Решение № 85 от 15.03.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 693/2023
- Вид
- Решение № 85
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 15.11.2024
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 397, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 85 гр. Перник, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231700100693 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 432 от КЗ, във вр. с чл.
498, ал. 3, във вр. с ал. 1от КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл.
497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от А. Г. Г., ЕГН ********** от *** срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, булевард Витоша № 89Б.
Ищецът твърди на *** около 19.35 ч. в района на община ***, Г.А.М. при управление на лек автомобил „Фиат 500“, с рег. № ***, собственост на Е.М.И., на път първи клас I-6, 64 км, посока от *** към *** е застигнал и ударил отзад попътно движещ се велосипедист – Г.Д. Г., с ЕГН **********, като в следствие на удара последният претъпял тежки травматични увреждания, несъвместими с живота – многофрагментно счупване на черепа с контузия на мозъка, счупване на ребра в дясно с разкъсване на черния дроб и контузия на белите дробове и счупване дясно бедро, в следствие на които починал на мястото на ПТП. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, поради нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществена вреда.
Излага, че Г.Д. Г. е негов баща, като между двамата е имало много силна връзка. Твърди, че е преживял изключително болезнено внезапната и трагична смърт на баща си, като е изпитвал нестихващи душевни болки и страдания. Сочи, че е загубил човека, който е бил негова основна опора, с който е прекарвал голяма част от свободното си време и от който е търсел и получавал съвети във всички сфери на живота.
1
Сочи, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „Фиат 500“, с рег. № *** е бил застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена в застрахователна полица № ***, сключен с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Твърди, че е заявил пред ответника застрахователна претенция с вх. № ***, въз основа на която е образувана преписка по щета № ***, по която са представени всички изискуеми документи, като ответникът не се произнесъл по искането.
Счита, че претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на смъртта на баща му, могат да бъдат справедливо обезщетени със заплащане на обезщетение в размер на 200000 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 200000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № *** за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г.Д. Г., настъпила на *** в следствие на ПТП, причинено на *** от Г.А.М. при управление на лек автомобил „Фиат 500“, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2023 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът счита иска за допустим. Оспорва го изцяло по основание и по размер.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, както и за причиняване на телесните увреждания на пострадалото лице и причинната връзка между тях и последвалата смърт. Оспорва наличието на емоционална връзка между ищеца и неговия баща, както и вида, характера и интензитета на претърпените от него неимуществени вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като го счита за прекомерен.
При условията на евентуалност заявява възражение с правна квалификация чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като сочи, че с действията си пострадалото лице е допринесло за настъпване на ПТП, респективно за последиците от него. Сочи, че то не е спазило изискванията за движение в специално предназначена за велосипеди пътна лента или алея, или върху пътния банкет отдясно по посоката на движението или възможно най-вдясно на пътното платно, както и че не е било снабдено с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и с бели или жълти светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипеда и не е било със светлоотразителна жилетка.
Оспорва иска за присъждане на законна лихва.
Искането към съда е да отхвърли изцяло предявения иск, евентуално да намали определеното обезщетение, поради наличие на съпричиняване от пострадалото лице.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си – адв. Н. поддържа иска, така както е предявен. Моли съда да го уважи и да присъди направените разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез юрисконсулт К. поддържа писмения отговор. Счита предявения иск за неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Претендира присъждане на направените разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
2
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Ищецът е надлежно легитимиран да предяви иска, тъй като е син на пострадалото лице/удостоверение за наследници изх. № ***/ и съответно е от кръга на правоимащите лица, посочени в чл. 493а, ал. 3 от КЗ. Спазено е и специалното изискване на чл. 498, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ – ищецът, в качеството си на увредено лице е отправил до застрахователя – ответник по делото, писмена претенция за изплащане на обезщетение с вх. № ***, нередовностите, в която са отстранени с писмо вх. № *** и в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, изтекъл на 17.10.2023 г. не е извършено плащане.
Разгледан по същество е искът е частично основателен.
Видно от удостоверение за наследници изх. № *** на община *** ищецът е син на Г.Д. Г., ЕГН **********.
От медицинско свидетелство за смърт № *** и препис-извлечение от акт за смърт № *** на община *** се установява, че Г.Д. Г. е починал на *** в 19.30 ч., в резултат на многофрагментно счупване на черепа, контузия на мозъка, счупване на ребра вдясно, контузии на белите дробове, разкъсване на черния дроб и дясно бедро, причинени при пътно-транспортно произшествие между управлявания от него велосипед и лек автомобил, настъпило на *** в землището на гр.***, път I-6, 64 км.
Представени са констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от ***, скица на ПТП към него и карта за регистрация на ПТП, в които е отразено, че пътно-транспортното произшествие е причинено от Г.А.М. при управлението на лек автомобил марка „Фиат 500Л“, с рег. № ***, поради отсъствие на внимание към уязвимите участници в движението – правомерно движещия се велосипедист – Г. Г., който загива на място.
Признато за безспорно между страните и видно от представената справка в информационен център за услуги, е обстоятелството, че за периода от *** до ***, за лек автомобил с рег. № *** е имало валидно сключена с „ДЗИ Общо застраховане“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за която е съставена застрахователна полица № ***.
По делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. В., която съдът кредитира, като неоспорена от страните, пълна, обективна и обоснована, дадена от експерт с необходимите знания и професионален опит. От нея се установява механизмът на процесното ПТП. То е настъпило на *** в тъмната част на денонощието на ПП I-6, като автомобилът „Фиат 500L“, с рег. № *** при движение със скорост около 69 км/ч, с траектория около средата на прилежащата му пътна лента е започнал да застига движещия се с около 11 км/ч пред него велосипедист. Последният е попаднал в двулуксовата зона на осветеност, осигурена от късите светлини на МПС към момента, когато дистанцията между участниците е над 70 метра. При избраните траектории и скорости, в района на км 64+, МПС е застигнало велосипедиста, като на разстояние от около 1 метър вляво от десен завой на платното за движение е настъпил заден удар между задното колело на велосипеда и предната част на автомобила, който е прав и концентричен, като при него велосипедът е отхвърлен напред, а велосипедистът осъществява контакт с предния капак и се отхвърля нагоре, 3 като гърбът и главата му контактуват с предното стъкло по цялата му височина, достигайки до ръба на тавана. При следващата фаза от удара, тялото е отхвърлено в посока извън пътното платно.
Вещото лице е приело, че при конкретните условия водачът на МПС е разполагал с възможност да предотврати ПТП както чрез действия за намаляване на скоростта си, така чрез заобикаляне на велосипедиста, което е било възможно дори без навлизане в насрещната пътна лента. Констатирало е, че техническата причина за настъпване на ПТП е липсата на реакция за спиране и/или отклонение наляво от страна на водача на МПС, в условия при които той е разполагал с възможността да забележи велосипедиста в момент, когато дистанцията между тях е била по-голяма от необходимото разстояние за изпълнение, на която и да било от двете маневри. Становището на експерта е, че велосипедистът не е разполагал с възможност да предотврати ПТП.
Установил е, че скоростта на движение на МПС е била 68.94 км/ч, при която спирачният му път е 67.06 м. Водачът му е имал възможност да забележи велосипедистът при дистанция между двамата от 70 м, като необходимото разстояние за намаляване на скоростта до тази на велосипедиста е било 53 м. Той не е предприел действия за спиране и/или отклонение наляво от коридора на велосипедиста, като е разполагал физически с такава възможност. Експертът не е установил данни за наличието на устройство за излъчване на светлина, което да е било монтирано където и да било на велосипеда, както за други светлоотразителни елементи по него, с изключение на 4 бр. такива – ясно-отличими по контура на двата му педала.
Не е установено и наличието на светлоотразителна жилетка върху тялото на велосипедиста.
По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от лекар, със специалност съдебна медицина – доктор К. Ч.. Съдът я кредитира като пълна, обективна и обоснована, дадена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит. От нея се установява, че е налице пряка и непрекъсваща се причинна връзка между настъпилото на *** ПТП, причинените на Г.Д. Г. травматични увреждания – многофрагментно счупване на костите на черепа в теменно-тилната област, с разкъсване на твърдатамозъчна обвивка, разкъсване на малкия мозък, кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна обвивка в теменно-тилната област, счупване на гръбначния стълб на ниво шести-седми шийни прешлени с разкъсване на междуставните връзки и частично разкъсване на гръбначния мозък, контузия на белите дробове по задните повърхности, счупване на ребра в дясно, кръвоизлив в дясна гръдна кухина, разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в коремтата кухина, кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек, счупване на дясна бедрена кост, счупване на костите на лява подбедрица в долна трета, счупване на дясна ключица, охлузване по гръдния кош в ляво, по корема в ляво и лява хълбочна област, охлузване по горновъншна повърхност на дясно рамо, кръвонасядане по задната повърхност на дясно бедро в долна трета и настъпилата смърт на същото лице.
Съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Д. Г. – чичо по бащина линия на ищеца. На основание чл. 172 от ГПК при оценката им съдът държи сметка за евентуалната им заинтересованост, като с оглед останалите събрани доказателства по делото, ги счита за обективни и достоверни. От тях се установява, че между ищеца и починалия Г. Г. са били налице нормални взаимоотношения, като между син и баща. Те не са живеели 4 в едно домакинство, но са били близки и са се виждали. Когато свидетелят пристигнал в дома на брат си във връзка със смъртта му, заварил ищецът да плаче. След това с оглед отдалечеността на местоживеенето си/***/ поддържал връзка с племенника си основно по телефона, като последният не е споделял с него преживяванията и емоциите си.