Решение № 295 от 26.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Варна, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000380 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат срещу решение №26/1.04.2022г., постановено по ТД №78/2021г. по описа на ОС Добрич , с което са били отхвърлени предявени срещу „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД, при участие на помагач на ответника, искове за присъждане на придобити с цесия вземания за цена на доставена от ел. енергия, фактурирани от цедента „Аркадия сървис“АД, съответно в размер на 54 246.49лв по фактура № 18122/31.07.2018г., както и 13 577.78лв обезщетение за забавено плащане по тази първа фактура и за цена в размер на 46 903.40лв по фактура № 18700/30.09.2018г., както и 10945лв обезщетение за забава по втората фактура и съответно са определени разноски в полза на насрещната страна.

Жалбата с вх.№ 2328/29.04.2022г. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Авансово дължимата такса за обжалване е внесена. Жалбата отговаря и на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ответник, чрез пълномощник е упражнил право на отговор по жалбата.

Подпомагащата страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ не е заявила становище по жалбата.

Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество и 1 обусловено от него определяне на разноските е допустимо.

Въззивникът „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД , чрез адв. Р. излага оплаквания за необосновани изводи и неправилно приложен материален закон по оспорената легитимация на цесионера заявил придобити права от кредитора по съобщени на цедента две цесии за всяко от двете неоспорени вземания. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила не са били отчетени доводи, изложени в допълнителна искова молба, като решението е било постановено преди да е изтекъл и срок за доразвиване на защита по същество в писмените бележки. Оспорва се извод за приравняването на бъдещи вземания на вземанията за периодични плащания по договор за продължителна доставка, респективно отричането на валидността на прехвърлянето им като сделка без годен предмет. Въззвиникът сочи, че към момента на сключване на първата цесия от 27.06.2018г и уведомяването на длъжника, цедираното вземане по фактурата за месец юли 2018г е било възникнало като определена по основание и размер фактурирана цена на ежемесечно отчитано количество на доставена енергия. Втората цесия от 09.10.2018г била договорена дори след издаване на фактурата за доставката през септември 2018г. и отричането на конкретно индивидуализираното задължение като годен предмет за цесия не е съобразено с доказателствата.

В пледоарията си по същество пред настоящия съд преупълномощеният адвокат Димов поддържа със същите доводи валидното придобиване на двете вземания на доставчика по двете фактури за доставена ел. енергия, като обосновава и репликите си срещу възраженията на платеца за изпълнение за сметка на цедента по претенции на други кредитори върху същото вземане.

Сочи, че залог не е учреден върху вземания за доставките през 2018г., че изявленията както на заложния кредитор, така и на публичния взискател са достигнали до задълженото лице след като залогодателят, респ. длъжникът на държавата вече не е бил титуляр на цедираните вземания, съответно и ответникът неоснователно се е съобразил с техните нареждания и извършените плащания нямат погасителен ефект. Като обосновава неправилно изплащане на задълженията, придобити с валидните цесии и липса на противопоставими права на други лица, моли претенциите му срещу неизправния длъжник на праводателя му да бъдат уважени изцяло, ведно със обезщетенията за забава след като неправилното решението бъде отменено.

Съображенията са подробно развити и в допълнително представени писмени бележки.

Въззиваемата страна „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД, чрез адв. Д. оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона при разглеждане на възражението за недействителност на двете цесии.

Позовава се на договаряне на първата цесия преди изтичане на периода на доставката, като счита писмените договори за симулативни и недостоверно датирани за избягване на вече предприето принудително изпълнение на публични вземания, обосновава недействителност на договоряне без основание при липса на уговорено плащане по възмездните цесии. Сочи и противопоставими на длъжника и цесионера права на заложен кредитор, вписани в публичен регистър и заявени преди падежа на фактурите и както и принудително изпълнение в полза на държавата, което изключва каквито и да са други възможности за изплащане на дълга.

2

В пледоария по същество адвокатът на въззиваемия длъжник поддържа възраженията за недействителност на договорите за цесия поради липса на предмет преди изтичане на месеца за доставка и поради липса на основание на възмездните сделки, както и възражението за противопоставимост на залога, изключващ правата на цесионера. Като обосновава неоснователност на претенцията на ищеца, моли за потвърждаване на правилното отхвърлително решение.

Привлеченото на страната на въззиваемия ответник подпомагащо трето лице НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, което в първа инстанция е оспорвало валидността на цесиите, не пледира по същество пред настоящия съд.

Насрещните главни страни претендират и за определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л. 13 и 16). Хонорарът на представителя на въззиваемата страна е оспорен от въззивника като прекомерен.

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявения иск за реално изпълнение, претендирано заедно с обезщетение за забавено плащане на две изискуеми парични задължения на купувач на електро-енергия, за които ищецът твърди че е придобил с две цесии, договорени с доставчика. Обжалваният диспозитив указва както претендираното от ищеца частно правоприемство, така и прехвърленото притезание въведено с твърденията на цесионер, придобил на два пъти паричен дълг, произтичащ от неизпълнени на падеж задължения за заплащане на цена за доставки през м. юли и м. септември 2018г. Производството по така очертания предмет на делото е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред настоящата инстанция безспорни са установените факти по договарянето и изпълнението на доставката, както следва: Договорът за продажба на електрическа енергия е сключен на 09.08.2013 г. като продавачът „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД се задължил да доставя активна енергия до три производствени обекта на купувача „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД за период до 30.06.2014г., с опция за автоматично продължаване на срока на доставката за всяка следваща календарна година при липса на изявление за прекратяване от която и да е от страните. Купувачът поел задължение да заплаща по фиксирана цена консумирани ежемесечно заявени количества, доставени по обявен от купувача дневен график на планирано потребление и отчетени от доставчика в издавана до 5 число на следващ отчетния период месец, като срокът за банковото плащане бил уговорен до 15 работни дни от фактурирането. С поредица от допълнителни споразумения страните са променяли клаузи от първоначалното си съглашение (добавени са още 6 консуматори, увеличен е срока за плащане до 45 дни, променен е моментът на ежегодното подновяване към 31.12. всяка календарна година, цената е 3 актуализирана неколкократно) като с последния шести анекс от 14.11.2017г с отложено действие от 1.1.2018г е фиксирана цена от 81лв без ДДС до 31.12.2018г. Няма спор, че за доставени през отчетни периоди юли и септември 2018г. количества по тази цена са издадени от доставчика две фактури с №

18122/31.07.2018 г. за 54 246.49 лв. с ДДС и с №

18700/30.09.2018 г. за 46 903.40 лв. с ДДС, които купувачът е приел, осчетоводил като свой производствен разход и отчел за ползване на данъчен кредит по ЗДДС. Купувачът е наредил плащания на тези фактурирани стойности, като първата фактура е изплатена за сметка на продавача „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД на 17.09.2018г по банкова сметка, разкрита от назначен от негов кредитор по особен залог депозитар, а второто плащане било насочена на 28.12.2018г към ТД НАП София за погасяване на публични задължения на продавача „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД.

Преди да изпрати тези преводи, купувачът бил получил следните уведомления: С регистрирано от получателя „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД уведомление с вх. рег. № РД 09-54/ 31.07.2018 г., доставчикът като цедент уведомил съконрахента си, че е прехвърлил на цесионера „ВИНЕР – ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с договор от 26.07.2018г вземанията, които ще има за доставката за м. юли до размера, който ще бъде посочен в още неиздадената фактура. По аналогичен начин в търговските книги на купувача с вх. рег. № РД 09-91/ 11.10.2018 г., е регистрирано и второто уведомление за договорена в полза на същия цесионер „ВИНЕР – ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с договор от 01.10.2018г цесия на вземания по вече издадени фактури за доставката за м. септември, ведно с лихви за забава, разноски, привилегии и обезпечения.

По делото е безспорно установено вписването с № 2016072102202 в ЦРОЗ на сключен на 20.07.2016 г. между „ИНВЕСТБАНК“ АД гр. София като заложен кредитор и „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД, като залогодател договор за учреден особен залог върху вземания на доставчика, произтичащи от договори за продажби на електрическа енергия, индивидуализирани в приложение № 2 към заявлението за първоначална регистрация като настоящи и бъдещи вземания от клиенти, между които и „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД по договора от 09.08.2013 г., отбелязан с валидност до 31.12.2017г. Заложният кредитор е вписал на 08.08.2018г и заявление за пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество за събиране на обезпечения дълг от 419 645.57лв, впоследствие увеличен с допълнителна регистрация до на 21.08.2018т до 1 642 477.65лв. При тези регистрации кредиторът е обявил и назначения депозитар и сметката, открита за постъпленията на паричните плащания в полза на залогодателя, предназначени за погасяване на дълга му към кредитора. Съобщението за този нов начин на очаквано от платец на заложени вземания изпълнение е получено и регистрирано от купувача с вх. рег. № РД 09-89/ 29.08.2018 г. , а банковия превод за цената по фактурата за м. юли е насочен към посочената сметка.

Последвали са и две уведомления от публичен изпълнител по образувано ИД №180555609/30.07.2018 г. срещу „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД, като първоначално по искане за предоставяне на информация от 07.11.2018г купувачът е декларирал все още неизплатена цена по втората фактура за м.

4 септември, и така признатото задължение е било запорирано с постановление за налагане на обезпечителна мярка № С182225-022-0088461/15.11.2018 г. и изискано за плащане с разпореждане за изпълнение изх. № С182225-009001449/15.11.2018 г. Като платец на запорираното вземане на „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД, „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД е наредил плащането на втората фактура по посочената сметката на НАП.

При тези безспорни факти, въззивният съд намира за неоснователно оплакването за неправилно установяване на предмета на първата от спорните цесии, която следва да легитимира въззвиника като притежател на правата на доставчика за цена на отчетени за м. юли 2018г ползвани количества ел. енергия.

Въззивиният съд преценява, че договарянето на прехвърлянето следва да се отчита към дата 26.07.2018г, удостоверена от него като момент на постигане на съгласие относно вземането, което е следвало да придобие. Към този момент доставчикът и купувачът са били обвързани от договора за доставка, чието действие е било безспорно планирано до края на календарната година (според последния анекс) и съответно цедентът е имал обосновано очакване да получи възнаграждение като насрещна престация за своето изпълнение. Същевременно не може да се игнорира характерът на периодичността на доставката и изрично уговорените периоди на отчет на изпълнението на самия продавач. Паричните задължения на купувача възникват като множество престации, обединени от общ правопораждащ факт на договорено начало на доставка по фиксирана единична цена, но размерите им са само определяеми според конкретните количества, които са само планирани, но се установяват фактически при отчет в края на всеки месечен период, само ако е настъпил и допълнителен факт на продължаващото изпълнение от доставчика. При този вид престации изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения( ТРОСГТК №3/2011г. на ВКС). Макар и да е било започнато, изпълнението на доставчика за текущия месец не е било приключило, а до завършването на престирането на доставчика не е можело да възникне и насрещното задължение за плащане. Както в самото съдържание на писмения договор, така и в уведомлението, което цедента е изпратил на своя съконтрахент вземането е посочено като подлежащо на установяване по размер след изтичане на периода 01.07.2018 – 31.07.2018г. и бъдещото му фактуриране. Затова и задължението за цена от за този период е било очаквано, но не е било възникнало до отчета в края на месеца.