Определение № 21435 от 08.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21435 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно частно гражданско дело № 20261100510153 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 252974 от 11.08.2026 г. от М. М. Б. с ЕГН:

**********, Д. М. Х. с ЕГН: **********, Р. В. В. с ЕГН: **********, всички чрез адв. Г., срещу определение № 22361/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 11528/2026 г., по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е върната искова молба с вх. № 133906/28.04.2026 г., уточнена с молба с вх. № 160796/20.05.2026 г., поради неотстраняване в срок на нередовности на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение неправилно и незаконосъобразно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на нормите на чл. 127-129 и чл. 102з ГПК, неверни констатации за неизпълнение и въвеждане едва с прекратителния акт на нови и противоречащи на първоначалното разпореждане (с рег. № 53484/29.04.2026 г.) изисквания, за които не са давани указания. Прави се искане за отмяна на определение № 22361/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 11528/2026 г. по описа на СРС, 26 състав, и връщане делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, възз. IV-а състав, след като разгледа обжалваното определение, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводи и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на М. М. Б. с ЕГН:

**********, Д. М. Х. с ЕГН: **********, Р. В. В. с ЕГН: **********, всички чрез адв. Г., с която срещу В.В.В. с ЕГН: ********** е предявен иск по чл. 76 от ЗС, а при условията на 1 евентуалност - иск по чл. 75 от ЗС.

Твърди се, че ищците са владелци на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като със заявление от 22.10.2025г. по изп.д. № 6554/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б. ищците М. М. Б. и Д. М. Х. са уведомили частния съдебен изпълнител, че се явяват собственици на процесния недвижим имот, върху който е вписана възбрана по изпълнителното дело. Посочва се, че ищците са отправили изрични възражения за насочване на изпълнението върху имот, който не принадлежи на длъжника В.В.В., като със заявлението съдебният изпълнител е уведомен, че за имота е налице материалноправен спор за собственост, по който на 22.05.2025г. е образувано гр.д. № 5884/2025г. по описа на СГС, ГО І - 13 състав (с предмет - нищожност на упълномощителна сделка и предварителен договор, както и отрицателен установителен иск, че В.В. не е собственик на имота).

В исковата молба се посочва още, че на 28.10.2025 г., по време на опис, служители от кантората на съдебния изпълнител са направили опит да принудят ищците да напуснат имота, сменили са патрона на бравата и ключовете на имота, иззели са стария патрон и са предоставили ключ на В.В.. Излагат се доводи, че отнемането на владението е осъществено по насилствен начин по смисъла на чл. 76 ЗС, тъй като ищците изрично са се противопоставили, отказали са да напуснат, а въпреки това патронът е сменен, старият патрон е иззет, ключове не са им предоставени, а ключ е предоставен на ответника. Посочва се, че отнемането на владението е осъществено и по скрит начин, доколкото под формата на опис на недвижим имот, без да е налице продан, без влязло в сила постановление за възлагане и без производство по въвод във владение, фактически е създаден резултат, равнозначен на поставяне на ответника в достъп до имота.

Иска се от районния съд да уважи предявения иск по чл. 76 ЗС, като приеме за установено в мотивите на решението, че чрез извършените на 28.10.2025 г. действия по време на опис на процесния недвижим имот е отнето/противоправно засегнато владението/съвладението на ищците върху същия чрез отнемане на изключителния им фактически контрол върху достъпа до имота, и да се осъди ответника да възстанови отнетото владение, съответно да съдейства за възстановяване на предходното фактическо състояние, съществувало преди 28.10.2025г., като преустанови всяко фактическо ползване на предоставения му достъп до имота и се въздържа от влизане, опити за влизане, отключване, ползване на ключове, допускане на други лица или каквото и да е действие, чрез което се смущава владението на ищците. На следващо място, ищците молят съда да осъди ответника да възстанови отнетото владение, съответно да съдейства за възстановяване на предходното фактическо състояние, съществувало преди 28.10.2025 г., като преустанови всяко фактическо ползване на предоставения му достъп до имота и се въздържа от влизане, опити за влизане, отключване, ползване на ключове, допускане на други лица или каквото и да е действие, чрез което се смущава владението на ищците. Направено е искане съдът да постанови възстановяване на предходното фактическо положение, съществувало преди 28.10.2025г., включително чрез връщане на отнетия патрон на бравата на входната врата на процесния недвижим имот, респективно чрез предаване на ищците на всички вещи, ключове, патрони и 2 принадлежности, чрез които се осигурява фактически достъп до имота и които са били отнети или предоставени на ответника във връзка с извършените на 28.10.2025 г. действия.

В случай че не са налице предпоставките за уважаване главния иск по чл. 76 ЗС, се иска съдът да уважи предявените при условията на евентуалност искове по чл. 75 ЗС, като осъди ответника да преустанови всяко действие, с което нарушава, смущава, ограничава или застрашава упражняваното от ищците. Като последица , като последица от уважаването на евентуалния иск по чл. 75 ЗС, е направено искане съдът да осъди ответника да върне на ищците всички предоставени му ключове за процесния недвижим имот, включително ключа/ключовете от новопоставения патрон на входната врата на апартамента, както и всякакви копия от същите, ако такива са изготвени, и да съдейства за възстановяване на предходното фактическо състояние, съществувало преди 28.10.2025 г. На следващо място, се иска отстраняване на създаденото противоправно смущение във владението, включително чрез връщане на отнетия патрон на бравата на входната врата на процесния недвижим имот, респективно чрез предаване на ищците на всички вещи, ключове, патрони и принадлежности, чрез които се осигурява фактически достъп до имота и които са били отнети или предоставени на ответника във връзка с извършените на 28.10.2025 г. действия.

Във всички случаи ищците молят съда да осъди ответника да не извършва лично или чрез другиго действия по влизане, отключване, ползване, разпореждане с ключове или осигуряване на достъп на трети лица до процесния недвижим имот без тяхното изрично съгласие.

С разпореждане № 53484/29.04.2026 г. СРС е приел, че исковата молба е нередовна, поради което е оставил същата без движение, като е дал следните указания:

1. На основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК да посочи цена на иска и да представи данъчна оценка на имота.

2. На основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да изложи факти и обстоятелства, въз основа на които предявява исковете по чл.75-76 ЗС – кога са установили владение, кога ответникът е нарушил владението, по какъв начин и дали е по скрит и насилствен начин или двете. Да посочи дали владението е нарушено по чл.75 ЗС или отнето по чл.76 ЗС или и двете, при условията на евентуалност.

3. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да отговаря на диспозитива на бъдещото решение, като включва всички елементи от субективна и обективна страна – лица, ЕГН, адреси, кой да бъде осъден, кога да бъде осъден, и за какво да бъде осъден (да предаде владението върху имота), като съобрази изложеното в мотивите и че исканията за въздържане и възстановяване са предмет на иск по чл.109 ЗС, а не за осъждане за предаване на отнето/нарушено владение.

4. На основание чл.127, ал.2 ГПК да представи писмените доказателства, за които твърди в ИМ 27.04.2026 г.

5. На основание чл.128, т.1 ГПК да представят пълномощно за адв. Г., което да е валидно към датата на подаване на исковата молба или с нарочна писмена молба да 3 потвърдят подаването на исковата молба от адв. Г., на основание чл.42 ЗЗД.

6. На основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 4 % от 1/4 от данъчната оценка на имота, в едноседмичен срок, считано от депозиране на експертизата.

7. Да представи преписи ИМ и приложенията към нея, на основание чл.128, т.3 ГПК, или да представи документ за заплатена държавна такса в размер на 0.05 евро на страница за изготвяне на преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК.

В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба с вх. № 154421/15.05.2026 г. от М. Б. чрез адв. Г., с която е поискано издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка.

Постъпила е и молба с вх. № 160796 от 20.05.2026 г. от М. М. Б., Д. М. Х. и Р. В. В., чрез адв. Г., в която е посочено, че не могат да уточнят цената да иска и да представят удостоверение за данъчна оценка за текущата година, доколкото не разполагат с искания документ и не могат самостоятелно да се снабдят със същия, тъй като имотът по документи се води собственост на В.В. и съпругата му. Представено е са удостоверение за данъчна оценка за предходната 2025 г. и е поискано издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят от Столична община с данъчна оценка на процесния имот за 2026 г.

В молбата са посочени факти и обстоятелства, въз основа на които се предявяват исковете по чл. 75-76 ЗС. Посочва се, че М. Б. и Д. Х. владеят имота от 2014 г. /след смъртта на баща си на 18.01.2014 г./, а от 2019 г. – 2020 г. със съгласието на Д. Х. – в М. Б. и Р. В. заживяват на семейни начала в имота, заедно с техните ненавършили пълнолетие деца.

Конкретизира се кога и по какъв начин ответникът е нарушил владението, като се посочва изложената в исковата молба фактическа обстановка, и се прави изричното уточнение, че владението е нарушено по насилствен начин, но същевременно и по скрит. Уточнено е, че исковете по чл. 75 и чл.76 ЗС за предявени при условията на евентуалност. Посочен е и петитум, с който се иска осъждане на В.В.В. с ЕГН: ******** да предаде на ищците владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /подробно описан/.

С определение № 22361/17.06.2026 г. СРС е върнал искова молба с вх. № 133906/28.04.2026 г., уточнена с молба с вх. № 160796/20.05.2026 г., и е прекратил производството по гр. д. № 11528/2026 г. по описа на СРС, поради неотстраняване в срок на нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Посочено е, че: липсва приложение по чл.128, т.3 ГПК или документ по чл.102з, ал.3 ГПК; в обстоятелствената част на ИМ и на уточняващата молба ищецът твърди, че владението е отнето и по насилствен и по скрит начин и предявява иска на тези две основания, а според районния съд така предявената претенция не е допустима, доколкото са две конкуриращи се основания, защитават един и същи интерес и трябва да са при условията на евентуалност; в посочения петитум липсва основание. Районният съд само на тези три основания е приел, че ищците не са успели да отстранят нередовностите на исковата молба. Поради това е намерил за безпредметно да се произнася по искането по чл. 83 ГПК, по продължаването на срока и не е издал съдебно 4 удостоверение за снабдяване с данъчна оценка.

Според въззивния съд обжалваното определение е неправилно.

Съгласно чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се указва да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като в противен случай исковата молба заедно с приложенията се връща. Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от съда.