Решение № 137 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330113418 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против А. А. С., ЕГН **********, с адрес ...., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 5147/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9349/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, както следва: за сумата от 4 278, 70 лв. – представляваща главница, дължима за периода от 21.06.2019 г. до 21.04.2021 г. по договор за потребителски кредит № ......

03.11.2014 г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.07.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и сумата в размер от 176, 97 лв. - обезщетение за 1 забава за периода от 22.06.2019 г. до 06.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.07.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Твърди, че съгласно договорът за цесия ищецът се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което бил надлежно упълномощен от страна на цедента. Поддържа, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост от първоначалния кредитор, което уведомление се върнало в цялост като неполучено. Прилага уведомленията за извършена цесия и към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се счита достигнало до длъжника, дори последният да участва в производството чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Твърди, че на 03.11.2014 г. ответникът А. А. С. сключил с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД договор за потребителски паричен кредит № ....03.11.2014 г., сключен при Общи условия. По силата на така сключения договор по банковата сметка на кредитополучателя била преведена сумата в размер от 10 074, 35 лв., в която сума не били включени задължения за заплащане на такса и застрахователна премия. Твърди, че било установено и задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 6 731, 94 лв. Сочи, че потребителят поел задължение за връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва, на 78 месечни анюитетни вноски, всяка от 225, 59 лв., с падеж на първата вноска на 21.11.2014 лв. и на последната на 21.04.2021 г. Твърди, че на 21.04.2021 г. е настъпил падежът на последната незаплатена вноска, поради което вземането, предмет на договора за кредит не е обявено за предсрочно изискуемо. Сочи, че от страна на потребителя са постъпили частични плащания, както по сметката на кредитора – цедент, така и по сметката на цесионера, след прехвърляне на вземането. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът А. А. С. е депозирал в законоустановения за това срок по 2 чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че не е уведомен за осъществената цесия от страна на кредитора, поради което счита, че предявените искове са недопустими. Оспорва всички приложени към исковата молба доказателства, като сочи, че последните са мъгляви, нечетливи и неясни. Моли за прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на предявените искове, поради тяхната неоснователност.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 5147/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9349/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, както следва: за сумата от 4 278, 70 лв. – представляваща главница, дължима за периода от 21.06.2019 г. до 21.04.2021 г. по договор за потребителски кредит № ....

03.11.2014 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.07.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и сумата в размер от 176, 97 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.06.2019 г. до 06.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2021 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

3

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ....

03.11.2014 г., сключен между А. А. С. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. В договора е установено, че в полза на кредитополучателя се предоставя сумата от 10 074, 35 лв., като е установен годишен лихвен процент от 17 % и годишен процент на разходите от 17, 47 %. В договора е установено, че общата сума, дължима от потребителя в размер от 16 806, 29 лв. следва да бъде погасена на 78 месечни вноски – всяка с размер от 225, 59 лв. Към договора е приложен погасителен план, от който се установява, че падежът на първата вноска е на 21.11.2014 г., а падежът на последната – 21.04.2021 г.

Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия.

С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.07.2019 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между същите страни, последните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие по договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД против А. А. С..

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е породило правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Уведомлението за прехвърляне на вземането не е връчено до длъжника, 4 тъй като видно от представената по делото обратна разписка, последното се е върнало като с отбелязване, че адресатът е „се е преместил на друг адрес“.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.

99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Приложените по делото и описани по-горе писмени доказателства за прехвърляне на вземането са изискани в оригинал по реда на чл. 183 ГПК по доказателствено искане, релевирано от ответника в отговора на исковата молба и уточнено от последния с молба, депозирана в изпълнение на указанията на съда след първото по делото съдебно заседание. Тези писмени доказателства са представени от страна на ищеца в нотариално заверен препис, като в оригинал е представена обратната разписка, ведно уведомителното писмо до длъжника. Съдът намира, че указанията на съда по реда на чл. 183 ГПК са надлежно изпълнени, доколкото изисканите документи са приложени в нотариално заверен препис, а съгласно разпоредбата на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между 5 първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и длъжника – ответник договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му действаща към момента на сключване на договора за кредит – ред., ДВ., бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

В хода на устните състезания ответникът е релевирал възражение за неоснователност на предявените искове, доколкото приложения по делото договор за кредит не е подписан от страните и от потребителя. Следва да се приеме, че това възражение е възражение за недействителност на договора, поради неспазване на законоустановената за това форма, поради което за заявяването му не настъпва процесуална преклузия с оглед служебното задължение на съда да следи за недействителност на договорите. За спазване на изискуемата по закон форма за сключване на договорите съдът следи дори и когато липсва възражение на страните, доколкото се касае за приложение на императивни правни норми, неспазването на които по правило обосновава нищожност на правните сделки (Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС ).