Решение № 217 от 11.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Ихтиман, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20241840100632 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *, чрез адв. К. П. против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“. Със същата е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 317,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ във връзка с щета № 470423232329928, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.06.2023 г. по първокласен път I-8, км. 106 лек автомобил „Ланд Ровер“, рег. № *, собственост на „Евростар Алианс“ ЕООД е реализирал ПТП, преминавайки през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети. Съставен бил протокол за ПТП № 1532767 от 04.06.2023 г., като на 19.06.2023 г. е заплатена от ищеца сумата в общ размер на 317,04 лв. на собственика на автомобила и ищцовото дружество е поканило АПИ да възстанови заплатеното обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 04.06.2023 г. и сключен застрахователен договор – 23.01.2023 г. ОУ за застраховка на ищеца; че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив и не 1 установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило произшествието, както и че не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на мястото на произшествието. Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение.

В последното проведено съдебно заседание ищецът не се представлява.

От пълномощника на ищеца адв. К. П. е депозирана молба, с която заявява, че поддържа исковата молба. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира и направените разноски, за което представя списък.

Ответникът в последното проведено съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото преписка по щета № 470423232329928 от 2023 г., включваща протокол за ПТП № 1532767, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“, свидетелство за регистрация на МПС, опис на претенция № 5001600-8476/23 от 06.06.2023 г., опис-заключение по претенция № 50-016008476/23 от 06.06.2023 г., доклад по щета и платежно нареждане от 19.06.2023 г., се установява, че „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „Ланд Ровер“, рег. № *, собственост на „Евростар Алианс“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя * С. Т., е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 317,04 лева.

В цитираното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение * Т. е заявил, че на 04.06.2023 г. движейки се по пътя от с. Вакарел към с. *, управляваният от него автомобил е попаднал в дупка, заемаща цялата пътна лента, в резултат на което била срязана гума, спукана джанта.

Това обстоятелство е установено и от приложения протокол за ПТП № 1532767/04.06.2023 г., в който е отразено, че автомобилът „Ланд Ровер“, рег.

№ * е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на първокласен път I-8, около км 106, посока към гр. София.

На 31.07.2023 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно управление – София е била връчена регресна покана по щета № 470423232329928/2023 г. за заплащане на сумата от 317,04 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.

От показанията на св. * Т. се установява, че е имало необозначена и 2 необезопасена дупка на пътното платно, която била с остри ръбове, с големина 15-20 см и диаметър повече от метър и половина.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на 04.06.2023 г. ПТП е свързан с преминаване през дупка с остри ръбове, при което са били увредени предна дясна гума с джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, описано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 330,66 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число и в случаите относно вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.

Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са:

- съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице, покриващо конкретния застрахователен риск и заплащането на застрахователно обезщетение на същото;

- наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като 3 на 04.06.2023 г. е възниквало застрахователно събитие.

Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 317,04 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.

От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се установява наличието на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района на първокласен път I-8, на км 106, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че според практиката на ВКС протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа, каквото доказване ответника не е направил в хода на производството.

Съдът съобрази разпоредбата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, съгласно която „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението, т.е. във всички случаи наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

За възникване на отговорността на ответника следва да се има предвид и чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, съгласно който републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за неговото поддържане е на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е 4 настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.

Не се споделят доводите, че конкретният застрахователен риск не покрива увреждането на гуми. Константно и непротиворечиво е разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения на страните по застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е от кръга лица, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.

Не може да се споделят възраженията на ответника, че поради липса на подпис върху приложените общи условия към договора, същият не е породил правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане безспорно те са извършили потвърждаване на действията във връзка с ползването на правата по застрахователния договор, като е видно, че представените по делото са валидни към датата на процесното ПТП.