Решение № 74 от 14.03.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Ловеч, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310101318 по описа за 2021 година

Установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

79 ал. 1 от ЗС.

Постъпила е искова молба от ИВ. ЕВГ. АВР. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат Х.Р., срещу ЕТ „АВЕЛ-7-ГИНКА А.А“, ЕИК 110008007, със седалище и адрес на управление: ***, в която ищецът посочва, че управлява и стопанисва от 2008 г. до настоящия момент следните недвижими имоти: ***, вид собственост „частна“, вид територия „урбанизирана“, НТП „За друг вид застрояване“, с площ от 204 кв.метра, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор *** и река „***“, описан по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, и Сграда с идентификатор ***.1, находяща се в ***, вид собственост „частна“, с функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой етажи 1 /един/, със застроена площ от 39 кв.метра, описана по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена в описания по-горе поземлен имот ***.

Ищецът твърди, че горепосочената сграда с площ от 39 кв.м. представлява закрит кът в долния край на „тераса“, построен от него с негови средства, като той владее и поддържа целия имот още от 2008 година. Твърди, че от този момент ответникът ЕТ „Авел-7-Г. А.а“ не е владял имота, а представителят му Г.Д. А.а не е стъпвала в имота и не е владяла който и да е от двата имота. Във връзка с обект ***.1, пояснява, че това е временно съоръжение – 1 съществуваща тераса, на която е направено преустройство през 2003 г. Ищецът уточнява също, че управлява и притежава заведение ***, попадащо на партерно ниво на имот с идентификатор ***, с адрес в ***. Към заведението е описаната по-горе тераса, която е наземна и представлява поземлен имот, разделен на два кадастрални обекта, а именно: описаните *** и ***.1. Посочва още, че той лично е строил в описаните имоти подобрения, заплащал е за поддръжка и почистване на имотите, както и ги поддържал сам с личен труд през последните тринадесет години.

Ищецът счита, че поради факта, че е построил със собствени средства сграда с идентификатор ***.1, както и факта на непрекъснатото му владение в продължение на тринадесет години на тази сграда и поземления имот ***, към момента е придобил собственост върху описаните имоти по давност, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, т.е. с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Тъй като ищецът не разполага с документ за собственост, счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост.

Въз основа на изложеното, ищецът моли да бъде установено, че към момента на завеждане на исковата молба, той е придобил, на основание изтекла в негова полза 10годишна придобивна давност, право на собственост върху описаните по-горе поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ***.1.

В условията на евентуалност, ищецът моли, в случай че в съдебния процес, с оглед експертизата на вещото лице, се окаже, че ответникът е собственик само на част от описаните имоти, да бъде установено, че на същото основание – изтекла придобивна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС, ищецът е придобил право на собственост върху идеалната част, собственост на ответника от описаните имоти.

В законоустановения едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50 ал.

2 от ГПК, на последния вписан в търговския регистър адрес, не е подал писмен отговор по предявения иск и не е изразил становище.

В съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си представител адв. Р., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения за неговата основателност.

В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити аргументи за основателност на претенцията.

Ответникът ЕТ „Авел-7-Г. А.а“, редовно призован при условията на чл. 50 ал. 2 от ГПК, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по съществото на спора.

В срока за произнасяне на решението по делото, е постъпила молба от ищеца, чрез адв. Р., с която е представил копие от заявление от ЕТ „Авел-7-Г. А.а“, представлявано от Г.Д. А.а /А./, че признава за придобит по давност от ищеца процесния поземлен имот, заедно с построената в него сграда.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на ищеца, 2 всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 02.08.2001 г., между Община Ловеч, представлявана от Кмета Пламен Петков Еврев, от една страна, като продавач, и ответника ЕТ „Авел-7-Г. А.а“, чрез Г.Д. А.а, от друга страна, като купувач, е сключен Договор за продажба на имот частна общинска собственост, по силата на който продавачът продал на купувача собствения си недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с акт за общинска собственост № 51604, съставляващ:

161/694 идеални части от дворно място, цялото от 694 кв.м., находящ се в парцел IV, в кв.

146 по РП на ***, при граници на парцела: *** триетажен жилищен блок, р. *** /видно от т.

1.1 от договора/, с цена на недвижимия имот в размер на 8060.00 лева, която купувачът е заплатил /т. 2.1/. Договорът е вписан в Службата по вписванията – гр. Ловеч.

Приложено е Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх.№ 7007102-1/21.05.2021 г., издадено от Община Ловеч във връзка с подадено заявление от ищеца ИВ. ЕВГ. АВР. в уверение на това, че 161/694 идеални части от урегулиран поземлен имот IV в кв. 146 по действащия регулационен план на гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 4170/13.10.1975 г., описани в точка 1.1 от горепосочения Договор за продажба на имот частна общинска собственост от 02.08.2001 г., вписан в Служба по вписванията – Ловеч с № 158/06.08.2001 г., том VIII, вх.№ 2485, са идентични с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, описан в скица на поземлен имот № 15-482297 от 07.05.2021 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Ловеч.

Видно от приложената скица на поземлен имот № 15-482297/ 07.05.2021 г., издадена от СГКК-Ловеч, поземленият имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ: 204 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***. В скицата като собственик на имота е вписан ЕТ „Авел-7Г. А.а“, на основание посочения по-горе Договор за продажба от 02.08.2001 г., вписан в Службата по вписванията – Ловеч.

От същата скица се установява, че върху поземления имот с идентификатор *** попада сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 39 кв.метра, брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия. Като собственик отново е вписан ответника ЕТ „Авел7-Г. А.а“, без данни за идеалните части и без документ за собственост /видно от приложената скица на сграда № 15-583045 от 01.06.2021 г. на СГКК-Ловеч/.

Приложено е Удостоверение изх.№ 2078-56-1/09.06.2021 г. на Община Ловеч в уверение на това, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК-София, с адрес: ***, с площ от 204 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:

3 за друг вид застрояване, заедно с попадащата върху него сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 39 кв.метра, брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, е отписан от актовите книги за общинска собственост, съгласно Договор за продажба на имот частна общинска собственост, вписан в СВ-Ловеч с вх.№ 2485/06.08.2001 г., том VIII, № 158.

От Удостоверение изх.№ Р-365/29.06.2021 г. на Областен управител на област Ловеч се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е отписан от актовите книги за държавна собственост със Заповед № РД-08-72/25.06.2021 г. на Областен управител на област Ловеч, препис от която е приложен по делото.

В друго удостоверение на Областния управител на област Ловеч с изх.№ Р-281/31.05.2021 г. е посочено, че за сграда ***.1 със ЗП 39 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, липсва акт за държавна собственост.

Относно идентичността на процесния имот с този, предмет на договора за продажба на имот частна общинска собственост от 02.08.2001 г., съдът е допуснал и изслушал съдебнотехническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице, което съдът преценява като обективно и компетентно изготвено, се установява, че закупената идеална част от имот дворно място, цялото от 694 кв.м., находящо се в парцел IV, кв. 146 по РП на ***, при граници на парцела: *** триетажен блок, река „***“, по представения договор, съвпада с имот *** по КККР на гр. Ловеч. При извършения оглед на място, вещото лице е констатирало, че процесният имот *** и построената в него сграда представляват част от заведение ***, находящо се на ***. По-конкретно, експертът е посочил, че площта на търговска сграда ***.1 е 39 кв.м., като същата представлява заградена „наземна тераса“, която попада в п.и. *** по КККР на гр. Ловеч и в парцел IV, в кв. 146 по РП на ***, при граници на парцела: *** триетажен блок, река „***“.

Ищецът представи по делото препис от влязло в сила съдебно решение № 532/26.10.2021 г. по гр.дело № 1262/2012 г. на Ловешкия районен съд, от което се установява, че бракът му с Г.Д. А.а, сключен на 11.06.1987 г., е прекратен по взаимно съгласие, като утвърденото от съда споразумение не е имало за предмет уреждане на имуществени последици от развода.

Не се спори, че Г.Д. А.а е регистрирана като ЕТ „Авел-7-Г. А.а“. Именно в качеството й на едноличен търговец е закупила процесния недвижим имот по силата на договора за продажба на имот частна общинска собственост от 02.08.2001 г.

Ищецът твърди, че целият имот, заедно със сградата, се владее и поддържа от него още от 2008 година, а Г.Д. А.а не е владяла който и да е от двата имота. Сградата с площ от 39 кв.м. представлявала закрит кът в долния край на „тераса“, построен от него с негови средства. Ищецът е уточнил, че притежава заведение ***, попадащо на партерно ниво на имот с идентификатор ***, с адрес в ***. Към заведението е описаната по-горе тераса, която е наземна и представлява поземлен имот, разделен на два кадастрални обекта, а именно: описаните *** и ***.1. Твърди също, че той лично е строил в описаните имоти подобрения, заплащал е за поддръжка и почистване на имотите, както и ги поддържал сам с личен труд през последните тринадесет години.

4

За доказване на тези факти ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез показанията на трима свидетели.

Свидетелката Д.Д.С. е адвокат и кантората й се намира на третия етаж в триетажна административна сграда в ***, която сграда е една от границите на процесния имот.

Свидетелката знае, че в тази сграда има офиси, зъболекарски кабинети и други адвокатски кантори. Заяви, че от 15 години ползва адвокатската си кантора и ежедневно има наблюдение за имота на ищеца, който е в непосредствена близост до триетажната сграда.

Имотът представлявал заведение, наречено ***, с градина и тераса, като по нейни наблюдения непрекъснато в обекта се извършвали ремонти както лично от ищеца, така и от майстори. Виждала ищеца всеки ден в обекта, включително да отключва входната врата, виждала го много пъти и на покрива да извършва ремонти. Постоянно обновявал обекта, който първоначално бил тераса, а сега същата била заградена и имало изнесени маси, както и поставена камина за отопление на пелети. Свидетелката заяви, че ищецът е споделял с нея какви средства е вложил за ремонтите в обекта и същите не били малко. За Г. знае, че са били съпрузи с И., но впоследствие разбрала, че са се разделили и Г. е заминала за чужбина.