Решение № 203 от 30.11.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. *****, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100209 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба, допълнена с молба вх. № 1482819.04.2021 г., подадена от СТ. ЦВ. Ч., ЕГН ********** срещу Д. М. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 16.08.2020 г. около 11:30 часа в град *****, ул. ****, докато с приятелката му К. К. Д.а хранил до лявата задна врата на автомобила си неговото куче на име Р., от двора на къщата на ответника Д. М. Д., където държал кучето си порода Бултериер, без да е било предизвиквано по какъвто и да е начин, изскочило, промушило се през краката на ищеца и нападнало с изключителна жестокост, свирепост и злоба неговото куче. Бултериерът на Д.М. не успял да захапе главата, врата или стомаха на кучето му, защото то успяло да отскочи и бултериерът на ответника Д.Д. захапало предната лява лапа на Р.. Ищецът започнал да вика да пусне, но било безрезултатно.

Около 2 мин. след нападението се появил собственикът на бултериерът - ответникът Д.Д., като първоначално започнал да вика от разстояние на кучето си да пусне, но след няколко неуспешни опита се включил физически да им помогне с разтърваването.

Първоначално опитали със студена вода, но нямало резултат и кучето още по-свирепо захапало Р.. В този момент ищецът се сетил, че има масивна дебела метална тръба в колата.

Извикал на приятелката му К. Д.а да му я даде, но тя била изпаднала в шок от случващото се, понеже имала панически страх от кучета. Изтичал до багажника и я извадил. Точно в този момент кучето на ответника си отворило леко челюстите, за да захапе още по-силно лапичката на неговата Р. и ищецът успял да провре тръбата между зъбите му и така успели заедно с ответника Д. да разтърват двете кучета. Р. била цялата в кръв, а предната лява лапа едва се държала да не падне на земята от единственото сухожилие, което не било разкъсано от бултериера на ответника.

След този ужасен инцидент незабавно откарал Р. във ветеринарна клиника във **** и около 12:30 ч. били приети в ОВК - ****. Там прегледът бил извършен от д-р Т.Р. и на Р. била поставена диагноза Vulnus morsum; Fr. radii et ulnare membri thoraci sinistra.

1

В ОВК нямало специалист по ветеринарна ортопедия и лекарите само почистили раната, върнали костта обратно вътре в лапата, фиксирали я и я бинтовали. Докторите били единодушни, че ако Р. не бъде оперирана незабавно и не започне лечение срещу инфекцията, тя ще умре.

След тръгването си от ОВК - **** заедно с приятелката му К. Д.а веднага отишли до РПУ - ****, където ищецът дал показания. По случая впоследствие била образувана пр. № 13227/2020 г. на РП- ****, ТО-*****. Сред материалите по преписката били и обясненията, подписани лично от ответника Д. М. Д.. В тях той твърдял, че притежавал кучето от десет години. Ответникът не бил регистрирал същото в община *****, но това било без значение за възникване на правото на собственост върху него по чл. 174, ал. 2 ЗВМД, тъй като регистрацията предпоставяла собствеността. В същите обяснения той твърдял, че на 16.08.2020 г. около обяд чул кучето му да лае в близост до желязната ограда на къщата.

Когато излязъл от двора, видял как кучето на ищеца било захапано от неговото куче и съдействал по всички възможни начини да се разтърват двете кучета. Навежда, че посоченият документ, доколкото носел подписа на страната и съставлявал официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, следвало да се цени като признание на изложените в него факти.

Посочва, че след като подал жалбата, с приятелката му тръгнали веднага към личния ветеринарен лекар на кучето му - д-р Л.Д., от ВК „Еклипс" - *****, която след прегледа преценила, че състоянието на Р. в часовете до операцията е критично и предпочела да я вземе за наблюдение в дома си в случай, че състоянието се влоши, за да може веднага да оперира. На 17.08.2020 г. били приети по спешност от Д-р Ц.И. във Ветеринарна Клиника "SI -VET" - гр. ****, който извършил и операцията в 13:30 часа. Оказало се, че нахапванията са изключително много и били много дълбоки, а самите кости били в много лошо състояние и много малка била вероятността лапата да бъде спасена.

От този ден до 24.08.2020 г., по 1-2 пъти всеки ден правел промивки на раната, като свалял бинта, почиствал раните, правел нов компрес и слагал отново нов бинт. Гледката с всеки изминал ден била все по-ужасяваща, защото с всеки следващ ден, той виждал как тъканта около костта се разяжда, некротира и намалява, като в един момент по кокала нямало никаква, а самата лапа се държала от свободно падане от едно единствено сухожилие и едната от двете поставени планки, на последните два болта.

На 24.08.2020 г. се наложило да отиде при друг специалист-ортопед - д-р С.П. младши от ВК „Провет” в гр. ****, който след обстоен преглед заключил, че лапата на Р. по никакъв начин вече не може да бъде спасена и ако в рамките до 2-3 дена не бъде ампутирана, Р. може да умре от натравяне на кръвта, заради инфекцията от нахапването.

Уговорили операцията да бъде направена във ***** на следващия ден във ВK „Еклипс”, тъй като становището на д-р С. П. - младши, било че това не била сложна операция по отстраняване на инфектиран крайник и специалист от ВК „Еклипс" може да се справи.

Когато започнала подготовката за процедурата обаче, докторите констатирали, че състоянието драстично се е влошило и трябва да бъде оперирана от специалист-ортопед.

Операция по спешност била извършена на 26.08.2020 г. при друг ортопед - д-р М.А. в ****.

Операцията минала успешно и без усложнения, като след това започнало възстановяването на Р.. До пълното възстановяване минал около месец и в началото на октомври, след преглед при д-р Л. Д., било констатирано, че тя вече е напълно здрава.

На 19.08.2020 г. с ищеца се свързал сина на Д.М. - Б., който заявил, че ще комуникира с ищеца от името на баща си, във връзка с разходите, които е извършил. Първоначално той се съгласил да поеме направените разходи за лечението на кучето му. На 23.08.2020 г. ищецът се свързал с него, за да получи информация, свързана с данните на ответника Д.М. и за изготвяне на извънсъдебно споразумение. Уговорили се да се свържат след пълното възстановяване на Р.. На 08.10.2020 г. отново се свързал със сина на ответника М., който му 2 заявил, че уговорката им отпада, защото ищецът бил искал да получи двойно пари от тях един път от споразумението и втори път - чрез прокуратурата. Опитал многократно да му обясни, че няма основание за реализиране на наказателната му отговорност. Това било видно от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство № 2210/22.10.2020 г. на РП ****, ТО - *****. В крайна сметка се разбрали той да се консултира с адвоката си и след като се потвърди тази информация, да се свърже с ищеца, във връзка с извънсъдебното споразумение. До 28.10.2020 г. никой не се свързал с него нито веднъж и затова той се свързал със сина на ответника Д.М.. Отново му заявил, че иска да се разреши спора с баща му извънсъдебно, каквато им била и уговорката, и по възможно най-бързия начин с оглед спестяването на време, съдебни разноски и бъдещи лихви във връзка със завеждане на едно бъдещо дело. Той му отговорил, че веднага след като говори с адвокат, ще се свърже с него. Ищецът не получил обратно обаждане. На 07.11.2020 г. отново се свързал с Б. Д.. Заявил му, че това е последният път, в който се свързва с него и че иска да се разберат извънсъдебно с баща му и че ако не постигнат консенсус във връзка с разноските, ще заведе гражданско дело, което ще доведе до повече разходи, свързани с лихви и разноски по делото. Синът на ответника Д.Д. му заявил, че нищо никой няма да му плаща и да не го търси повече за глупости.

Предвид изложеното за него се пораждал правен интерес от водене на настоящия иск.

Счита, че са налице предвидените предпоставки за реализиране отговорността на ответника Д.М., тъй като от пр. № 13227/2020 г. на РП ****, ТО – ***** било видно, че последният е направил самопризнания пред разпитващия полицай, че той е собственик и че именно неговото куче е причинило вредата.

Поради горното моли съда да постанови решение, с което бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1230.29 лв., от които:

- 1176.72 лева - имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечението на кучето му, подробно описани в приложените платежни документи, като доказателства по делото и

- 53.57 лева законна лихва за забава от датата на инцидента до предявяването на иска.

В допълнителна молба вх. № 1482/19.04.2021 г., подадена от ищеца преди да му бъде връчен препис от отговора на ИМ, но депозирана относно същия, излага следното:

Заявява, че твърденията на ответника, че неговото куче е провокирало агресивното куче на ответника били голословни, несъстоятелни и лишени от елементарна житейска логика.

Твърди, че колата била паркирана на улицата, която била общинска собственост, а не частна такава. Нямало как и изобщо не бил длъжен да знае какво има зад оградата на който и да е, още повече, че бил за първи път в *****. Това означавало, че ищецът не може да разходи и храни никъде кучето си, защото евентуално зад всяка ограда можело да има куче, което да излезе на улицата и да убие неговото. Разбрал, че бултериерът на М. е зад оградата, едва след като започнал да лае освирепено и в този момент започнали да си вземат личните вещи от колата, за да се махнат от мястото възможно най-бързо и да се разходят из града, както и да посетят крепостта „Овеч”. М. излязъл от къщата си може би около 2 мин. след като кучето му вече било захапало неговото на улицата, защото ако преди това е бил излязъл, щял да види с очите си, как неговото куче свирепо лае, т.е. е трябвало да предприеме мерки, за да предотврати какъвто и да е било последващ инцидент.

Счита, че тезата на ответника била и юридически необоснована, предвид 3 разпоредбата на чл. 50, изр. 2 от ЗЗД. Твърди, че в настоящия случай ответникът М. не е положил дължимата грижа, за да избегне настъпването на вредоносния резултат като обезопаси агресивното си куче. Твърденията, че на няколко пъти бил излизал, за да предупреди ищеца да махне кучето си, изцяло били неистинни и опит за защитна версия.

Напротив, ответникът М. се появил едва, когато бултериерът му бил захапал лапата на неговото куче. Дори да се приемат тези твърдения за истина, това не изключвало отговорността на ответника. Ответникът М. поддържал две взаимоизключващи се твърдения. Първо, че излязъл още преди началото на свадата, т.е. докато кучето му още е било в двора, а след това - че е чул, че неговото куче лае и чак тогава излязъл, че ги е наблюдавал и предупредил да се преместят и че излязъл и чак тогава видял, че кучето му е нападнало кучето на ищеца. Твърди, че е взел тръбата едва след като М. не успял да освободи Р. от захапката на агресивното си куче и той или някой друг извикал да дадат нещо, което да се пъхне в устата на бултериера, за да може да му се отвори захапката, защото всички ги било страх да не би кучето му да пусне Р. и да захапе някой от хората за ръката или друга част от тялото. По време на тези опити, ударил на няколко пъти бултериера по гърба, с цел да се опита да го изплаши или поне да го отслаби, но опитите били безуспешни.

Ответникът твърдял, че не се установявало „причинно-следствена връзка между сбиването на двете кучета”, доколкото не бил ясен „механизма на случилото се”. В тази връзка посочва, че кучето на ответника нямало никакви нахапвания и следи от нападение, поради което причинно – следствената връзка била ясна.

По изразеното в отговора съмнение относно причините да бъдат посетени от ищеца толкова много клиники в рамките на две седмици, посочва, че било месец август и повечето специалисти били в отпуск и/или с препълнен график през този месец, поради което били посетени различни ортопеди, защото лечението и операциите трябвало да се случат веднага, а не след 2-3 седмици. Всяко едно от посещенията било при едни от най-добрите специалисти в България, защото Р. била като дете за него. Всяко едно от посещенията било с различна цел: