Решение № 10283 от 21.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10283 гр. С 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110116089 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискано да бъде установено по отношение на ответниците З. Г. К., ЕГН ********** и Г. Ц. Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. С бул. „Г Д“ №, ЕТ...., че същите дължат на ищеца при условията на разделност при квоти от по ½ част следните суми: сумата от 1 931.59 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, отчитан с абонетен № 117038, ведно със законна лихва от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 251.75 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г., мораторна лихва в размер на 0.06 лв. зе периода от 31.12.2019г. до 19.01.2021г. върху платена главница за дялово разпределение.

Претендират се и разноски по производството.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енегрия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот, находящ се в гр. С бул. „Г Д“ №, ЕТ.....

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и ал. 2, и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за клиентите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Б България“ ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово 1 разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, с който изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Оспорват да е налице валидно облигационно отношение между страните, както и да е доставена реално ТЕ до процесния имот. Оспорват качеството потребители на ТЕ. По отноешение на претенцията за дялово разпределение считат, че ищецът не е материалноправно легитимиран да иска заплащане за услугата, поради което искът се явява недопустим. Твърдят, че ищецът е начислявал сумите за ТЕ на база, а не съобразно реално консумираната енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Поради неоснователността на главните искове, считат за неоснователни и акцесорните такива за лихва за забава. Поради изложеното молят за отхвърляне на исковете, като претендират и разноски поделото.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 71913/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане – по ½ от следните суми: от сумата от 1931.59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 251.75 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г., сумата от 0.06.лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 19.01.2021 г. за забавено плащане на цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 29.02.2020 г. С възражения от 14.02.2022 г. длъжниците са оспорили вземанията без мотиви.

Видно от влязло в сила на 01.12.1997 г. решение № 275/01.12.1997 г., постановено по гр.д.№ 2122/1997 г. по описа на СРС, 83 състав, процесният имот, описан като ап.37, находящ се в бл.76 в бул.Г Д, гр.София /идентичен с ап.37 на бул.“Г Д“ № 31, съобразно отразеното в удостоверението на ГИС-София с изх.№/3/22.11.2012 г./, е придобит по време на брака на Ц Г Ч. и З. Г. К.. След развода на страните, жилището е останало в обикновена съсобственост от по ½ от всеки един от бившите съпрузи, като на 06.03.1998 г. Ц Ч. е продал своя дял на сина си Г. Ц. Ч., за което е съставен от първи нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, нотариален акт №, том V, нот.дело №.

От страна на З. К. е депозирана на 01.08.2001 г. молба-декларация, с която е поискала от ищцовото дружество да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия в имот, представляващ ап.37, находящ се в гр.С бул.“Г Д“ №.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр.София от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На проведено на 30.10.2001 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Б“ ООД. За целта е сключен с последното договор на 20.11.2001 г. Представени са доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово 2 разпределение – договор №/28.05.2018 г.

Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния сезон.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период има данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално начислените задължения чрез прихващане.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б България“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.

Експертът е установил, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като са демонтирани отоплителните тела в помещенията хол и спалня. Въпреки това, в помещение баня, има отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за отчет.

По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че същата се отчита от два водомера, които са подменени на 15.05.2019 г. Предвид липсата на представен в тази връзка констативен протокол с показания на старите водомери, за периода от 01.05.2018 г. до 15.05.2019 г., начисленията са на база разхода от предходен период. За периода от 15.05.2019 г. до 30.04.2020 г. разпределената топлоенергия е съобразно показанията при реалния отчет.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 2640.29 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

3

На първо място, видно от приетите като писмени доказателства бракоразводно решение по гр.д.№ 2122/1997 г. по описа на СРС, 83 състав, и нотариален акт №, том V, нот.дело №., съставен от първи нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, страните са съсобственици на процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че през исковия период е доставяло топлинна енеригя, при квоти от по ½ ид.ч.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.

От страна на ответниците, с отговорите на исковата молба е направено изрично възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните. То е основателно единствено досежно ответника Г. Ч., доколкото по делото са налице данни за подадена от З.

К. молба-декларация за разкриване на нейно име на партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот. В този смисъл и съобразно отразеното в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, следва да се приеме че е налице предприето от К. конклудентно действие, което сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за жилището на бул.“Г Д“ № 31.

Т.е. облигацинно правоотношение е възникнало само между ответницата З. Кричева и ищцовото дружество, при което Г. Ч. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове. Последните само по така изложените съображения се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени спрямо Г. Ч..

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т - С” ЕАД на клиенти в гр.София.

Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2640.29 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, данните от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки отоплителен сезон.