Решение № 218 от 24.11.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Първомай, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100426 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът Н. П. М., ЕГН: **********, с адрес: *********************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Г. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *********************, моли съда да признае за установено по отношение на ответника Кралският и финансов ковчежник (Τhe King`s and lord treasurer`s remembrancer (KLTR), Великобритания, с адрес: KLTR Office, 1F North Scottish Government Building, Victoria Quay, Edinburgh – UK, EH6 6QQ, че е собственик на основание придобивна давност на колесен трактор марка и модел „NEW HOLLAND T6080”, рама № *********, с рег. № *********************.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на Договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 28.02.2017 г. във връзка с дейността си на регистриран зeмеделски производител ищецът закупил от „Ити Транс“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК: *********************, процесния трактор, внос от Кралство Великобритания, срещу цена от 12 000, 00 лева и го регистрирал в България с рег.

№ *********************. От придобиването му на 28.02.2017 г. започнал да го владее като собствен, но на 10.12.2021 г. бил иззет като веществено доказателство по Досъдебно производство № 349 зм 318/2020 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, наблюдавано от Районна прокуратура – Стара Загора по Прокурорска преписка № СП 4833/2020 г. От материалите на разследването се изяснило, че на 02.09.2019 г. селскостопанската машина с 1 британски рег. № ********************* била обявена за международно издирване от органите на Интерпол по инициатива на Великобритания, където през 2016 г. била обявена за открадната от последния й собственик в Шотландия. След застрахователното му обезщетяване собствеността върху трактора преминала в патримониума на Застрахователна компания Abbey Spring Hill Limited, а поради нейното окончателно ликвидиране без правоприемник на 30.10.2018 г. имуществото й според британското законодателство се считало „вona vacantia” и правата върху него можело избирателно да се упражняват от представителя на държавната власт в Шотландия, занимаващ се с активи без собственик, в лицето на ответната служба, която в отговор на запитване на ищеца заявила отказ от всякакви претенции към конкретното превозно средство.

Ищецът счита, че е придобил вещта на основание придобивна давност, изтекла в периода от 28.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната институция, на която книжата са връчени по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965 г., в сила за Република България от 31.07.2000 г., е депозирала отговор, че за съществуването на процесната машина е узнала на 15.05.2023 г. от ищеца, че не предявява права на Короната върху нея, не я притежава и не я контролира, в уверение на което на 28.05.2024 г. издала Отказ от отговорност, изпратен за вписване в Търговския регистър по фирменото досие на Застрахователна компания Abbey Spring Hill Limited.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез довереника си поддържа исковата претенция, а ответникът, редовно призован, не се представлява, като с електронни Писма вх. № № 4716/16.12.2024 г. и 1605/14.04.2025 г. неговият пълномощник адвокат В. К. заявява, че не разбира предмета на повдигнатия спор, доколкото вече изрично се е отрекъл от всякакъв интерес към спорната вещ.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи, както и на показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел А. А. М., които следва да се кредитират, тъй като конкретно, правдиво, логично и обективно възпроизвеждат преки възприятия и кореспондират с останалите доказателствени източници, се установява, че през месец февруари 2017 г. ищецът в качеството си на регистриран зeмеделски производител за нуждите на дейността си по отглеждане на царевица и слънчоглед в собствени и арендувани земи в землището на *****************, договорил с „Ити Транс – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК:

*********************, покупката на колесен трактор марка „NEW HOLLAND”, модел „T6080”, рама № ************, внос от Кралство Великобритания, регистриран в Република България с рег. № *********************, съгласно Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника № *********************. На 28.02.2017 г. продавачът предоставил вещта на купувача в хале в с. **********************, където дотогава била съхранявана, и му издал Фактура № ********************* г. на стойност 12 000, 00 лева с 2 начислен ДДС, която последният заплатил на 08.03.2017 г. по банков път, видно от Извлечение от банковата му сметка в „Уникредит Булбанк” АД за периода от 06.03.2017 г. до 15.03.2017 г. Сделката била отразена от приобретателя в Дневника му за покупки и в Справка-декларацията му за ДДС вх. № 16003243469/10.03.2017 г. за месец февруари 2017 г., подадени в Териториална дирекция на НАП – Пловдив според приложеното Уведомление вх. № ДДС.1600-3243469/10.03.2017 г., а на 04.08.2017 г. – била материализирана в сключен между него и „Ити Транс – Стара Загора“ ЕООД Договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, нотариално удостоверен с рег. № ********************* г. по описа на Нотариус Р. Р. с район на действие Районен съд – Димитровград и с рег. № **** по регистъра на Нотариалната камара, с рег. № *********************. Ищецът пререгистрирал трактора с рег. № *********************, а веднага след получаването му на 28.02.2017 г. започнал да го ползва като собствен – лично и чрез свид. М. си служил с него за извършване на земеделска работа и при повреди го ремонтирал сам или в ремонтната база на българското представителство на „Ню Холанд“.

На 10.12.2021 г. машината била иззета от него като веществено доказателство по Досъдебно производство № 349 ЗМ 318/2020 г. по описа на на ОД на МВР – Стара Загора, образувано с Постановление на Районна прокуратура (РП) – Стара Загора за престъпление по чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК, за което бил оформен Протокол за претърсване изземване с предварително съдебно разрешение от 10.12.2021 г. от разследващ полицай при Второ районно управление при ОД на МВР – Стара Загора, и била оставена за пазeне в Районно управление – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, където се намирала и досега.

Молбата за връщането й, подадена на 17.10.2022 г. от пълномощника на ищеца, била отхвърлена с Постановление на РП – Стара Загора от 18.10.2022 г. с доводи, че това би затруднило разкриването на обективната истина, а досъдебното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 2 от НПК с Постановление на същата прокуратура от 15.12.2022 г., данни в какъвто смисъл се черпят от Постановление № СП4833/2020 г./22.05.2025 г. на РП – Стара Загора.

Според мотивите на прокурора в хода на разследването било установено, че въпросният трактор, с последен рег. № ********************* в Обединеното кралство, бил обявен за издирване като предмет на кражба на 02.09.2019 г. по инициатива на Великобритания с документ № ***********************, след което бил регистриран в България, държан и предлаган за продажба от „Ити Транс – Стара Загора“ ЕООД.

В приобщените сред следствените материали Писма рег. № № В-8135/04.05.2022 г. и В-9090/19.05.2022 г. от Началник отдел „Интерпол и ММО“ при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР – София, се съдържа информация, събрана от „Интерпол” – Манчестър по линия на международното оперативно полицейско сътрудничество, че физическото лице J. H. Fleming – собственик на трактора, е бил обезщетен от застрахователната компания Abbey Spring Hill Limited, Шотландия, с № *********************. По данни от публичния правителствен сайт на Companies Hause – www.gov.uk, на 30.10.2018 г. същата била прекратена без правоприемник.

3

В Писмо вх. № 2034/12.06.2024 г. с характер на отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК и Писма вх. № № 1859/29.05.2024 г., 4716/16.12.2024 г. и 1605/14.04.2025 г. ответникът Кралският и финансов ковчежник, който е публичен орган от шотландската администрация, представляващ Короната (Държавната власт във Великобритания) в Шотландия и упражняващ правата й върху вещи без собственик (т. нар. вona vacantia) – земи, активи и други права на прекратени компании или починали физически лица без правоприемник, открити съкровища и др., чрез упълномощения си представител адвокат Вики Коуън сочи, че не е предявил, не притежава, не контролира и не претендира никакви права на Короната върху спорната машина, която била притежавана от застрахователя преди прекратяването му на 30.10.2018 г., а след това според местната нормативна уредба се считала ничия собственост (вona vacantia), че се е отказал от всички права на Короната върху нея, включително на собственост, доколкото има такива, в уверение на което на 28.05.2024 г. на основание Раздел 1013 от Закона за дружествата от 2005 г. е издал Отказ от отговорност върху ничия собственост (Bona vacantia), чийто оригинал съобразно британското законодателство е изпратил за регистрация в Търговския регистър по фирменото досие на Abbey Spring Hill Limited, което гарантирало влизането му в сила с последици, че интересите Короната се считат оттеглени.

При очертаните фактически положения съдът по правилото на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира съдебна защита за установяване на правото си на собственост върху процесния трактор на основание давност с твърдения, че договорът, по силата на който го е закупил, не е произвел вещен ефект, тъй като продавачът не е бил негов собственик, а правата на последен такъв е упражнявал именно ответният публичен орган.

Казаното разкрива правен интерес от завеждане на иска и респективно сочи на неговата процесуална допустимост, а успешното му провеждане е предпоставено от пълно доказване на така заявения придобивен способ.

Фактическият състав на придобивната давност за движими вещи е регламентиран в чл. 80, ал. 1 от ЗС – движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на пет години. Ал. 2 на същия текст не допуска придобиване на собствеността по давност от този, който придобие владението й чрез престъпление.

Владението е обяснено от чл. 68, ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на фактическа власт върху вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен (animus domini) – намерението за своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съдебната практика извежда от тях по логически път изисквания към давностното владение – да бъде явно, спокойно, непрекъснато, поС.но и несъмнено (в този смисъл 4

Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.). И по-конкретно, нужно е непосредствено и нескрито служене с обекта с действия, типични за собственика и отблъскващи фактическото му господство по начин, че да може да ги узнае – например за недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване, облагородяване, обработване и др. Посолството не е непременно въздействие във всеки един момент, а означава да не е инцидентно с епизодични и значително отдалечени времево постъпки и да не търпи чужда намеса. За улеснение на доказването чл. 83 от ЗС презумира, че владелият в различни времена е владял и в промеждутъка.