановяване съдебното решение – 764 000 лева, като предявява частичен иск за 40 000 лева.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“ да заплати на „БИС“ ЕООД обезщетение в размер на 40 000 лева – част от извършени подобрения с обща стойност 764 000 лева (искът е частично предявен), да признае и да защити упражняваното от него право на задържане върху гореописаните имоти до заплащане на стойността им от ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш“, в който са изложени доводи за неяснота на молбата, неоснователност и недоказаност на претенциите; направено е възражение за погасяване по давност на вземанията. При условията на евентуалност е релевирано възражение за прихващане до размер на сумата, предмет на спора – 40 000 лева – част от дължима неустойка за периода 30.10.2014 година – 21.11.2016 година по договор за наем на недвижими имоти от 31.08.2007 година.

Постъпила е Молба с вх. № 8636/16.12.2016 година от Светлана Тошева – управител на „БИС“ ЕООД, с която уточнява претенциите в съответствие с дадени от първостепенния съд указания. Конкретизира искането – претендира заплащане на обезщетение за направени от дружеството подобрения при знанието и непротивопоставянето на ответника, реализирани от дружеството-ищец в качеството му на владелец на процесния имот, а при условията на евентуалност – в качеството на негов държател (наемател).

С протоколно Определение от 10.07.2020 година е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен за 190 000 лева – частично от 331 497 лева.