Решение № 219 от 13.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Кюстендил, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260488 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д. № 542/2021 г. по описа на КнРС е допусната делба между Л. А. Я., А. А. Я., Л. К. Я., С. З. Я. и П. С. Д. при права по 1/6 ид.ч. за Л. А. Я. и А. А. Я., 1/6 ид.ч. за Л. К. Я. и С. З. Я. и 1/3 ид.ч. за П. С. Д. на четири поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, подробно описани в съдебното решение; отхвърлил е като неоснователен предявения от Л.

А. Я. и А. А. Я. против Л. К. Я., С. З. Я. и П. С. Д. иск да бъде допусната делба по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, подробно описан в съдебното решение; отхвърлил е като неоснователен предявения от Л. А. Я. и А. А. Я. против Л. К. Я., С. З. Я., и К. А. Ц. иск да бъде допусната делба по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, подробно описан в съдебното решение; осъдил е Л. Я. и А. Я. да заплатят по сметка на КнРС държавна такса в размер на 50 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 260018/05.01.2022 г. от С. З. Я., с ЕГН **********, с адрес ******* срещу така постановеното съдебно решение, в частта, в която съдът е допуснал съдебна делба на поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, като се навеждат аргументи за неговата неправилност и незаконосъобразност в обжалваната част. Въззивникът твърди, че процесните четири имота са собственост на Л. Я. и оспорва допускането на делба между лицата и при правата, при които КнРС е допуснал същата. Излага становище, че районният съд не е взел предвид всички документи за собственост на процесните четири имота, които били вписани в имотния регистър. Счита първоинстанционното решение в останалата му част за правилно и законосъобразно, но сочи, че съдът неправилно не бил обсъдил доводите изложени в отговора му на и.м.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за допускане на съдебна делба на процесните четири имота. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

1

Постъпила е втора въззивна жалба с вх. № 260019/05.01.2022 г. от Л. К. Я., с ЕГН **********, с адрес *****, община К. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която съдът е допуснал съдебна делба на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***. Въззивницата счита решението в обжалваната му част за недопустимо и неправилно, тъй като е незаконосъобразно. Аргументира се, че за периода от 19.05.1991 г. до 04.02.2018 г. тя не е била наследник на С.Г. Я., предвид което в този период тя не била съсобственик на земеделските имоти с останалите страни по делото.

Навежда доводи в подкрепа на твърдението си, че към 04.02.2018 г. тя била придобила процесните четири имоти на оригинерно придобивно основание съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез давностно владение продължило повече от 10 години, които твърдения счита за подкрепени от свидетелските показания. Допълва, че съдът не следвало да кредитира показанията на Д. Я., предвид обстоятелството, че същата била майка на ищците, респективно заинтересована от изхода на делото и определя нейните свидетелските показания и тези на св. Х.В. за неотносими към процесните четири имота. Акцентира, че ищците били подпомагани от семейството й безвъзмездно предвид роднинската им връзка и в период 1990 – 2000 г., когато те били непълнолетни.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за съдебна делба на процесните четири имота. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби на Л. Я. и С. Я. от адв. А. И. в качеството му на процесуален представител на ищците Л. А. Я. и А. А. Я., в който се излага становище за допустимост на жалбата на Л. Я. и недопустимост предвид липса на правен интерес от обжалване на жалбата на С. Я.. Оспорват се депозираните жалби като неоснователни с твърдение, че въззивниците са собственици на идеални части от процесните четири имота, а не техни изключителни собственици.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх. № 260353/25.01.2022 г. от К. А. Ц., с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. ***** чрез пълномощника му адв. А. И. насочена срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част относно делба на поземлени имоти с идентификатор *** и идентификатор ***. Въззивната жалба е бланкетна, като се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, без да се сочат конкретни доводи за порочността му. Въззивникът твърди, че С. Я. не е изключителен собственик на процесните имоти, а само на идеални части от същите и счита за опровергано неговото възражение за придобивна давност. Твърди се, че с приложен по делото и неоспорен нотариален акт, въззивникът чрез дарение от баба си бил придобил 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноските в производството. С насрещната въззивна жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от С. З. Я., чрез пълномощника адв. Е. Й., с който се акцентира върху бланкетния характер на депозираната насрещна въззивна жалба, а същата се определя като неоснователна.

Подчертава се, че по делото като писмено доказателство бил приет нотариален акт, легитимиращ го като собственик на процесния имот с идентификатор ***, който предхождал нотариалния акт на К. Ц., респективно последният бил нищожен.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания Постъпила е трета въззивна жалба с вх. № 260042/06.01.2022 г. от Л. А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***** и А. А. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***** чрез пълномощника адв. А. И., насочена срещу първоинстанционното решение в

2 отхвърлителната му част относно делба на поземлени имоти с идентификатор *** и идентификатор ***. Въззивната жалба е бланкетна, като въззивниците твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, без да сочат конкретни доводи за порочността му. Излагат твърдение, че ответникът С. Я. не е изключителен собственик на процесните имоти, а само на идеални части от същите и счита за опровергано неговото възражение за придобивна давност.

Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноските в производството. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Е. Й. в качеството му на пълномощник на С. З. Я., с който се акцентира върху бланкетния характер на депозираната въззивна жалба, а същата се определя като неоснователна. Подчертава се, че процесните имоти са предмет на съдебен акт, по който С.

Я. не е страна, като същият съдебен акт не бил вписан в имотния регистър, респективно жалбоподателите не може да черпят права от него. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се сторените разноски. С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Депозирана е четвърта въззивна жалба вх. № 260354/25.01.2022 г. от П. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***** чрез пълномощника адв. А. И., насочена срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част относно делба на поземлени имоти с идентификатор *** и идентификатор ***. Съдържанието на въззивната жалба преповтаря изложеното във въззивната жалба на Л. Я. и А. Я.. Допълва се, че П. Д. била дарила на внука си притежаваните от нея ид. части от имот с идентификатор *** чрез неоспорения нотариален акт, приложен по делото.

Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноските в производството. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивните жалби за допустими като изхождащи от страни в първоинстанционното производство, подадени в срок и насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка 3 на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред КнРС е образувано по искова молба подадена от Л. А. Я. и А. А. Я. против Л. К. Я., С. З. Я., П. С. Д. и К. А. Ц., с която е предявен иск да бъде допусната делба между страните по отношение на поземлени имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1835 кв.м., находящ се в местността ***, землището на с. Ж., начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 043007, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***; Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 4400 кв.м., находящ се в местността ***, землището на с. Ж., начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 043027, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***; Поземлен имот с идентификатор ***, с площ

5278 кв.м., находящ се в местността ***, землището на с. Ж., начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 028008, при граници и съседи имоти с идентификатори:

***,

***,

*** и

***;

Поземлен имот с идентификатор***, с площ 501 кв.м., находящ се в местността **, землището на с.

Ж., начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 018100, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***; Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 4049 кв.м., находящ се в местността ***, землището на с. Ж., начин на трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план 001016, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** и Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 8329 кв.м., находящ се в местността ***, землището на с. Ж., начин на трайно ползване: ливада, номер по предходен план 005026, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.