Определение № 1291 от 08.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. Варна, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 7133/19.03.2024 г. от М. А. Х., чрез адв. Т. Т., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 243/13.03.2024 г. по настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя пред въззивната инстанция съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК от страната (лист 29) в общ размер на 425 лв. и доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за платена държавна такса (листи № 14 и № 30 по делото).

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, И. М. И. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на М. А. Х. срещу Решение № 3639/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 16201/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХІV състав, с което е прието за установено, че съществува вземането на И. М. И., ЕГН ********** по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 6197/23.9.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 12612/22 г. за заплащане на сумата 950 лева, представляваща останала неплатена част от главница 6000 лева, дължима на основание неформален договор за заем от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, на осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД..

С Решение № 243/13.03.2024 г. съставът на ВОС е отменил Решение № 3639/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 16201/2022 г. по описа на ВРС в оспорената му част, като е отхвърлил като неоснователен иска на И. М. И. против М. А. Х., в частта за приемане за установено, че М. Х. дължи на И. И. сумата от от 950 лева, представляваща останала неплатена част от главница в размер на 6000 лева, дължима на основание неформален договор за заем от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 6197/23.9.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 12612/22 г. по описа на ВРС, ХІ V състав, на осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

1

При постановяване на акта по същество, съставът на ВОС е стигнал до правен извод за дължимост на разноски в полза на въззивника, респ. за осъждане на въззиваемата страна да заплати сумата от 425,00 лева, представляваща заплатени от него държавна такса – 25,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 400,00 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Въпреки формираната воля съдът е пропуснал да се произнесе в този смисъл с нарочен диспозитив, касаещ разноските във въззивното разглеждане на делото.

Според разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от М. А. Х., чрез адв.

Т. Т. , с подадената въззивна жалба вх.№ 93209/11.12.2023 г. Приложено е платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. Представен е, както се посочи, списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждане на разноски в производството, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 400,00 лв.

Представен е и договор за правна защита и съдействие от 05.03.2024 г., от който се установява, че М. Х. е заплатила на адвокат Т. Т. възнаграждение в размер на 400,00 лв. В договора изрично е посочено, че сумата е заплатена в брой, като това обстоятелство е удостоверено с подписите на клиента и адвоката.

Предвид изложеното, молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на решението е основателна, и като такава следва да бъде уважена в цялост.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 243/13.03.2024 г., постановено по в. гр. дело № 170/2024 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като:

ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** ДА ЗАПЛАТИ на М.

А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *********** от 425,00 /четиристотин двадесет и пет/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2