Решение № 27 от 03.03.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 457/2024
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 03.03.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Разлог, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200457 по описа за 2024 г.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от В.В.Ц., с ЕГН*, ч/з адв. М.И.П. – АК-Б., съд. адрес: г.Р., у.,,Я.С.”№34, о.5 и по жалба депозирана от В.В.Ц., с ЕГН*, ч/з адв. П.П. – АК-С., съд. адрес: г.С., б.,,Г.Е.И.Т.”№49, е.3, а.5, против НП №*/28.06.2024 г., издадено от С.К.Д., Н-к на о,,ОД”-С., Д,,ОД” в ГД,,ФК”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено адм. наказание ,,глоба" от 1`000.00 лв.
С депозираните жалби се моли НП като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат съображения за това. Застъпва се и становище за наличие на маловажен случай, който също не е отчетен от АНО.
В СЗ жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. М.П., която поддържа жалбите. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки от пълномощник, с които се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, становище по хода на делото, претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу акт, подлежащ на съд. контрол.
На 21.04.2024 г. в 12:12 ч. е извършена проверка на търг. обект по смисъла на §.1, т.41 от ДР на ЗДДС – платен паркинг, в г.Банско, ул.,,Ц.С.”№84, стопанисван от В.В.Ц., с ЕГН*, в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търг. обекти ч/з ФУ, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин, е допуснало нарушение на същата, като извършва търговска дейност в обекта без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано, регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността в обекта.
Направена е контролна покупка от инспектор по приходите по приходите на паркинг услуга 1 за 8 часа, на обща стойност 4.00 лв. Плащането на контролната покупка е прието от В.В.Ц., с ЕГН*, като за извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от ФУ.
За извършената проверка е съставен протокол със сер. АА №*/21.05.2024 г., на основание чл.110, ал.4 от ДОПК, във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
За констатациите от проверката е съставен АУАН №*/21.05.2024 г., с който нарушението е квалифицирано по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът е връчен с разписка, лично и с/у подпис на В.В.Ц., която е депозирала обяснения и възражения в законоустановения срок с/у същия. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възприета идентична фактическа обстановка.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, съгласно заповед №*/27.02.2024 г. на ИД на НАП.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставителят - Р.Г.А. и свидетелят по акта - А.К.С., протокол за извършена проверка от 21.05.2024 г., обяснения от В.В.Ц., възражение от В.В.Ц. при съставяне на акт с №* от 21.05.2024 г., Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №*/28.06.2024 г., Жалба до Сф.АС с/у Заповед за налагане на ПАМ, протокол за запечатване на търг. обект при наложена ПАМ, протокол за отпечатване на търг. обект при наложена ПАМ.
Разпитаните актосъставител и свидетел по акта пред съда в качеството си на свидетели, потвърдиха направените от констатации. В съответствие с техните показания са и приложените към преписката и приети по делото - протокол за извършена проверка от 21.05.2024 г., обяснения от В.В.Ц., възражение от В.В.Ц. при съставяне на акт с №* от 21.05.2024 г., Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №*/28.06.2024 г., Жалба до Сф.АС с/у Заповед за налагане на ПАМ, протокол за запечатване на търг. обект при наложена ПАМ, протокол за отпечатване на търг. обект при наложена ПАМ.
Поради съответствие на показанията на свидетелите с писмените доказателства по делото, съдът дава вяра на същите. Описаната в акта фактическа обстановка не се оспорва от страна на жалбоподателя. Предвид събраните по делото устни и писмени доказателства, съдът прие че описаната в акта фактическа обстановка е правилно установена. Жалбоподателят е задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търг. обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин. В деня на проверката, от жалбоподателя е реализирана продажба на паркинг услуга за 8 часа, на обща стойност 4.00 лв., като не е издадена изискуемата фискална касова бележка от ФУ за извършената продажба. Плащането за контролната покупка е извършено в брой от Р.Г.А. – инспектор по приходите в О,,ОД”-С. и същото е прието от В.В.Ц. За така извършената продажба от В.Ц. е издадена квитанция №6/21.05.2024 г., но не е издадена фискална касова бележка от ФУ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търг. обект ч/з издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва ч/з внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен ч/з доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните с-ми, или ч/з пощенски паричен превод, извършен ч/з лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата по чл.3 от същата наредба да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
За неизпълнение на горепосочените задължения, разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
2
Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, предвижда и налагането на принудителна адм. мярка – ,,запечатване на обект за срок до 30 дни". В случая за същото нарушение са били инициирани 2 производства.
Непосредствено след издаването на НП – 28.06.2024 г., е издадена и Заповед за налагане на принудителна адм. за налагане на ПАМ №*/28.06.2024 г., а именно запечатване на търг. обект – платен паркинг в г.Б., ,,Ц.С.”№84, стопанисван от В.В.Ц. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.,,а” от ЗДДС, АО е допуснал с нарочно разпореждане предварителното й изпълнение с мотиви, че това е наложително с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане от задълженото лице, респективно коригиране на неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци в/у реализираните обороти, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета”.
Срещу Заповедта за налагане на ПАМ, както и разпореждането за допуснатото й от АО предварително изпълнение инкорпорирано в самата заповед е депозирана жалба пред Сф.АС, приета като писмено доказателство по делото.
Мярката ,,запечатване на търг. обект" с последваща забрана за достъп до него има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая обаче запечатването на обекта е станало непосредствено след връчване на заповедта за налагане на принудителната адм. мярка, с което принудителната адм. мярка е изпълнена, видно от представените протоколи за запечатване и отпечатване на обекта същият е запечатан на 22.07.2024 г. и е отпечатан на 05.08.2024 г., поради което се е превърнала в адм. нак. репресия.
Според практиката на СЕС, адм. санкции налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата с-ма на ДДС и следователно - на правото на Съюза по смисъла на чл.51, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС. Те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на нак. преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съд. решение в съответствие със закона.
При образуване на двете производства – по налагане на принудит. адм. мярка и последващото същинско производство по ангажиране на адм. нак. отговорност за адм. нарушение следва да бъде съобразяван и принципът ,,non bis in idem”, който забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и с/у същото лице /Решение по дело С 117/20/ на СЕС, т.24/.
В случаите когато е наложена принудит. адм. мярка и същата е изпълнена след съставяне на АУАН, кумулирането на двете производства – по налагане на принудит. адм. мярка и ангажиране на адм. нак. отговорност за нарушение на данъчното законодателство, води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата на основните права на ЕС.
Разпоредбите на чл.185 и чл.186 от ЗДДС, допускат кумулирането на двете мерки автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната и другата от тези мерки. Според решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 в такива случаи разглежданата национална правна уредба не съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитане на основното съдържание на правото, предвидено в чл.50 от Хартата.
След като запечатването на обекта вече е изпълнено, то неправилно и незаконосъобразно е издадено НП, тъй като е нарушено правото, предвидено в чл.50 от Хартата.
По тези съображения и доколкото решението на съда на ЕС има обвързващ характер, то следва съдът в производство по обжалване на НП да се съобрази с даденото в него 3 разрешение и да отмени НП.
При извършена проверка относно спазване на процесуалните правила, предвидени за съставяне на АУАН и издаденото НП, съдът прие че не е налице нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. И двата акта са съставени от компетентни лица, нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Трябва да се посочи и че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, понеже се касае за нарушение, при което с факта на установяването му, законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвидената в нормативната уредба санкция. По гореизложените съображения съдът намира, че не е оправдано спрямо конкретното нарушение да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, неизпълнението на задълженията създават благоприятни условия за избягване установяването и плащане на данъчни задължения от данъчнозадължените лица.