Решение № 42 от 21.03.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 31/2024
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Юлия Русева Бажлекова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за кредитните институции
- §5, ал.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- Чл.210, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.246, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.261, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.28 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.6 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Варна, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500031 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.293, ал.3 ГПК.
Образувано е след като с решение № 50129/09.01.2024г., постановено по гр.д.
№ 3737/2020г. Върховният касационен съд е отменил решение № 13/13.02.2020г. на АпС - Варна по в. гр. д. № 549/2019г. с което е потвърдено решение № 85/10.07.2019г. на ОС – Силистра и е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. В решението на касационната инстанция са дадени указания съдът да извърши преценка на предпоставките по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ за всяко конкретно придобиване на имущество от ответниците, установяване на стойността на незаконно придобитото налично имущество, като сбор от реалната пазарна оценка на имуществото, към момента на придобиване и съпоставка с приходите на проверяваните лица от законен източник, като величина, изразена в минимални работни заплати и на тази база се прецени дали придобитото имущество е на значителна стойност, както и да извърши преценка за наличие на основателно предположение за връзка между престъпната дейност, осъществявана от проверяваното лице и придобитото имущество.
Въззивно производство е образувано по повод подадена от КПКОНПИ /със сегашно наименование КОНПИ/ въззивна жалба срещу решение № 85/10.07.2019г., постановено по гр. д. № 72/2018г. по описа на ОС – Силистра, в частта с която е отхвърлен предявените срещу Ж. К. Д., С. Д. Д. и К. Ж. Д. искове по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ вр. §5 ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане 1 в полза на държавата на незаконно придобита имущество за разликата над 22 000 лв. до предявения размер от 2 821 337,70 лв., представляващи стойност на имущество- недвижими имоти, МПС и парични суми, подробно описани и индивидуализирани в решението.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се твърди че в противоречие със закона съдът е обвързал установения в наказателното производство размер на неправомерно придобит доход от престъплението с придобитото имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, поради което и неправилно и необосновано е приел, че на отнемане подлежи само имуществото до установения в наказателното производство размер на получената от престъпната дейност облага. Излага се, че от доказателствата по делото не са установени законни източници на доходи на ответниците, с които да е придобито процесното имущество, чието отнемане се претендира.
Посочва, че съгласно приетите заключения на ССЕ е установена отрицателна разлика между доходите и имуществото на проверяваното лице и свързаните лица, в размер на 2 483 342,31 лв. / 17 555,88 МРЗ/. Безспорно е установено и че ответникът Ж. Д. се е занимавал с престъпна дейност, за която е осъден с влязла в сила присъда и от която престъпна дейност са генерирани средствата за придобиване на процесното имущество. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноските по делото.
С подадения в срока по чл.263 ГПК писмен отговор, Ж. К. Д. е оспорил жалбата с възражения за нейната неоснователност.
С писмен отговор ответникът К. Д. е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
С. Д. е депозирала писмено становище, в което са изложени мотиви за неоснователност на жалбата.
Представителят на Апелативна прокуратура Варна е изразил становище за основателност на жалбата. Счита, че решението в обжалваната част следва да се отмени, като се уважат предявените искове. Посочва, че по-голямата част от имуществото е придобито в периода 1999г. – 2011г., в който период ответникът Ж. Д. е извършвал лихварска дейност, за което е бил признат за виновен с влязла в сила присъда. Извършеното престъпно деяние е от вид, който кумулира имотна облага в голям размер.
Ж. К. Д. е подал насрещна въззивна жалба срещу същото решение, в частта, с която е уважен предявения иск и е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл.4, ал., вр. Чл.10 ЗОПДИППД/отм./ на поземлен имот, находящ се в гр. С., бул. „* *“ №*, ведно с построената в имота еднофамилна полумасивна жилищна сграда с идентификатор
*** с площ от 19 кв.м., паянтова селскостопанска сграда с идентификатор ***, с пазарна стойност 22 000лв. Счита, че решението в тази част е недопустимо, евентуално необосновано и незаконосъобразно. Счита, че уведомление с вх. № ТД 04-7019/06.12.2011г. от ОП Силистра е негодно /ненадлежно/ и не е могло да послужи като основание за извършване на проверка и образуване на производството.
2
Пороците на уведомлението са отстранени след 19.11.2012г. – датата на влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, поради което и проверката е следвало да се извърши по реда на този закон. Твърди, че не е спазен срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД/отм./, както и че събраните доказателствата не обосновават извод за наличие на връзка между престъпна дейност и придобитото имущество. Излага, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява законен произход на средствата, с които е придобит процесния имот. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявения иск за отнемане на имущество в полза на държавата се отхвърли като неоснователен.
С писмен отговор КПКОНПИ е оспорила насрещната въззивна жалба като неоснователна.
Представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на насрещната жалба и правилност на решението в обжалваната с насрещната въззивна жалба част.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ искове, както следва: срещу Ж. К. Д., С. Д. Д. и К. Ж.
Д. на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм., вр.;5, ал.1 ПЗР ЗПКОНПИ за отнемане на имущество на обща стойност 2 821 230,70 лв.,/ съгласно, допуснато с определение от с.з. на 11.06.2019г. изменение на исковете досежно претендираните за отнемане суми/, както следва: от Ж. К. Д. и С. Д.
Д., на основание чл.4, ал.1, вр. Чл.10 ЗОПДИППД /отм./ недвижими имоти /подробно описани в искането/ на обща стойност 489 800лв.; суми получени от продажба на недвижими имоти общо в размер на 870 080лв., представляващи сбор от пазарните стойности към момента на продажбата;
38 850лв., представляваща сбор от пазарните стойности към момента на продажба на пътни превозни средства, придобити и отчуждени през проверявания период; 388 176, 50 лв. представляваща сбор от върнати заеми, предоставени от проверяваното лице съгласно нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки/ подробно описани, към момента на заличаване на ипотеката.; товарни и леки автомобили подробно описани и индивидуализирани с марка, модел и ДК№ и пазарна стойност/ на обща стойност 10 000лв.; от Ж. К. Д. – 1 064 884,20 лв. -суми преминали по банкови сметки, представляващи вноски по разплащателни сметки и влогове и суми постъпили по банкови сметки от трети лица; сума в размер на 5000лв., представляваща равностойност на налични дружествени дялове в капитала на „Н. „ЕООД; от С. Д. Д.- преминали суми по банкови сметки, представляващи вноски – 2400лв., преминали суми, представляващи вноски от трети лица – 4 040лв.; от К. Ж. Д., на основани е чл.9, вр. Чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ товарен автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с ДК№ СС 1304 СК с пазарна стойност 1000лв.
В подаденото въз основа на решение № 162/21.03.2018г. на КПКОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление 3 от Окръжна прокуратура Силистра с вх. № ТД 04-7019/06.12.2011г. за повдигнати по ДП № 1450/2007г. обвинения срещу Ж. К. Д. за извършени от него престъпления по чл.252, ал.2, вр. Ал.1 НК и чл.246, ал.3 НК, попадащи в обхвата на чл.3, ал.1, т.15 от ЗОПДИППД/отм./, с решение № 35/06.02.2013г.
Комисията е образувала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност., с проверяван период 01.01.1988г. – 31.12.2012г. С обвинителен акт от 09.12.2013г. ОП Силистра е повдигнала обвинение срещу Ж. Д. за извършени престъпления по чл.252, ал.2, вр. Ал.1 НК и чл.246, ал.3 НК: за това , че в периода 1998г. – 2011г. в гр.Силистра, без съответното разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по чл.1 ЗБ и чл.13 Закона за кредитните институции, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на кредити, обезпечени със сключване на договорни ипотеки на имот, запис на заповед или залог на вещи, срещу получаване на лихва и задължение за връщането им; за това, че на 27.04.2011г. в гр. С. е укривал материали / копие на оригинален детайл от банкомат – входно отверстие за четящо устройство на магнитни карти и свързани към него електронни компоненти/, за които е знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти. С присъда №12 от 08.04.2016г., по НОХД №182/2015г. по описа на ОС -Силистра Ж. К. Д. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл.246, ал.3 НК и признат за виновен в извършване в периода 1998г. – 2011г. на престъпления, наказуеми по чл.252, ал.2, вр. Ал.1 НК и от което е получил значителни доходи в общ размер от 106 496лв. С постановената присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за предоставяне на парични заеми на 13 лица срещу получаване на лихви и задължение за връщането, с които да се е обогатил / описани подробно в п.І, т. 4,5,,6,8,9,10,11,16,17,18,19,28,31,32,33,34 на обвинителния акт/, както и в това да е получил неправомерни доходи, както и да е извършил престъплението през 2010-2011г.. С решение № 156/07.07.1016г. по ВНОХД № 204/2016г. по описа на ВнАС присъда №12 от 08.04.2016г., по НОХД №182/2015г. по описа на ОС -Силистра е изменена в осъдителната част, като е прието по п.2, че „е изплатена лихва в размер на 4350лв., както и в частта, с която обвиняемият е осъден да заплати в полза на държавата на основание чл.6 от НК сумата от 108 496лв. С решение № 206/02.11.2016г., постановено по к. д. № 857/2016г., ВКС е отменил решение 156/07.07.1016г. по ВНОХД № 204/2016г. по описа на ВнАС и е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. С решение № 291/28.11.2017г., постановено по ВНОХД 447/2016г. Апелативен съд Варна е изменил присъда №12 от 08.04.2016г., по НОХД №182/2015г. по описа на ОС -Силистра относно определения вид на затворническото общежитие за изтърпяване на наказанието, като е потвърдил присъдата в останалата част. С Решение № 33/26.02.2018г. по к. д. № 46/2018г. по описа на ВКС е изменено решение № 291/28.11.207г. по ВНОХД № 447/2017г.в частта относно размера на наложената глоба. Решението е влязло в сила на 26.02.2018г.
Излага се, че при извършване на проверката е установено, че Ж. К. Д. е извършвал престъпна дейност и преди 1998г., за която е бил осъден с влезли в сила присъди, поради което и периода на проверката обхваща целия предвиден в чл.11 от ЗОПДИППД/отм./ период, т.е. от 01.01.1988г. до 31.12.2012г.
4
Наведени са фактически твърдения, относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, данъчна и осигурителна информация. Наведени са подробни твърдения, за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход. Въз основа на направения анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направени обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имуществото, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица. Твърди се, че при проверката е установено придобиване на имущество в периода на извършване на престъпната дейност в размер на 24 741,12 МРЗ/ в периода преди 1999г. – 67 877 500 неденом. лв. – 1 280,77 МРЗ, след 1999г.