Протокол № 719 от 21.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 719 гр. П., 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500624 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За жалбоподателя Община П., редовно призован, се явява юрк.В., редовно упълномощена.

Ответницата В. Н. К., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител адв.Я. Д..

За ответника П. Г. по икономика и мениджмънт, редовно призован, законен представител не се явява. Явява се адв.М. М., редовно упълномощен от първата инстанция.

Съдът докладва постъпило становище от В. Н. К. чрез процесуалния представител адв. Д.. В нея е заявено, че не възразяват настоящото дело да бъде разгледано в тяхно отсъствие. При липса на процесуални пречки моли да се даде ход на делото. Поддържа се депозирания отговор на постъпилата от Община П. възззивна жалба. Оспорва се същата. Нямат доказателствени искания. Моли се да се остави без уважение подадената от Община П. възззивна жалба като неоснователна в частта й касаеща решение в осъдителната му част досежно първоначално предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ по подробно изложените в писмения отговор съображения. Моли се за присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. Представя се списък на разноски.

1

Юрк.В.: - Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №487/05.05.2025г., постановено по гр.д.№****/2024г. по описа на РС- П. е осъдена Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ- ******, с адрес: гр.П., ***А да заплати, на основание чл. 200 КТ на В. Н. К., ЕГН ********** от гр.П., ул.

„Г.Г.“ №31, ет.3, обл.П., сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени на К. вследствие на претърпяна на 01.06.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука /01.06.2023г./ до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата му част- над присъдените размери от 10000лв. до претендираните размери от 15000лв. /частичен иск от 25000лв. /, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ- ******, с адрес: гр.П., ***А, да заплати на адвокат Я.

Д. Д. от Софийска адвокатска колегия, с личен номер 1900672110, с адрес за кореспонденция гр.С., пл.„П.“ №3, ет.2, оф.10, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 1400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъдена е В. Н. К., ЕГН ********** от гр.П., ***, ет.3, обл.П., да заплати на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр. П., БУЛСТАТ- ******, с адрес: гр.П., ***А, сторените разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на 833,33лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Осъдена е Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ- ******, с адрес: гр.П., ***А, да заплати, на основание 2 чл.78, ал.6 ГПК в полза на РС- П., сумата в размер на 400лв., представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и сумата от 266,66лв. за приетата съдебно- медицинската експертиза, съразмерно на уважената част от иска

Осъдена е Община П., ЕИК- ******, с адрес: гр.П., ***, представлявана от Петър Николаев Куленски- Кмет на Община П., да заплати на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ******, с адрес: гр. П., ***А , сумата от 10 000лв. по предявения обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК, която сума Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ- ****** е била осъдена да заплати по настоящото дело като обезщетение за неимуществени вредиболки и страдания, причинени на В. Н. К., ЕГН-********** от гр.П., ул.„Г.Г.“ №31, ет.3, обл.П. вследствие на претърпяна на 01.06.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука /01.06.2023г./ до окончателното й изплащане, при условие, че Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ- ****** заплати това обезщетение на В. Н. К., ЕГН-********** от гр.П., ***, ет.3, обл.П., като е отхвърлен предявения обратен иск в останалата му част- над присъдените размери от 10000лв. до претендираните размери от 15000лв. /частичен иск от 25000лв./, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е Община П., ЕИК- ******, с адрес: гр.П., ***, представлявана от Петър Николаев Куленски- Кмет на Община П., да заплати на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ******, с адрес: гр.П., ***А, сумата в размер на 1800лв., представляваща сторените от ищеца по обратния иск разноски, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Осъдена е Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., БУЛСТАТ- ******, с адрес: гр. П., ***А, да заплати на Община П., ЕИК- ******, с адрес: гр.П., ***, представлявана от Петър Николаев Куленски- Кмет на Община П., сумата от 100лв., представляваща сторените от ответника съдебно- деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявения обратен иск, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ответника- Община П., ЕИК- ******, с адрес: гр.П., ***, представлявана от Петър Николаев Куленски- Кмет на Община П.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Община- П. в частта, с която е уважен обратния иск, предявен от ПГИМ- гр.П. срещу Община П..

Твърди се в решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че решение в частта, с която е уважен обратния иск. предявен от ПГИМ- гр.П. срещу Община П. е недопустим. За допустимостта съдът 3 следи служебно, съгласно чл.7, ал.1 от ГПК,

Визира се, че съгласно чл.202 от КТ за изплатеното на пострадалия обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители. Отговорността по чл.202 от КТ е на физическите лица, които са извършили действия или са проявили бездействия и те трябва да отговарят за своите действия или бездействия.

Следователно работодателят може да предяви регресния иск срещу виновните работници или служители.

Нормата на чл.202 от КТ не предвижда регресния иск да се предяви срещу юридическо лице, а на Общината като юридическо лице /чл.14 от ЗМСМА/ не може да се вмени във вина твърдяното от ПГИМ бездействие.

Алтернативно се сочи, че ако се приеме, че е допустим обратния иск на ПГИМ- П. срещу Община П., то се приема, че в тази си част обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на сьдопроизводствените правила и необоснованост. В този смисъл се твърди, че решението е необосновано. Изводът на съда, че Община П. е пасивно легитимирана да носи отговорност противоречи на събраните по делото писмени доказателства, тъй като към датата на инцидента 01 юни 2023 г. поддръжката на уличните платна и тротоарните настилки е било задължение на „Е.Х.- 90“ ООД- гр. П., съгласно представените с отговора на обратния иск писмени доказателства: Договор №99-ЗОП-1 от 10.01.2022г., сключен с „Е.Х.- 90“ ООД със срок на договора до 10.01.2024г. Предметът е „Ремонт на улици и пътища на територията на Община П.“. Сключено е допълнително споразумение №1. В чл.1, ал.2 на договора страните са уговорили, че „Обектите, предмет на пътно- ремонтни строителни работи, ще бъдат възлагани на изпълнителя с възлагателни писма.” С възлагателно писмо с изх. Мг 18-00-52/12.01.2022г. на дружеството са възложени работи, вкл. и тротоарни настилки /т. 2/. Следователно се приема, че Община П. не е пасивно легитимирана и не следва да отговаря по обратния иск.

Твърди се, че за да са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност е необходимо да се установи освен настъпването на вредите, също така и противоправно поведение- действие или бездействие на извършващите възложената работа, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.

Следователно ПГИМ трябваше да докаже, че физически лица, на които е възложена работата от Общината не са я извършили и поради тяхното бездействие е причинена вреда на ищцата В. К.. Това не е било доказано от ПГИМ- П..

Сочи се, че решението е необосновано, тъй като има противоречие в мотивите- съдът сочи, че обратния иск на ПГИМ- гр.П. е на основание чл.49 от ЗЗД, а се мотивира със собствеността върху тротоара /чл. 50 от ЗЗД/.

Визира се, че необосновано съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Съпричиняването, в случая, се изразява в избор на неподходящо лечение, довело до неправилно зарастване. Ищцата няма 4 медицинско образование и по своя воля не се е съобразила с мнението на специалиста- лекар- ортопед.

Сочи се, че освен това пострадалата е проявила груба небрежност, която се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност. Ищцата К. е работила в ПИГМ и ежедневно се е движила по тротоара около учебното заведение и знае особеностите на терена, ако има такива. Ако на място е имало остатъци от премахната автобусна спирка ищцата е знаела за тях и с невнимателното си поведението е спомогнала за собственото си увреждане.

Твърди се, че размерът на определеното обезщетението е прекомерен и не съответства на изискването за справедливост по чл.51 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Искането е да се обезсилите съдебното решение в частта, с която е уважен обратния иск, предявен от ПГИМ- гр.П. срещу Община П.; алтернативно- да се отмени същото в обжалваната част, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на сьдопроизводствените правила и необоснованост и се отхвърли обратния иск от ПГИМ- гр.П. срещу Община П. с присъждане на разноските, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.П., представлявана от А.М.- директор, чрез пълномощника му адв.М. М..

В него се моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба в частта, където се претендира отмяна на така постановеното решение като недопустимо спрямо жалбоподателя поради липса на пасивна процесуална легитимация, както и да я отхвърлите като неоснователна в частта за неправилност на обжалваното решение по съображенията, развити в Раздел II, т.1- т.3 от въззивната жалба .

В останалата по т.4-5 от същия раздел Раздел II не се възразява въззивната жалба да бъде уважена като основателна, доколкото изложените съображения от въззивника почти изцяло съвпадат със защитаваната теза от доверителя му пред първата инстанция.

Моля да бъдат присъдени сторените разноски във въззивното производство.

По отношение на твърдението на въззивника, че така предявеният и частично уважен с първоинстанционното решение обратен иск е недопустим, а решението в тази му част следва да бъде обезсилено се приема, че в тази си част въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Счита се, че правните доводи на въззивника са неоснователни и наведени при неправилно интерпретиране на материалния закон.

В случая се приема, че приложимият материален закон не е разпоредбата на чл.202 КТ, защото тя е препращаща към раздел II от КТ, именуван „Имуществена отговорност на работника или служителя“абсолютно ирелевантен за настоящия правен спор, доколкото в съдебното 5 производство и проведеното съдебно следствие не се установени релевантни факти за виновно поведение на служители на доверителя му, което да е в причинна връзка с процесната трудова злополука.