Определение № 290 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. София, 09.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000320 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Национална агенция за приходите срещу определение № 1102/14.03.2025г. по т.д.н. № 1816/22 по описа на СГС, с което е оставено без уважение възражението, подадено от Държавата чрез Национална агенция за приходите срещу частична сметка за разпределение, обявена в ТР на 14.03.2025г.на „Топагро“ЕООД /в несъстоятелност/ и е одобрена сметката за разпределение.

В частната си жалба твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно тъй като съдът не бил изложил конкретни доводи по същество по възражението на НАП. По принцип не оспорва извода на съда, че сумите, получени като плащане по договор за аренда представляват доходи от имота и би следвало да бъдат предвидени за предпочтително удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Счита, обаче, че не е налице втората предпоставка за това, а именно, че те да са придобити „след деня, в който при принудително изпълнение собственикът дължи сметка за тях“.

Твърди, че срещу длъжника не е било образувано изпълнително производство, съответно никога не му е била изпращана покана за доброволно изпълнение, поради което и не са налице условията на чл. 173 ал.2 от ЗЗД, за да получи предпочтително удовлетворение от доходите от вещта.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като вместо това да бъде постановено ново, с което измени частичната сметка за разпределение, като сумата в размер на 175 200лв. бъде разпределена за удовлетворяване на хирографарните кредитори, какъвто е и НАП.

Моли съдът да постанови и спиране на изпълнението на обжалваното определение на основание чл. 277 от ГПК.

В срок не е постъпил писмен отговор.

1

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 10.02.2025г., синдикът на „Топагро“ЕООД /в несъстоятелност/ - М.

М. е представил частична сметка за разпределение на сумата 200 000лв.

Посочената сума е получена по особената сметка на синдика, като арендно плащане по заварени и непрекратени от синдика договора за аренда на земеделска земя, собственост на длъжника за стопанската 2023/2024г. Върху земеделските земи, предмет на договора за аренда е била учредена договорна ипотека с НА №102/02.05.2018г., вписан с вх. № 2367/02.05.2018г. в полза на кредитора „Олива“ АД.

Сметката е обявена в ТРРЮЛНЦ на 14.02.2025г.

В срок, на 28.02.2025 г. е постъпило възражение срещу сметката за разпределение от кредитора Национална агенция за приходите /НАП/. Във възражението се излагат доводи, че видно от сметката, произходът на средствата, които се разпределят е доходи от аренда, заплатена от арендатора на ипотекираните с посочената ипотека земеделски земи, находящи се в землищата на с. Бездница, с. Габровница и с. Доктор Йосифово, Община Монтана, а не доходи от продажбата на ипотекираното имущество, поради което получените на това основание доходи не следва да бъдат отнесени за удовлетворяването на приети вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, обезпечени с първа по ред договорна ипотека, учредена с Нотариален акт, вписан с вх. № 2367 от 22.05.2018 г., акт 83, т. 1, д. 742 на Служба по вписванията – Монтана. В тази връзка излага, че съгласно чл. 173, ал. 2 ЗЗД, правото на предпочтително удовлетворяване на ипотекарния кредитор се разпростира и върху доходите от ипотекирания имот от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях, което дава право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори освен от продажната цена за имота и от доходите от имота. Сочи, че това право, обаче, е скрепено с начален момент, който съгласно чл. 451, ал. 2 ГПК е датата на получаването на поканата за доброволно изпълнение. В тази връзка излага твърдения, че по партидата на дружеството в Служба по вписванията – Монтана не е отразена наложена възбрана върху имотите предмет на ипотеката, поради което не се установява да е започнало принудително изпълнение върху тях. Поради това, доходите от аренда следва да постъпят в масата на несъстоятелността и да послужат за удовлетворяване на хирографарните кредитори с приети вземания, съобразно поредността им по чл. 722, ал. 1 ТЗ. Моли сметката за разпределение да бъде изменена, като сумата от 175 200 лв., предвидена за удовлетворяване на вземанията на кредитора „Олива“АД с поредност по чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ бъде разпределена за удовлетворяване на приетите вземания на хирографарните кредитори, включително НАП в производството по несъстоятелност на „Топагро“ЕООД /в несъстоятелност/.

С обжалваното определение, съдът по несъстоятелността е приел, че не са налице условия за уважаване на възражението. Приел е, че със сметката за разпределение се удовлетворяват частично приетите вземания в списъка, 2 обявен в ТРРЮЛНЦ на 20.04.2023 г., одобрен с определение на съда от 10.05.2023 г., като в същия с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е вписано вземането на „Олива“АД в общ размер на 8 897 035.05 лв. с основание за възникване на вземането – Договор за револвираща кредитна линия от 30.04.2018 г., като в това число непогасени такива за лихви и разноски, което вземане е предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като привилегията на удовлетворяването по т. 1 е свързана с обезпечаването му с първа по ред договорна ипотека.

Сумите подлежащи на разпределяне имат характер на доход от ипотекираните имоти.

С оглед изложеното следва извода, че са налице условията на чл. 173 ал.2 от ЗЗД, като правото на предпочтително удовлетворяване се простира и върху доходите от имота от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях, съгласно ГПК.

Неоснователен е доводът в жалбата, че съдът не е обсъдил възражението на НАП, че за осребряване на ипотекираните имоти не е било образувано изпълнително производство и че не е била получена от длъжника призовка за доброволно изпълнение. Изложени са доводи, че видно от материалите по делото, проданта на имотите е предвидена в представения по делото План за осребряване по реда на чл. 716а ТЗ – с вх. № 71415/21.06.2024 г. /обявен в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2024 г./, в който синдикът е заявил, че за процедурата по провеждането й е необходимо снабдяването с допълнителни книжа и за което е предвидено технологично време. Включването на имотите в плана за осребряване, чието изпълнение синдикът дължи, следва да бъде прието като насочване на изпълнението върху имотите. При това положение, длъжникът губи правото да се разпорежда свободно с придобитите от имотите доходи, които следва да бъдат включени в масата на несъстоятелността.

Настоящата инстанция изцяло споделя тези изводи и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение следва да се отбележи, че нормата на чл. 173 ал.2 от ЗЗД препраща към реда на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, поради което и началният момент, от който се приема, че доходите от ипотекираната вещ се дължат на ипотекарния кредитор е момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение – чл. 451 ал.2 от ГПК. В производството по несъстоятелност, представляващо универсално принудително изпълнение, длъжникът губи правото свободно да се разпорежда с придобитите от имота доходи от дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – чл. 636 ал.1 от ТЗ. Към момента, в който е била приета нормата на чл. 173 ал.2 от ЗЗД не е имало законодателна уредба на производство по несъстоятелност, поради което същата следва да се приложи по аналогия за това производството, което също има характер на принудително изпълнение върху ипотекираното имущество. Правото на получаване на доходите от ипотекираната вещ от кредитора, от момента на насочване на принудително изпълнение срещу нея, е част от съдържанието на ипотечното право, поради което сумите получени от ползването на тази вещ следва да бъдат използвани за предпочтително удовлетворение на 3 ипотекарния кредитор и разпределени по чл. 722 ал.1 т.1 от ТЗ.

По искането за спиране изпълнението на обжалваното определение:

Постановеното от съда по несъстоятелността определение по реда на чл. 729, ал. 1 ТЗ не подлежи на незабавно изпълнение. Съобразно разпоредбата на чл.

729 ал. 4 от ТЗ одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика. В конкретния случай до влизане в сила на определението за одобряване на сметката за разпределение, не може да се приеме, че същата е одобрена.

Следователно искането за спиране е недопустимо, поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ определение № 1102/14.03.2025г. по т.д.н. № 1816/22 по описа на СГС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1102/14.03.2025г. по т.д.н. № 1816/22 по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4