Решение № 1102 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330115733 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата К. Д. Д., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. Д. М., е предявила против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 16А, ет. 1, ап. офис № 2, представлявано от ********** З.С.Р., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 294, 40 лева- недължимо платена по нищожен договор за кредит № *****/ 19.08.2025 г., споразумение и анекси към него, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 04.11.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *****/ 19.08.2025 г., в размер на 790 лева, при ГПР- 49, 90 % и ГЛП- 40, 97 %. На 16.09.2025 г. се сключил анекс към договора за получаване на допълнителна сума от 600 лева. Отделно, съгласно споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит от 19.08.2025 г., се дължала такса в размер на 220, 43 лева. Твърди се, че договорът за кредит, споразумението и анексите към него били нищожни- не били посочени приложимият лихвен процент и условията по прилагането му, а и не било ясно как е образуван размерът на ГПР и какво точно включва като разходи. Нямало информация дали освен лихвата, в ГПР се включвала и таксата разглеждане, като така по ясен и разбираем за потребителя начин не ставало ясно кои компоненти оскъпяват кредита. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и доколкото ГПР не бил реално 1 приложеният, съществувала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП. Твърди се още, че и клаузата за таксата разглеждане била недействителна, на основание чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Тази клауза противоречала на принципите на справедливостта и добросъвестността в търговския оборот и отношения, доколкото била налице явна нееквивалетност на насрещните престации. Клаузата била уговорена в ущърб на потребителя и водела до неоснователно обогатяване на другата страна. Така подлежащата на връщане сума значително се увеличавала и сумата, която трябвало да се върне по кредита, била във висок размер. Моли се за признаване на нищожността на договора за кредит. Претендират се и разноски.

С допълнителна молба прави изменение на иска, като преминава от установителен към осъдителен такъв- за сумата от 294, 40 лева, за която се посочва, че била недължимо платена по договора за кредит, като сумата се търси ведно със законната лихва. Излагат се съображения за допустимост и на установителния иск, в случай, че съдът не допуснел исканото изменение. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се признава, че между страните бил сключен процесният договор за кредит, като първоначално била отпусната сумата от 500 лева, за период от 20 дни- до 08.09.2025 г. и договорна лихва от 11, 21 лева. Ищецът получил необходимата преддоговорна информация, чрез предоставяне на СЕФ, като така бил запознат с условията на договора и разходите по кредита. Сам поискал да се възползва от услугата бързо разглеждане, която не била задължително условие за отпускане на заема, а гарантирала отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути. Клиентът можел и да не се възползва от тази услуга, като изчака 7- дневен срок за проверка на своята кредитоспособност. Ищецът обаче се възползвал от услугата, като за целта между страните било сключено отделно споразумение, което имало самостоятелен характер, а не представлявало анекс към договора. То било израз на свободата на договаряне и касаело единствено кредитната оценка на лицето. Към договора в последствие били сключени 3 анекса: от 01.09.2025 г.- за сумата от 180 лева; от 03.09.2025 г.за сумата от 110 лева; от 16.09.2025 г.- за сумата от 600 лева, като се определила и нова падежна дата- 08.10.2025 г., а таксата за допълнителната услуга се увеличила на 220, 43 лева.

Ищецът погасил изцяло задълженията си на 27.10.2025 г., като заплатил сумата от общо 1 684, 40 лева. В тази връзка се излагат съображения за липса на правен интерес от установителен иск при изцяло платени суми. По същество претенцията се оспорва, като се посочва, че задължението за заплащане на допълнителната услуга било предмет на самостоятелно съществуване и оспорената услуга не била част от договорното правоотношение. Договорът имал необходимите реквизити, ГПР отговарял на законовите изисквания, а размерът на начислената такса бил справедлив- около 15 % от размера на главницата, който не бил неразумно висок. Заявката за допълнителна услуга не била условие за сключване на договора или отпускане на сумата, а израз на принципа за свободата на договаряне. Възнаграждението на кредитора било за реално извършена услуга, като при 2 несъгласие клиентът имал правото да не приеме тези условия и да ги откаже, но сам ги поискал. Невярно било и твърдението, че е налице противоречие с чл. 10а ал. 2 от ЗПК, защото това не представлявало услуга, свързана с усвояването или управлението на кредита, в която връзка се излагат съображения. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С допълнителна молба намира исканото изменение от установителен в осъдителен иск за допустимо. Излага съображения за неоснователност на иска, като препраща към твърденията в отговора, касаещи допълнителната и незадължителна услуга, таксата за която не била събрана незаконосъобразно. В с.з. страната не се представлява и не представя становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № *****/ 19.08.2025 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 500 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 20 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 92 %, ГПР- 49, 90 % и общ размер на всички плащания- 511, 21 лева.

Със споразумение от 19.08.2025 г. за предоставяне на допълнителна услуга към договора, на лицето е предоставена услугата- бързо разглеждане на искането за кредит, срещу възнаграждение в размер на 103, 64 лева.

С анекс от 01.09.2025 г. за допълнителна сума към договора за кредит, на заемателя е предоставена парична сума в размер на още 180 лева, при следните условия: същият падеж08.09.2025 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 56 %, ГПР- 49, 80 % и общ размер на всички плащания- 692, 61 лева.

С друг анекс от 01.09.2025 г. на лицето е предоставена услугата- бързо разглеждане на искането за кредит за допълнителната сума, срещу възнаграждение в размер на 130, 67 лева.

С трети по ред анекс от 03.09.2025 г. на ищеца е предоставена допълнителна сума към договора за кредит, в размер на още 110 лева, при следните условия: същият падеж08.09.2025 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 39, 82 %, ГПР- 48, 80 % и общ размер на всички плащания- 803, 21 лева.

С нов анекс от 03.09.2025 г. на лицето е предоставена услугата- бързо разглеждане на искането за кредит за новата допълнителна сума, срещу възнаграждение в размер на 144, 38 лева.

С четвърти по ред анекс от 16.09.2025 г. на ищеца е предоставена допълнителна сума към договора за кредит, в размер на още 600 лева, при следните условия: падеж- 08.10.2025 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 94 %, ГПР- 49, 90 % и общ размер на всички плащания- 1 416, 67 лева.

3

С нов анекс от 16.09.2025 г. на лицето е предоставена услугата- бързо разглеждане на искането за кредит за новата допълнителна сума, срещу възнаграждение в размер на 220, 43 лева.

Като писмени доказателства са представени договора за кредит и анекса, СЕФ и ОУ.

В отговора се признава, а и се представя справка за това, че по кредита е заплатена сумата от общо 1 684, 40 лева, при върната главница от общо 1 390 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за бързо разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Според представените ОУ (чл. 4.1. и сл.) опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер, който е почти половината от размера на получения заем.

4

Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗПклаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в срок до 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.