Решение № 623 от 20.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Плевен, 20.12.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА **А при секретаря .………… Ивайло

Цветков ..………… и в присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 1041 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.17 от Закона за защита срещу домашно насилие /ЗЗДН/.

С решение № 2337/21.11. 2019г. по гр.д. № 6132/2019г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът е задължил на основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя А.В.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо Н.И.В., с ЕГН ********** и К.А.П. ЕГН **********, и двете с постоянен адрес ***.

Задължил на основание чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя А.В.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да не приближава на по-малко от 10м. Н.И.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Задължил на основание чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя А.В.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да не приближава на по-малко от 10 метра К.А.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Предупредил на осн. чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя

А.В.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че при неизпълнение на Заповедта на съда полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.

Постановил на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН копие от решението и Заповедта да се връчат на ІІ-ро и І –во РУП към ОД на МВР – гр.Плевен.

Осъдил А.В.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200лв. /двеста лева/, на осн. чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Осъдил А.В.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11 ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.

Недоволна от решението е останала Н.И.В. ***, ЕГН **********, която го обжалва в законния срок в Частта за сроковете по взетите мерки за закрила спрямо нея и детето К. и размера на наложената глоба. Навежда доводи, че сроковете са твърде кратки и не ги защитават от противоправното поведение на ответника, който в по-голямата Част от денонощието е под влиянието на алкохола. Твърди, че ответникът проследява и нея и детето, а то смята че го злепоставя пред съученици и учители. Счита размера на глобата за занижен и няма да окаже поправителен ефект върху ответника.

Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС в Частта за сроковете на постановените мерки спрямо молителката и детето К. и размера на наложената глоба с искане да се измени като мерките за закрила бъдат наложени за максимален срок от 18 месеца по отношение и на двете, както и да се наложи глобата в максимален размер – 1000лв., като издаде нова Заповед за защита.

Въззиваемият А.В.П. ***, ЕГН ********** изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението да се потвърди. Като баща на детето желае да го вижда и да има контакти с него. Не преследва детето и майка й, не посещава училището й след употреба на алкохол. Поради безработица не е в състояние да плаща по-висока глоба, за което представя регистрационна карта от Бюрото на труда гр.Плевен.

ОЗД към ДСП гр.Плевен, редовно призовани за съдебно заседание, представят Социален доклад като намират жалбата за основателна – да се увеличат сроковете на наложените мерки за закрила спрямо молителката и детето с цел стабилизиране на психоемоционалното състояние на К.А.П., а по отношение на размера на паричната глоба – по преценка на съда.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно по делото е и това се установява от становищата на страните по ИМ, че същите са живели на семейни начала до 02.05.2019г., когато са се разделили, от което съжителство е родено детето К.А.П. – родена на ***г.

Спорни по делото са въпросите за какъв срок да са мерките за закрила спрямо майката и детето и в какъв размер да е глобата, наложени на ответника за инцидента на 19.09.2019г. пред училището на детето?

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че молителката е представила Декларация, че ответникът е извършил спрямо нея и детето К. акт на домашно насилие, изразяващ се във физически и психически тормоз, вследствие на злоупотреба с алкохол, дърпане и вдигане на детето във въздуха, обиди и заплахи на обществено място в ОУ „**“ гр.Плевен

Установил от служебно направената справка, че в деловодната система на ПлРС няма образувани други дела във връзка с производство по защита от домашно насилие срещу ответника, а ответникът не е осъждан.

Намерил от представената по делото прокурорска преписка № В-3989/2019г., че е образувана по повод на постъпил сигнал от молителката срещу ответника за твърдения акт на домашно насилие, станал на 19.09.2019г.

От писмо - уведомление по чл.75, ал.2 НПК приел, че срещу ответника е образувано ДП №1723/2019г. на ПлРП по чл.144, ал.3, вр.1 от НК за закана при условията на дом. Насилие, както и че молителката и друг път е депозирала жалби в РП Плевен срещу ответника.

От приобщения и изготвен от

ОЗД към ДСП Плевен социален доклад установил, че при разговор с детето К. същото споделило, че живее заедно с майка си и брат си, а баща й живее на друго място. Детето споделило, че на 19.09.2019 г. баща й дошъл пиян в училището, в което учи. Разказало, че майка й също дошла да я вземе от училище. Обяснило, че баща й я е гонил в коридора на училището, след което излезли навън на улицата и същият казал на майка й лоши и обидни думи. Детето споделило, че баща й я е вдигнал с ръце високо и майка й й е помогнала да слезе на земята. Разказало, че баща й отново обидил майка й. Споделило, че се е уплашило и започнало да вика, след което с майка си са си тръг**. Посочено е и, че детето не желаело да осъществи контакти с баща си. прави се заключение, че: детето е било свидетел и обект на физическо и психическо насилие от страна на бащата, поради което се счита, че спрямо него и майка му следва да бъде издадена заповед по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Сочи се и, че на този етап спрямо пострадалите лица не се налага да посещават програми за възстановяване от преживяното насилие.

Преценил обясненията на страните и показанията на св.** В. ** - охрана в ОУ „св. **“, в което учи детето. От тях намерил, че в процесния ден ответникът в нетрезво състояние е дошъл в училището и искал да види дъщеря си. Твърди, че по това време дошла и майката на детето и се споразумели и излезли навън. Твърди, че от разговора им навън не е видял нищо, а само че е видял, че е дошла патрулка.

Сочи, че от този случай бащата не е идвал.

Така приел, че молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.2 и т.5 от ЗЗДН, доколкото пострадалата Н.В. е съжителствала на съпружески начала с ответника, а детето е низходящо на страните и по смисъла на закона също могат да търсят защита, както и че молбата е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

А**зирайки събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приел, че съдържанието на представената от молителката декларация досежно извършения акт на психическо насилие се подкрепя от събраните по делото доказателства. Фактът на извършеното спрямо майката и детето психическо въздействие като Акт на домашно насилие приел, че се установява от разказа на детето, който е даден пред социалния работник в ОЗД ДСП Плевен, т.е подадената молба е основателна и следва да бъде уважена като се издаде Заповед за защита в полза на Н.И.В..

По отношение на посочените мерки съдът намерил, че при констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие както спрямо молителката, така и спрямо детето.

Съобразно интензитета на действията, съставляващи домашно насилие съдът счел, че следва да бъде наложена само по отношение на молителката В. и мярката по чл.5, т.3 от