Решение № 240 от 05.02.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 240

Перник, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20257160700582 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. Д. Д., с [ЕГН], чрез адвокат И. М. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица], офис 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № [Наименование]по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 14.11.2025 година, издадена от П. А. М. – инспектор в РУ 06 към СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 19.01.2026 година жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. М. от АК Перник, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна. Подробни съображения са развити в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 19.01.2026 година ответникът по жалбата П. А. М. редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2025 година П. А. М. – инспектор при СДВР РУ 06, в присъствието на свидетеля К. С. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [Наименование]на К. Д. Д., с [ЕГН], за това на посочената дата, около 00:15 часа, в [населено място], управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], като след извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средства е отчетена положителна проба в размер на 1л03 промила в издишания въздух. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 14.11.2025 година, издадена от П. А. М. – инспектор в РУ 06 към СДВР на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б“, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във връзка с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от ПУДМВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП и конкретните длъжностни лица /т. 1 – т. 4/ от МВР, които могат да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 513з-12086 от 14.10.2025 година на директора на СДВР, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са оправомощени т. 2 – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, секторите „Охранителна полиция“ в РУ при СДВР и отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ в рамките на обслужващата територия.

Със Заповед № 513з-9321 от 09.09.2024 година издателя на оспорения акт инспектор П. А. М. – полицейски инспектор е преназначен на по – висока изпълнителска длъжност – полицейски инспектор V степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ при СДВР.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Относно компетентност на органа, издал оспорвания административен акт:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от П. А. М. –полицейски инспектор V степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ при СДВР в производство за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Действително по делото е представена Заповед № 513з-12086 от 14.10.2025 година на директора на СДВР, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са оправомощени т. 2 – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, секторите „Охранителна полиция“ в РУ при СДВР и отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ в рамките на обслужващата територия с мотивирана заповед да прилагат принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на 06 РУ при СДВР. В случая е безспорно установено, както от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, виж . т. 9, така и от Заповед № 513з-12086 от 14.10.2025 година на директора на СДВР, издадена в изпълнение на предходната такава, че както служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР могат да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, така и полицейските органи могат да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП единствено след проведено специализирано обучение и успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ. Въпреки многократните указания на настоящия съдебен състав не се представиха доказателства, от които да е видно, че органа издал оспорената заповед е провер специализирано обучение и е положил успешно изпит по ЗДвП, който факт безспорно е недоказан. В тежест на издателя на оспорения акт е да представи писмени доказателства, от които да е видно не само че заема дадената полицейска длъжност, не само че работи в териториалния обхват на 06 РУ при СДВР, но е абсолютно задължително да докаже последния елемент от фактическия състав на своята материална компетентност, а именно че е преминал през задължителното специализирано обучение, съответно успешно е положил изпита по ЗДвП и КЗ. Така посочените изисквания са заложени като императив в цитираните по – горе заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на СДВР. Ето защо по делото не се установи, че оспорената заповед е издадена от орган, комуто е предоставено нормативно в компетентност да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП без приложени писмени доказателства за успешно проведено обучение и изпит. Самият факт на заемане на посочената длъжност от П. А. М. – инспектор в РУ 06 към СДВР не води до еднозначния извод, че последния има необходимата компетентност предвид липсата на посочените по – горе доказателства.

Следователно по делото не се доказа, че към датата на издаване на оспорваната заповед – 14.11.2025 година ответника е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което процесната ПАМ е издадена от некомпетентен орган.

Предвид изложеното, налице е основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което поради същността си обуславя обявяване нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което ответника по жалбата следва да му заплати сумата в общ размер на 910 /деветстотин и десет/ лева, от които 10 платена държавна такса и 900 лева платено адвокатско възнаграждение, превалутирани в общ размер на 465.28 евро.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № [Наименование]по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 14.11.2025 година, издадена от П. А. М. – инспектор в РУ 06 към СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. Д. Д., с [ЕГН] направените съдебни разноски в размер на 465.28 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: