Решение № 260117 от 22.02.2021, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260117 / 22.02.2021 година, гр.

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Галя Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 688 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Д.Т.Д.; против А.Е.С. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем с номер PLUS - 12798909/ 11.02.2016 г. отпуснал паричен кредит в размер на 2 000 лв. и закупуването на застраховка от 403,20 лв. Сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по договора. Усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“.

Въз основа на чл.3 от договора за ответника възникнало задължението, да погаси заема на 36 броя месечни вноски всяка от по 98,86 лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния % на разходите и годишния лихвен %, посочени в параметрите на договора. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.11.2017 г., до когато погасени били 19 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на ищеца било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Така ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на 1 557,42 лв., представляващ оставащите 176 броя погасителни вноски към 05.12.2017 г., когато станал изискуем целият му размер. Алтернативно, вземането било дължимо, на основание настъпването на падежа на последната погасителна вноска на 05.03.2019 г., което било факт към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 259,01 лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 05.12.2017 г. до 11.12.2019 г. Той дължал още 1 261,84 лв. главница и 295,58 лв. възнаградителна лихва. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ХРС.

Образувано било производство по ч.гр.дело № 3969/2019 г., издадена била заповед за изпълнение, против която длъжникът възразил, при което и на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане на ищеца от ответника в размер на 1 261,84 лв. главница, 295,58 лв. възнаградителна лихва, обезщетение за забава от 259,01 лв. за периода 05.12.2017 г. -11.12.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; като му присъди деловодни разноски за заповедното и за настоящото производство. Това си искане ищецът поддържа в допълнителни писмени становища по делото, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на пълномощника му.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск изцяло. Признава, че е сключил процесния договор с ищеца, като заемната сума, която е получил от него била в размер на 1 692,01 лв. на 16.02.2016 г., видно от месечно извлечение по разплащателната му сметка в „Банка ДСК" ЕАД.

Ответникът заплащал вноските по кредита по 19 броя разписки за извършените от него плащания, в общ размер на 1 878,34 лв., подробно описани в отговора му.

При сключването на процесния договор за кредит обаче, били нарушени изискванията на ЗПК и добрите нрави, което го правело недействителен. На първо място, по отношение на шрифта на отделните елементи на договора – не било спазено изискването на чл.10 ал.1 т.1 от ЗПК. В случая видимо по-малък бил размерът на шрифта на Общи условия „Сертификат PLUS-12798909" и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията", които били неразделна част от договора. Това представлявало нарушение на чл.5 ал.4 от ЗПК. На второ място, относно годишния процент на разходите и лихвения процент, уговорени били ГПР в размер на 39,24%, лихвен процент - 30,90 % и общ размер на плащанията 3 558,96 лв. Приложение намирал чл. 2, вр. чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, при което договорът за потребителски кредит бил недействителен. В случая заемодателят се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на ГПР и лихвения процент, които били некоректно изчислени. Липсвали уговорка за условията за прилагането на лихвения процент; уточнение на базата, на която се начислява той - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Така не ставало ясно, как е разпределен лихвеният процент във времето. Липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира/. Липсата на изрично посочените в чл.22, вр. чл.10 ал.1 и чл.11 от ЗПК, реквизити на договора за кредит водели до недействителността му.

При изчисление, посредством кредитен калкулатор - https://www.calculator.bg, се установявало, че посочените в договора лихвен процент и ГПР били некоректно изчислени, като били занижени спрямо реалните годишен лихвен процент - 42,25 % и ГПР - 51,47 %.

Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с постановление на МС на РБ. В случая, реалният ГПР в размер на 51,47 % надвишавал петкратно размера на законната лихва. А според ал.5 на чл.19 от цитирания закон, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считали за нищожни. Относно годишния лихвен процент, в съдебната практика трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/. При преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следвало да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната бил общоизвестен - основният лихвен процент на БНБ с прибавени десет пункта. Така при сключване на договора, размерът на законната лихва бил 10%, при което реалният лихвен процент в размер на 42,25% бил четирикратно по-висок от нея. С оглед изложеното, уговорката противоречала на добрите нрави и била нищожна, при което следвало да се приеме, че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, договорът за потребителски кредит бил недействителен; при което и на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредитите. Така по процесния договор ответникът дължал единствено главница в размер на преведената му от заемодателя сума от 1 692,01 лв., а той извършил плащания в общ размер на 1 878,34 лв., при което не дължал нищо на кредитора. Предвид изложеното, предявените искове били изцяло неоснователни и като такива следвало да се отхвърлят, като на ответника се присъдят направените по делото разноски. Тези становище и искания ответникът поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № PLUS-12798909 от 11.02.2016 г. По силата му на ответника е отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 2 000 лв.; с размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” от 0 лв.; застрахователна премия от 403,20 лв.; или общ размер на кредита от 2 000 лв., такса ангажимент 70 лв.; при 36 броя месечни погасителни вноски от по 98,86 лв., с обща стойност на плащанията 3 558,96 лв., ГПР от 39,24% и лихвен процент от 30,90%. Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени ежемесечните 36 бр. погасителни вноски в периода 05.04.2016 г. – 05.03.2019 г., всяка от които в размер от по 98,86 лв. В чл.1 от договора страните са уговорили, че договорът за кредит влиза в сила при подписването му. Според чл.2, размерът на заема е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, като с подписването на договора, кредитополучателят давал изричното си съгласие, от тази сума кредиторът директно да удържи сумата по задължение на кредитополучателя, а именно – сумата от 237,99 лв., във връзка с договор PLUS-11029768, с която ще погаси напълно задълженията. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, а посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. В същата клауза от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в него условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата за нея от общия размер на кредита. Предоставянето на сумата по чл.2 съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало задължение за кредитополучателя да му плати погасителните вноски по погасителния план, включващи изплащане на главница по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора, при фиксиран лихвен % за срока на договора; а началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си /чл.3/. Предвидено е, погасителните вноски да се плащат не по-късно от определените дати, наречени „падеж” и посочени в полето „погасителен план” /чл.4/. При забава на една или повече месечни вноски, е уговорено - кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора /чл.5/. В същата клауза от договора е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително надбавки, обезщетение за забава и разноски, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност – разноски, лихва и главница /чл.7/. С подписването на документа кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ /чл.18/. В договора е отразено още, че с полагането на подписа си, кредитополучателят потвърждава, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора; както и че той удостоверява, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената от него банкова сметка; ***, в съответствие с ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Под договора саморъчно са положени трите имена и подпис на ответника в настоящото производство и дата 11.02.2016 г.; както и тези на оторизирано лице.

Разпечатката съдържа 27 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52b01ef7-d572-460b-a2d9-330e242fe943