Решение № 348 от 15.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Пловдив, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330208212 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16 – 90 / 07.10.2021г., издадено от Х. А. К. на длъжност *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Д. И. М., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.66, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и административнонаказателните правила. Посочва, че са били 8 човека, някои въдици са били поставени във водата, но никой не е уловил риба, както и че не са бракониери, не ловят с мрежи, редовни риболовци са. Още посочва, че актосъставителят им каза, че глобата ще е само 100 лева, да подпишат актовете, бил стресиран, подписал акта без да е наясно какво точно нарушение е извършил. В този смисъл твърди наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят М. се явява пред съда и поддържа жалбата си на изложените 1 основания, отново предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.12.2021г. - видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ - гр.Пловдив на 15.12.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.08.2021г., в 23:50 часа, на река Марица, от северна страна, в района на „Устието“ на река Стряма, община Марица, с G P S координати 42º159420, 24.935701, свидетелят Ц. И. Б. – в качеството му на *** сектор „Рибарство и контрол“ - Пловдив, при проверка установил, че на същото място жалбоподателят Д. И. М., ЕГН:********** осъществявал любителски риболов посредством 3 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, със закачена на куките примамка, в тъмната част от денонощието.

С оглед на горното, на място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № В 00204151/21.08.2021г. срещу жалбоподателя М. за нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от ***. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се 2 установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ц. И. Б., който подробно описват извършената проверка и сторените при същата констатации, включително това, че са установени 3 броя въдици, които били потопени във водата, в работно положение, под контрола на жалбоподателят Д. И. М.. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Показанията на свидетеля Ц. И. Б. добре кореспондират и на тези на свидетелите М. Г. К. и Б. В. В., които описват идентична фактическа обстановка, а именно – присъствието на същите, заедно с жалбоподателя на посоченото място, както и факта, че бил осъществяван риболов от последния.

Единствено противоречие в изнесеното от Б. – от една страна и К. и В. – от друга, се установява относно това, дали било проверено дали на въдиците на жалбоподателя е имало примамка. В този смисъл съдът намери, че следва да бъде дадена вяра на посоченото от Б. в този смисъл, а именно – че е проверил последното, доколкото не се установява причина същият да изнася неистина пред съда, а отделно от това – Б. следва да има най-добри и непосредствени наблюдения върху собствените си действия. Що се отнася до изнесеното от К. и В. – че това не било проверено, то остава неясно как последните двама, спрямо които (съгласно собствените им показания) към този момент също се е извършвала проверка, са имали трайно и непрекъснато наблюдение върху Б., за да твърдият, че същият не е сторил проверка на това, дали на въдиците на жалбоподателя е имало примамка – едно обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател.

Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Заповед № 09-353/02.04.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите – от която се установява, че единственият обект в Област Пловдив, за който е разрешен любителски риболов през тъмната част на денонощието, е язовир Въча, съответно – река Марица не е такъв обект.

Относно приложението на процесуалните

3 правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № РД09-131/16.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и Заповед № РД09-797/10.08.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Д. И. М., ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че на 21.08.2021г., в 23:50 часа, на река Марица, от северна страна, в района на „Устието“ на река Стряма, община Марица, с GPS координати 42º159420, 24.935701, през тъмната част на денонощието е извършвал любителски риболов посредством 3 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, със закачена на куките примамка.

Тук на първо място следва да се отбележи, е съгласно § 1, т.53 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите "Тъмна част на денонощието" е периодът от 21,00 ч. до 06,00 ч. - за месеците август, септември и октомври. В случая нарушението в извършен на 21.08.2021г., в 23:50 часа – или в тъмната част на денонощието – съгласно горепосочената разпоредба.

На следващо място установява се още, че река Марица не е рибостопаснки обект, определен по реда чл.9 на ЗРА, в който може да бъде 4 извършван любителски риболов през тъмната част на денонощието, доколкото със Заповед № 09-353/02.04.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, като такъв обект в Област Пловдив е посочен язовир Въча.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите. Процесното нарушение, по начина, по което е описано в закона е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

Що се отнася до посоченото от жалбоподателя в този смисъл, а именно – че никой не е бил уловил риба, то следва да се посочи, че нарушението по чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите бива извършено и довършено със самия факт на ловене на риба, без значение неговия резултат от гледна точка на успешност.

Също така, обстоятелствата, че осъществявалите риболов на място лице, включително – жалбоподателя, не били бракониери, не ловили с мрежи, били редовни риболовци и т.н., то последното няма отношение към разглежданото нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите, доколкото подобни действия биха съставлявали други нарушения на действащото законодателство, каквито в случая не се твърдят.

Още следва да се посочи, че липсата на предходни нарушения на жалбоподателя, това че иначе бил редовен и т.н. са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при индивидуализацията на наказанието, но сами по себе си не съставляват основание за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН.

Също без значение в случая е какво е обяснил или „обещал“ като наказание актосъставителя, доколкото същите въпроси не са в негово правомощие.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че жалбоподателят бил стресиран, подписал акта без да е наясно какво точно нарушение е извършил, доколкото в АУАН нарушението е съвсем ясно описано и жалбоподателя е подписал същия, при което дори изрично е записал, че съзнава, че е нарушил 5

ЗРА.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на 66, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите, за извършен любителски риболов в нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите е предвидено административно наказание – глоба в размер от 400 лева до 650 лева. В настоящия случай глобата е определена в минимален размер, а именно – 400 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16 – 90 / 07.10.2021г., издадено от Х. А. К. на длъжност *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Д. И. М., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.66, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите;

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.